Изложбата „25 години клуб „Вар(т)на“ и приятели“ продължава до 31 януари 2024 г. в Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна
Изложбата на клуб „Вар(т)на“, открита в края на миналата година в залите на Градската художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, отбелязва 25-ата годишнина от неговото учредяване. Освен произведения на „бащите основатели“ (Владимир Иванов, Цветан Кръстев, Веселин Димов, Ангел Ангелов, Бранимир Антонов), тя съдържа и творби на приятели на клуба от цялата страна, както изявени и утвърдени, така и по-млади, на които тепърва предстои да се доказват.
Както е видно, наименованието на клуба обиграва двете си съставки в оригинална амалгама, със своеобразна постмодерна ирония, която съдържа както утвърждаването на Варна като значим културен и художествен център, така и многоликите аспекти на употребите на термина „арт“. В това няма нищо чудно – съвременните артистични визуално-пластически и най-вече концептуални практики и опуси проблематизират не само родовите белези, но и граничните зони на онези творчески изяви, които сме свикнали да именуваме просто като „изкуство“. Не случайно напоследък все по-често срещаме изразите „визуален артист“, вместо художник, „арт сцена“ вместо „художествен живот“ и т.н.
В основата на „Вар(т)на“ е заложена справедливата убеденост, че през 90-те години на миналото столетие далеч не само в София протичат и се случват значими събития в сферата на визуално-пластическите изкуства. Да не говорим за това, че някои от пионерите (Владимир Иванов, Веселин Димов, Цветан Кръстев) експериментират и разширяват полето на концептуалните насоки на изкуството (началото на 80-те) години преди у нас изобщо да бъде въведено и да се социализира, при цялата си дискусионност, понятието „неконвенционални форми“.
Експозицията се превърна в отличен повод за разговори, насочени както към чисто професионални проблеми и въпроси, така и към по-широка аудитория, за която процесите в съвременното изкуство представляват определен интерес.
Ако се опитаме да сумираме основните съдържателни моменти, характеризиращи както самата изложба, така и облика и пътя на клуб „Вар(т)на“ през годините, би следвало да кажем следното.
На първо място, следва да обърнем внимание на това, че тази специфична творческа формация не се появи от нищото, на празно място. Нека си спомним за варненския „Вулкан“ от 70-те и 80-те години на миналото столетие, артистичен и културен топос, уникален в условията на тогавашната система на художествения живот в България. Живият креативен дух, който изпълваше ателиетата на художниците, събрани под покрива на старите фабрични постройки, съпоставките между индивидуалните постижения и информацията за случващото се по света, която проникваше отвън, както и свободната атмосфера, създаваха благоприятен климат за съзидателна и продуктивна творческа работа.
Не би трябвало да забравяме и за първото в страната биенале на графиката, което беше организирано именно във Варна (1981 г.), бързо превърнало се в международно, което се провежда и досега на много високо художествено ниво. Варненски художници от това време се утвърдиха сред водещите имена в съвременното българско изкуство, като едновременно с ярките си изяви по естествен начин си проправиха път и към интернационалната арт сцена.
На следващо място би трябвало да отбележим духа на толерантност, предполагащ широк поглед и липса на користно отношение спрямо новите насоки в изкуството. Съдържателните основи на първите изложби, организирани от клуба, бяха обусловени от дълбоки вътрешни подбуди и от осъзната необходимост, а не от стремеж за конюнктурно адаптиране към новите реалности и към придобиване на грантове, или от желание за формиране на „неомонопол“ в съвременното българско изкуство. „Вар(т)на“ беше създаден именно като клуб, а не като група, дружество или институт. Клуб в случая означава осигуряване на една по-свободна територия, на разширено пространство за дискусии, както и необременена от предпоставеност размяна на становища, виждания и модели. От самото начало на „Вар(т)на“ е чужд доктринерският и до известна степен сектантският характер на някои от сдруженията през 90-те години.
„25 години клуб „Вар(т)на“ и приятели“, фотография Александър Николов
По всичко изглежда, че съвременното изкуство в основни линии е изгубило смисъла си по отношение на дадена общност като цяло (икономическа, политическа, класова, религиозна). Разпадането на социалните връзки, атомизацията на индивидите в многобройните „вакуумни зони“ на днешния социум водят до това, че пластическите изкуства, по редица причини, все по-осезаемо стесняват социалния адресат на своите послания. От една страна, глобализацията нивелира и до голяма степен стандартизира резултатите от труда на авторите. От друга страна, както отбеляза и Артър Данто, телеологичният линеен вектор в еволюцията на изкуството по всяка вероятност ще се окаже приключен.
С пълното съзнание за тези и други проблеми, пред които е изправен днешният художник, клуб „Вар(т)на“ осигури свободен и широк простор за изява на отделните автори, които гравитират в неговата орбита. Налице е едно-единствено условие – наличие на определена степен на самовзискателност, на висок професионализъм и на дълбоко осъзната лична отговорност пред публиката. Тази самовзискателност и етичният императив за качество, почтеност и искреност са отличителна черта, заложена в замисъла и в идейната програма на клуба. Не че в това отношение „Вар(т)на“ е уникално явление в нашето изкуство. Но тук тези принципни моменти са поставени в самата основа на конституирането на клуба. Това е необходимо да бъде изяснено и откроено, тъй като съвременният зрител, претоварен от всевъзможна визуална информация, трудно се ориентира и трудно отличава симулакъра, артистичния блъф, халтурата или спекулациите от онези произведения, които притежават значение и смисъл, надхвърлящи хоризонта на авторовото „его“.
Големият швейцарски изкуствовед Хайнрих Вьолфлин казваше навремето, че не всички форми на изкуство са валидни във всички епохи. Тази своеобразна максима, имаща смисъл по отношение на изкуството до към втората половина на ХХ в., днес повече не е в сила. Напротив – вече всичко е възможно. Ставаме свидетели на най-различни изяви, опуси, предметни и инсталационни конструкции, перформативни практики, концептуални изяви, интерактивни форми, реализирани посредством дигиталните медии и т.н., които съжителстват с „добрите стари изкуства“ от типа на живописта, скулптурата и графиката.
До голяма степен клуб „Вар(т)на“ е свързан с определени процеси в изкуството у нас, които протекоха през 90-те години на миналия век. Днес, както показа и изложбата, и проведената след откриването ѝ дискусия, творческото лице на отминалите изяви като че ли придобива определен ретроспективен характер, без да губи и актуалната си значимост. Сега сякаш не е вече времето на дружества, обединения и т.н., а по-скоро, на индивидуалните изяви, на личностите митологии.
Въпреки тези видими тенденции изходните концептуални основи и артистичната програма на клуба по естествен начин свидетелстват за своята актуална жизнеспособност и продължават да стимулират и да бъдат добра хранителна среда за творческите усилия на различни поколения в изкуството.
