България ще участва в 60-ото издание на Венецианското биенале с проекта „Съседите“ на Красимира Буцева, д-р Лилия Топузова и Джулиан Шехирян
Куратор на павилиона ще бъде Васил Владимиров, комисар на националното участие –д-р Надежда Джакова, която ръководи Софийски арсенал – Музей за съвременно изкуство към Националната галерия. В конкурса за Венецианското биенале са участвали 17 проекта, разгледани от 7-членно жури с председател проф. д-р Венелин Шурелов.
Венецианско биенале за изкуство ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. (предварителното откриване е на 17, 18 и 19 април). Кураторът Адриано Педроза е избрал мотото StranieriOvunque – „Чужденци навсякъде“, което отпраща към темите за миграцията, изгнанието и „чуждестранния произход“. Павилионът на България отново е в експозиционното пространство зала „Тициан“ (Sala Tiziano) в Centro Culturale Don Orione Artigianelli, близо до Моста на Академията. Там беше и миналогодишното ни участие в Биеналето за архитектура.
Спалнята в инсталацията
Проектът „Съседите“, който беше представен през 2022 г. в Софийската градска художествена галерия и пространството на ул. „Георги Бенковски“ №40, разглежда категорията „чужденец“ по времето на комунистическия режим (1945–1989) чрез неразказаните истории на хора, които са били преследвани, лишавани от свобода без съдебен процес, обявявани за „врагове на народа“ и са преминали през лагери за принудителен труд. В основата на мултидисциплинарното изследване са 40 интервюта с преживели насилие от страна на държавата. Проектът съчетава художествено изследване, устни истории, теренни проучвания, етнография и технологии. Теоретичната рамка е на историчката Лилия Топузова. Използвани са намерени обекти, видео и звукова инсталация. Конструирани са фрагменти от три стаи – дневна, спалня и кухня. Инсталацията се фокусира върху механизмите на индивидуалната памет и нейното емоционално изразяване в контекста на травмиращи събития. Гласовете от дневната са на помнещите, които говорят за своите преживявания. Спалнята е за онези, които помнят, но не говорят, а третата стая, кухнята, боядисана в бяло, е посветена на оцелелите, които не помнят и мълчат, както и на загиналите.
Инсталацията, която е представяна и извън България – в Торонто и Принстън, ще бъде надградена за участието във Венеция. Пространството няма да е ясно разделено на три стаи, а ще бъде по-флуидно, обясни на пресконференция в БТА кураторът Васил Владимиров. Всички интервюта ще бъдат преведени на английски език и озвучени от актьори.
Общ поглед към инсталацията
Кои са авторите на проекта? Красимира Буцева е визуална артистка, изследователка и писателка, живее между София и Лондон. Тя е старши лектор в Лондонския колеж по комуникации към Университета по изкуства в Лондон. Носителка е на Годишната награда за съвременно изкуство БАЗА през 2022 г. Джулиан Шехирян е мултимедиен артист, изследовател и писател, живее между Филаделфия, САЩ, и София. Той е докторант по история на науката в Принстънския университет. Лилия Топузова е професор по история в Университета на Торонто, изследва паметта във връзка с политическото насилие, мълчанието и травмата. Нейни са сценариите на документалните филми „Проблемът с комарите и други истории“ (реж. Андрей Паунов, 2007) и „Сатурния“ (2012), на втория е и режисьор. В разговор с Тони Николов за сп. „Култура“ (2022 г.) тя казва: „Според мен изкуството дава възможност дори на хора, които не знаят нищо за комунистическото минало, озовавайки се в подобно пространство, да получат осезаемо преживяване… Човек неволно се вслушва в гласовете на репресираните, усеща пространствата, където те витаят. Така се пресъздава интериорното пространство на спомена. Сама никога не бих могла да постигна това – аз съм изследовател, който се занимава с текстове и с документално кино. Затова сътрудничеството ми с Джулиан Шехирян и Красимира Буцева беше много важно – осем години на разговори и съвместна работа“.
Според Лилия Топузова в България има странна „култура на мълчанието“. Репресиите при комунизма са известни, но не са предмет на дебати в обществото, няма разказ в учебниците, няма „места на паметта“, не се говори за „помирение“. Изследователският проект „Съседите“ ни конфронтира именно с последиците от умишленото премълчаване на насилието и липсата на памет.
Източник: Портал Култура