„Добрият живот“, Робърт Уолдингер и Марк Шулц, превод Даниел Пенев, издателство „Изток-Запад“, 2023 г.
През 1938 г. в САЩ две групи изследователи започват да следят развитието на две много различни групи момчета. Макар и да имали амбициозни научни цели, тези изследователи надали са предполагали, че усилията им ще продължават да дават сочни научни плодове близо един век по-късно.
Първото изследване обхваща 268 второкурсници от Харвардския колеж, за които с висока степен на вероятност можело да се очаква, че ще се превърнат във физически здрави, психически силни и емоционално зрели мъже. Арли Бок, професор по хигиена в Харвард и директор на здравните услуги за студентите, искал да разбере кои са факторите, които стоят в основата на доброто здраве.
Второто изследване включва 456 момчета от централните части на Бостън, които имали далеч по-неблагоприятен старт в живота, но въпреки семейните и финансовите трудности не били попаднали в капана на младежката престъпност. Над половината от тях имали поне един родител, имигрирал в САЩ, например от бедни райони на Европа и райони във или близо до Близкия изток. Шелдън и Елинор Глюк, съответно адвокат и социален работник, искали да разберат кои фактори служат за превенция на престъпността.
По-късно двете проучвания са обединени в едно – Харвардско изследване на развитието на възрастните хора, по-известно просто като Харвардско изследване на щастието. Това революционно и неочаквано устойчиво във времето изследване продължава да хвърля светлина върху съставките на човешкото благосъстояние и до днес, цели 85 години след неговото начало.
Робърт Уолдингер и Марк Шулц, директор и кодиректор на Харвардското изследване, обобщават основните изводи от него в книгата „Добрият живот. Уроците от най-дългото изследване на щастието в света“, която наскоро се появи и на българския книжен пазар.
Всеки от нас копнее да живее добре. Всеки от нас се надява да открие тайната на добрия живот, но малцина знаят къде да я търсят и още по-малко съумяват да я намерят. Като преводач на „Добрият живот“ на български, реших да изведа три ключови послания от изследването на базата на книгата, които ще ни помогнат да придобием една по-трезва и здравословна представа за същината на добрия живот. В книгата тези послания са подкрепени с примери от живота на някои от участниците в Харвардското изследване.
Добрият живот е занимание колективно
Уолдингер и Шулц изрично отбелязват, че гледат да се въздържат от даването на прости отговори на сложни въпроси като „Какво прави живота хубав?“, защото си дават сметка за ролята на и взаимодействието между разнообразни фактори – генетично наследство, социално-икономическа и културна среда, финансова стабилност, балансирано хранене, физическа активност, професионални постижения.
И все пак двамата признават, че ако трябва да откроят едно условие за добър живот, на което се натъкват отново и отново в Харвардското изследване на щастието, тогава биха посочили добрите взаимоотношения – семейни, приятелски, романтични, с колеги, с членове на групи по интереси, с познати и дори с непознати. Причината: както показват данните от Харвардското изследване и подобни данни от други проучвания, провеждани през годините, добрите взаимоотношения ни помагат да бъдем по-здрави физически и психически, да изпитваме по-голямо щастие и да живеем по-дълго. Поддържането на такива взаимоотношения обаче не е еднократен избор, подчертават Уолдингер и Шулц, а избор, който правим ден след ден, седмица след седмица, година след година.
Дейвид Хокни, „Слънце“, 1974 г.
Заради централното място, което заемат в ежедневието ни, отношенията са могъща и прагматична част от пъзела на живота. Прагматичната им стойност бива подценявана в съвременния свят. Отношенията стоят в основата на живота ни и са присъщи за всичко, което правим, и за всичко, което сме. Дори неща като доходи и постижения, които на пръв поглед сякаш нямат връзка с отношенията, на практика трудно могат да бъдат отделени от тях. Какво значение биха имали постиженията, ако край нас няма никой, който да ги оцени? Какво значение биха имали доходите, ако няма с кого да ги споделим, ако нямаме социална среда, която да им придаде смисъл?
Социалните връзки не са лукс, който можем да си спестим, без това да окаже негативно въздействие върху благосъстоянието ни. Нашата свързаност с другите, пишат Уолдингер и Шулц, са двигателят на добрия живот.
[Н]ие, хората, сме социални същества. В действителност това означава, че като индивиди не можем сами да си осигурим всичко, от което имаме нужда. Не можем да доверяваме тайни на себе си, не можем да имаме романтична връзка със себе си, не можем сами да се наставляваме, не можем да си помогнем сами да преместим диван. Нуждаем се от други хора, с които да общуваме и които да ни помагат, и процъфтяваме, когато осигуряваме същата близост и подкрепа на други. Този процес на даване и получаване е основата за смислен живот […] Подкрепата, която получаваме, рядко е съвършен огледален образ на подкрепата, която предоставяме, но старата поговорка „Каквото даваш, това получаваш“ е добро ръководно правило […] Да даваме това, което бихме искали да получаваме в замяна, е един от възможните отговори на безсилието и безнадеждността, които чувстваме понякога, когато мислим за отношенията си с другите. Ние не можем да контролираме непосредствено начина, по който другите общуват с нас, но можем да контролираме начина, по който ние общуваме с тях. Може да не получаваме определен вид подкрепа, но това не означава, че не можем да оказваме такава подкрепа на други хора.
Макар и различни, връзките с най-скъпите за нас хора си приличат по едно – те не могат да се подхранват сами, а изискват постоянни грижи от двете страни. Така е било преди, така е и днес, само че съвременният начин на живот често ни подвежда да пренебрегваме и да занемаряваме тези отношения, за което рано или късно плащаме висока цена. Затова Уолдингер и Шулц призовават за по-активно развиване на социално-емоционалната интелигентност в образованието, така че младите хора да могат да поддържат на добро ниво своя т.нар. социален фитнес.
Ние, хората, не се раждаме с биологичната нужда да четем и да пишем, макар че днес тези умения са основополагащи за обществото. Не се раждаме и с потребност да смятаме, макар че съвременният свят не би съществувал без математиката. Раждаме се обаче с потребност да се свързваме и да общуваме с други хора. Понеже тази потребност от свързване с другите е от основно значение за добър живот, ние вярваме, че социалният фитнес трябва да се преподава на децата и да бъде сред приоритетите, които се вземат под внимание при изготвянето на публични политики, наред с физическата активност, храненето и други здравни препоръки. Поставянето на социалния фитнес в центъра на здравното образование е особено важно в контекста на бързо развиващите се технологии, които влияят на начина, по който общуваме и развиваме социални умения.
Добрият живот е плод на душевното удовлетворение
В публичното пространство, до голяма степен в резултат на заблуждаващите представи за щастието и успеха, които шоубизнесът и рекламната индустрия ни поднасят, се шири убеждението, че добрият живот е лежерният живот, бляскавият живот, охолният живот. Мнозина свързват щастието с излежаване на някой приказно красив плаж с чаша хубаво питие в ръка, с финансова сигурност, която ти позволява да не работиш нито секунда, с притежаване на просторно жилище, оборудвано с последните чудеса на техниката, или с възможността да посещаваш редовно изискани ресторанти, да си купуваш маркови дрехи и изобщо да харчиш парите си, без да се притесняваш, че някога ще свършат.
Тази материална утопия действително може да ни донесе позитивни емоции, само че те са мимолетни. Освен това този материален свят не ни доставя щастие в истинския смисъл на думата, а удоволствие, наслада с кратък срок на трайност. Уолдингер и Шулц разбират щастието в смисъла на евдемония – устойчиво във времето душевно удовлетворение и усещане за смисъл. Обратно, представата на много хора за щастието съответства на понятието хедония – стремеж към удоволствия, подхранван от тяхното маркетингово обрисуване като източник на щастие.
Добрият живот е изпълнен с радост… и предизвикателства. Пълен с любов, но и с болка. Строго погледнато, добрият живот никога не се случва, а се разгръща във времето. Добрият живот е процес. Той включва бури и затишия, лекота и тежест, борби, постижения, спънки, скокове напред, но и ужасяващи падания. И разбира се, добрият живот винаги завършва със смърт. Наясно сме, че това представяне на нещата е всичко друго, но не и ободряващо. Хайде обаче да си говорим без заобикалки! Животът, дори когато е хубав, не е лесен. Просто няма как да направим живота перфектен, а и да можехме, животът ни не би бил хубав. Защо? Защото богатият живот – добрият живот – е изграден тъкмо от онези неща, които го правят труден […] [Д]обрият живот не се изразява в осигуряването на свободно време и спокойствие. Вместо това добрият живот произтича от акта на изправяне пред неизбежните предизвикателства и от пълноценното изживяване на всеки миг в живота ни. Добрият живот се появява тихичко, докато се учим да обичаме и да позволяваме да бъдем обичани, докато израстваме чрез преживяванията си и докато сме солидарни с други хора на фона на неизбежните в живота на всеки човек радости и беди.
Според Уолдингер и Шулц добрият живот в наши дни често е трудно постижим, защото той не е основна грижа на повечето съвременни общества – за сметка на други социални, политически и културни приоритети, включително и такива, които почти не са свързани с подобряването на живота ни.
[Н]ещата, към които нашите култури ни насърчават да се стремим – пари, постижения, обществено положение и др., – рядко са само миражи. Парите ни позволяват да придобиваме важни неща, необходими за благосъстоянието ни; постиженията често ни носят задоволство и стремежът към тях може да ни осигури цели, които осмислят живота ни, и да ни позволи да продължим напред към нови и вълнуващи хоризонти; общественото положение пък ни носи определено уважение в социален план, което може да ни позволи да осъществим положителна промяна в обществото. Парите, постиженията и общественото положение обаче често излизат на преден план за сметка на други приоритети […] В хода на живота ни можем да видим как всичко това се трупа и продължаваме да преследваме тези цели, без непременно да се замисляме защо го правим. Много скоро обаче се озоваваме отвъд областите, в които тези културно съгласувани стремежи влияят положително на живота ни и на други хора, и навлизаме в територия, в която те се превръщат в цели сами по себе си. Тук стремежите ни стават абстрактни, повече символични, отколкото конкретни, и преследването на по-добър живот започва да прилича на тичане в кръг.
Парадоксът е, че индустриите, които ни карат да гледаме на материалните придобивки, постиженията и известността като на източници на щастие, ни предлагат и многобройни примери за богати, успешни и обожествявани личности с житейски истории, белязани от здравословни проблеми, борба със зависимости, натрупване на дългове, разпаднали се семейства, проблеми със закона, самота, депресия, дори самоубийство – все неща, които са всичко друго, но не и показатели за добър живот. Сред по-известните примери са изпълнители като Елвис Пресли и Майкъл Джексън, актьори като Робин Уилямс и Матю Пери, спортисти като Диего Марадона и Мохамед Али и предприемачи като Елизабет Холмс, основателката на компанията за кръвни изследвания Theranos, която в момента излежава 11-годишна присъда за измама спрямо инвеститорите в компанията, и Сам Банкман-Фрийд, съоснователя на оценяваната на милиарди долари и фалирала през 2022 г. борса за криптовалути FTX, който беше признат за виновен по седем обвинения във връзка с извършването на финансова измама и през март 2024 г. ще се яви отново в съда, за да чуе присъдата си.
Наред с културата, която упражнява своето влияние върху нас, ние трябва да се справяме и с една от биологичните особености на нашия вид – с времето ние привикваме както към хубавото, така и към лошото. В отговор на това, което ни се случва, ние адаптираме очакванията си и преминаваме към задоволяване на нови желания. Не овладеем ли този инстинкт навреме, рискуваме да се обречем на редовни разочарования, защото:
Ние посрещаме всички преживявания в живота ни, позитивни и негативни, на едно и също психологическо и неврологично поле в мозъка ни. По този въпрос науката се припокрива с един от основните принципи на стоицизма и будизма, както и на много други духовни традиции – начинът, по който се чувстваме, зависи само отчасти от това, което се случва около нас, и до голяма степен зависи от онова, което се случва вътре в нас.
Добрият живот е самият път
Вероятно всеки от нас поне веднъж се е озовавал в ситуацията да смята, че ако постигне определена своя цел, ако удовлетвори конкретно свое желание или ако запълни дефицит в дадена област на живота си, това автоматично и завинаги ще го изпрати в царството на блаженството. Само ако ме приемат в Оксфордския университет…Само ако започна да получавам шестцифрена заплата на година… Само ако ме направят директор на компанията…Само ако си намеря красива, умна и възпитана съпруга…Само ако си купя тристайния апартамент в центъра на града, на който съм хвърлил око…
Понякога така и не успяваме да постигнем целите и мечтите си и това, както можем да се досетим, ни отдалечава от щастието. По-труден за приемане е фактът, че нерядко дори когато съумеем да стигнем там, където искаме, пак не сме щастливи, а е възможно даже да станем още по-неспокойни. Тук „виновникът“ отново е нашият мозък, който, както отбелязват Уолдингер и Шулц, има навика да ни отклонява от правия път.
Може да сме способни на изключителни интелектуални и творчески подвизи, може да сме съставили карта на човешкия геном и да сме стъпили на Луната, но що се отнася до вземането на решения за нашия живот, ние често не знаем кое е добро за нас. Здравият разум в тази област на живота не е чак толкова здрав. Много е трудно да преценим кои са истински значимите неща […] [Д]обрият живот не е крайна спирка. Добрият живот е самият път, наред с хората, които вървят по него заедно с вас. Вървейки, във всяка секунда вие можете да избирате кого и какво да удостоите с вниманието си. Седмица след седмица можете да приоритизирате връзките си и да избирате да бъдете с важните за вас хора. Година след година можете да намирате цел и смисъл чрез животите, които обогатявате, и връзките, които поддържате. Като подхранвате любопитството си и като се обръщате към други хора – семейство, близки, колеги, приятели, познати и дори непознати – с един добре обмислен въпрос във всеки момент и чрез удостояването им с вашето пълно и автентично внимание във всеки момент, вие подсилвате основата на добрия живот.
В горния цитат се открояват два елемента, които според Уолдингер и Шулц са нашите най-ценни активи – времето и щастието. Управлявани отговорно и прозорливо, посочват двамата, времето и щастието в най-голяма степен могат да ни помогнат да се доближим до споменатото по-рано състояние на трайно душевно удовлетворение. Именно чрез тях добрият живот се материализира, превръща се от нещо абстрактно в нещо конкретно, от цел в практика, от потенциално бъдеще в разгръщащо се пред очите ни настояще.
Времето и вниманието не са неща, с които можем да се запасяваме. Те са самият живот. Когато удостояваме някого или нещо с времето и вниманието си, ние не просто харчим и плащаме в икономическия смисъл, а буквално даваме живота си […] Времето и вниманието […] са резервоарът, от който се лее животът ни […] Точно както водата от едно водохранилище може да бъде насочвана и да обогатява определени земи, така и потокът на вниманието ни може да вдъхва жизненост и да обогатява определени области на живота ни. Ето защо няма да ни навреди, ако се замислим накъде се е стичало вниманието ни досега и се запитаме дали отива там, където ще се облагодетелстват хората, които обичаме, както и самите ние (обикновено тези две неща вървят ръка за ръка).
