От 2024 г. в борда на Европейската филмова академия ще се включат повече представители на Източна Европа. Разговор с Матийс Воутер Кнол, изпълнителен директор на ЕФА, за предстоящите промени
Господин Кнол, какво е да си изпълнителен директор на една толкова сложна структура, каквато е Европейската филмова академия, с много членове от различни националности, а и борд, чиито решения трябва да изпълнявате?
Да, вярно е, структурата не е съвсем обичайна, но в същото време не е и много по-различна от тази на други подобни организации в Европа, в каквито съм работил по-рано. Не съм се чувствал странно, но сега като ми задавате този въпрос, си давам сметка, че да работиш в международна среда е доста по-комплицирано, отколкото да го правиш само в една страна. ЕФА е организация с 4600 членове, която се разраства всяка година, а и ние полагаме усилия за това. Да, има и борд, който се състои от 19 души. Важно е този борд да е многочислен, за да се предостави възможност за представителство на различните региони на Европа. В същото време, освен работата с членовете на Академията, ние сме една съвсем нормална администрация с екип, който подготвя проекти и организира събития, особено през последните години. Всекидневната работа е от понеделник сутрин до петък вечер. Това, което е необичайно, е, че работим с 52 страни. Или казано с други думи, това е една сложна, но и вдъхновяваща работа. Много различни събития се случват и повечето от тях са с позитивен заряд, но има и такива, които предполагат намаляване на степента на напрежение между страни, които са в конфликт или пък във война – това е негативната страна на работата. Най-доброто обаче е, че всеки ден сме в контакт с хора, които говорят на различни езици, произлизат от различни култури, правят или обичат различно кино. Заради това е наистина чудесно да се работи за Европейската филмова академия.
Споменахте, че сте работили в подобен тип организации преди, кои бяха те?
Скоро ще станат 25 години, откакто работя. Преди бях в Международния филмов фестивал Берлинале. Това е немска структура, но аз винаги съм бил в международни звена, като например Европейския филмов пазар или Берлинале Талентс. И двете се случват в Берлин, но общуването с разпространители, световни дистрибутори и филмови таланти от цял свят, включително и от Европа, със сателитни програми на шест континента, е дейност в широка международна среда. ЕФА обаче ми предостави лукса да се фокусирам върху Европа. Тук работим с Евроимаж, с ФЕРА (Федерацията на европейските филмови режисьори), с гилдиите на сценаристите от цяла Европа.
Какво е образованието ви? Как ви подготви то, за да разбирате и от изкуство, и от производството, и от пазари…
Интересното е, че не съм учил икономика или финанси, нещо, което би могло да се очаква за подобен тип работа. Учил съм съвременна история в родната ми страна, Нидерландия, история на XIX и XX век. В същото време личният ми интерес винаги е бил свързан с движещите се картинки, особено с архивните кадри. Известно време учих и в Италия. Изображенията и архитектурата някак естествено ме отведоха при киното, при което попаднах на 23-годишна възраст и ето, почти 25 години след това продължавам да работя за него. Мисля, че съм много голям късметлия, защото превърнах любопитството си в професия. Работя я всеки ден, дори и през уикендите.
Работиш ли в киното, винаги работиш в събота и в неделя. Всъщност вие май сте емигрирали в Германия?
Да, живея в Германия вече 15 години.
Пристигнал сте вече изучен…
Да, бях учил в Лайденския университет в Нидерлания, а също и университет в Рим.
Следователно, освен английски, говорите немски, италиански, вероятно и френски…
Да, и френски говоря, защото преди да замина за Берлин, в продължение на осем години работих като продуцент на документални филми с френски копродуценти, така че понаучих езика. Френският ми е малко грапав, италианският също, но затова пък говоря и испански, и португалски. Може да се каже, че със западно-европейските езици се справям добре. За съжаление, с източно-европейските не съм толкова добър.
Накратко, вие сте полиглот с хуманитарно образование, работещ за структура, занимаваща се с администриране на киноизкуството .
Да, обобщението е правилно, в моята практика киното винаги е било на първо място. Не съм режисьор и никога не съм искал да бъда, но работя с креативни хора и ми харесва идеите ми да им помагат. ЕФА работи с креативни таланти и това е деликатна дейност, тъй като тя живее от филмите, които те правят. В същото време е необходима организация и финансиране. Но тъкмо комбинацията между талант и администрация ми е много интересна.
ЕФА изпълнява доста проекти – Европейски филмов клуб, Европейски филмови награди, Споделяне на познание, Месец на европейския филм, конференции, Къси филми на път, Европейска мрежа на филмовата академия, Съкровища на европейската филмова култура. Как в проценти бихте определили тежестта им?
Не е лесно отделният проект да се измери в проценти. Но най-напред нека уточня, че Месецът на европейското кино и Европейските филмови награди за нас са един проект. Ние ги комбинираме и бих казал, че те представляват между 30 и 40 процента от работата, която вършим. От своя страна, Европейският филмов клуб, един съвсем нов проект, над който работихме усилено през последните няколко години и който тепърва ще се разраства, спокойно може да претендира за още 30 процента тежест. Следователно, остават малко над 30 процента за всичко останало, но примерно Съкровищата или Споделянето на познания отчетливо се свързват с това, което правим за останалите проекти. За мен като историк не е голямо щастие, че ЕФА не винаги обръща достатъчно внимание на богатата, над стогодишна история на киното. Опитваме се да правим инициативи, свързани с паметта на киното в много страни, стремим се да отбелязваме важни годишнини, да акцентираме върху връзката между съвременното и класическото кино… Така че, на практика всички проекти на ЕФА се преплитат и тази взаимосвързаност е най-доброто определение на самата ЕФА.
Как се ражда даден проект, откъде идват идеите, от борда, от вас и екипа ви или може би от самите членове на академията? За Европейските филмови награди знаем отдавна, че са били абсолютна необходимост за времето си, но за Европейския филмов клуб, насочен главно към младите, не знаем много. Как се роди тази идея?
Новите идеи, които навлязоха в ЕФА през последните няколко години, в не малка степен идваха от мен и екипа. Аз самият се присъединих към ЕФА с идеята, че исках да дам повече съдържание на това, което ЕФА бе правила до момента. Разбира се, изпитвам голям респект към начина, по който е функционирала академията през последните 35 години. В същото време в Европа широко се споделя мнението, че ЕФА трябва да се адаптира към променливите времена, в които живеем. Така че, когато напуснах Берлинале, Европейският филмов клуб вече беше в главата ми като идея. Защо? Защото Европейската награда на публиката, която съществува вече от 12 години, се даваше от зрители на възраст между 12 и 14 години. Но какво се случва с тези, които навършат 15 години? Имаше реакции от типа: „О, това ни харесваше, защо повече не можем да го правим и защо го правим само веднъж в годината? Бихме искали да гледаме повече европейски филми през цялата година“. Когато дойдох в Академията и срещнах своите колеги, решихме да помислим и разработим план за тийнейджъри, който да работи през цялата година. Защото главният ни приоритет е европейското кино и срещите му с европейските публики. Що се отнася до ролята на борда, той е тук, за да следи дали стратегията на ЕФА е коректно изпълнена. С критичните си въпроси неговите членове много помагат на мен и на екипа ми. Но все пак бордът не работи през цялото време, той се състои от много заети хора, които се събират три пъти в годината за по един уикенд, и в този смисъл те не са вътре във всекидневната работа. Но задават въпроси, предлагат идеи и аз като изпълнителен директор, заедно с моя екип трябва да кажем какво можем да направим, колко далеч можем да стигнем и колко бързо можем да направим едно или друго нещо.
Работите съвместно с Креативна Европа и по-конкретно с програма Медия?
Вече стана дума за финансирането и в този смисъл програма Медия е един от нашите най-мощни финансови източници. Още от самото начало програмата, която съществуваше преди Медия, а сега и Медия винаги са финансирали ЕФА. В този смисъл, връзката между ЕФА и Креативна Европа е много специална и то е най-вече заради това, че ние наистина сме уникални. Няма друга организация, която да върши работата, която вършим ние. През последните години и ЕС има известен дял в конструирането и изграждането на някои проекти.
Има два центъра за идеи, един в Берлин и един в Брюксел?
Все пак идеите не идват от Брюксел. Идеите идват от ЕФА и се представят под формата на проект на програма Медия. Ние кандидатстваме като всички останали. И съвсем не е задължително да получим финансиране. Всяка година работим много, за да го заслужим. А през определени периоди от време си задаваме въпроси – можем ли да продължим с този или онзи проект. Някои хора смятат, че имаме някакъв огромен бюджет, но това далеч не е така, всъщност ние сме една доста малка организация.
С какъв бюджет разполага ЕФА?
Мога да бъда съвсем открит – за всички различни дейности, които имаме и над които работим, включително и най-видимия ни проект, а именно Европейските филмови награди, ние разполагаме с три и половина милиона евро. Отчитайки времената, в които живеем, и особено тежката инфлация в цяла Европа, тази сума не е чак толкова голяма. В този смисъл ЕФА е много щастлива, че разполага с внушителна мрежа от организации, които ѝ помагат. Много отделни членове на Академията също имат желанието да помагат под една или друга форма.
Имате предвид финансова помощ?
Членовете на академията така или иначе помагат финансово чрез членския си внос, който също е важна част от нашето финансиране. Германия също ни подпомага сериозно. И това е така, защото първото издание на наградите през 1988 г. е имало такъв изключителен успех, че Берлин веднага е пожелал да помогне на филмовите дейци да основат организацията си. И това продължава през всички тези години и е главната причина седалището ни да е в този град и заради това всяка втора година Европейските филмови награди да се случват в него.
Обявихте, че в момента се работи за увеличаване тежестта на Източна Европа в ЕФА. Защо не се случи по-рано, защо едва сега?
Това е един много добър въпрос. Още от самото си създаване ЕФА работи с много страни, които не членуват в ЕС. На практика от 1989 г. повече от половината страни са извън ЕС. Но на нас са ни необходими страните, които принадлежат към европейската култура, с дълга политическа история, свързана с историята на съвременна Европа. В този смисъл ЕФА никога не се е колебаела относно значимостта на киното от различните региони на континента. Но все пак в началото, когато ЕФА е била учредена, подпомагането е идвало най-вече от западноевропейските страни, което също е имало своето отражение в борда на Академията. Очевидно е, че през 90-те години, а и малко след това, реалността е била такава. В същото време през последните двадесет години тя се промени значително. Имахме много разговори с борда, че за да бъде той представителен за това, което се случва в киното на Европа, са необходими промени. Ето защо беше решено, че от 2024 г. в него ще се включат много повече представители на Източна Европа. Така ще се получи много по-честно разпределение между Западна и Източна Европа. Това няма автоматично да доведе до някаква радикална промяна в селекцията на филмите или номинациите, но ще предостави на членовете на Академията усещането, че са много по-справедливо представени.
Целта ни е, когато се вземат решения, да се чуват гласовете на цяла Европа, Източна, Южна, Западна и Северна. Защо сега? Защото времената се промениха. И трябва да призная, че в рамките на борда нямаше особена съпротива срещу това решение, хората чувстваха, че е настъпил точният момент да се прекрати една несправедливост.
Ще има разширяване на борда ?
Всяка година имаме избори за 19-те места в борда, които се обновяват. Новите членове започват мандатите си от по две години на 1 януари на новата година.
Нека пак се върнем към процентите, тъй като това е достъпен начин публиката да разбере какво е източноевропейското присъствие в борда.
Към момента изборите вече са факт. По време на Генералната асамблея новите членове на борда се съобщават вътрешно, а на публиката те стават известни след Европейските филмови награди. Реалността сега е, че имаме борд от 19 членове и 25 процента в него представляват страни от Източна Европа. За мен, а и не само за мен, терминът Източна Европа вече е остарял, тъй като той е от времето на Студената война, на бившия Съветски съюз. Но днес, примерно, балтийските народи казват: „Не, ние не сме Източна Европа, ние сме Северна Европа, а народите от бивша Югославия пък казват, не, ние не сме Източна Европа, ние сме Югоизточна, даже Южна Европа“. Така че относно дефинирането на Европа, ни е необходимо да излезем от ХХ век. Но да се върна към въпроса ви – целта ни е 25 процента в борда да представляват източноевропейските страни, 25 – западноевропейските, 25 – северноевропейските и 25 – южноевропейските. Това, струва ми се, е справедливо разпределение спрямо начина, по който е формирана Европа днес.
Да си призная не очаквах такива сериозни намерения за подобна крачка напред. На практика вие току-що отговорихте на следващия ми въпросотносно изискванията за интеграция и стандартите за разнообразие, които е необходимо да бъдат спазвани от ЕФА.
Наясно съм, че хората източната част на Европа в някаква степен се чувстват пренебрегнати и не достатъчно включени в работата на Академията. Това за мен беше основанието да насоча поглед както към борда, така и към местата, където са били организирани церемонии на Европейските филмови награди през последните 35 години. Факт е, че източната и южна части на Европа почти не са участвали в тези събития. В някаква степен балтийските държави са по-напред, били сме в Рига, били сме и в Талин. Миналата година пък бяхме в Исландия. Западна Европа е много добре представена, Испания и Италия също. Но в Източна Европа е имало само две церемонии, и двете в Полша, и никъде другаде. Очевидно е, че за да се организира подобна церемония в даден град, то той трябва да е в състояние да я финансира, а осигуряването на средствата не винаги е лесно, особено в момента. Самият аз, когато преди 15 години работех за фондация „Роберт Бош“, известна с финансовото подпомагане на изгряващи филмови таланти от Източна Европа, имах възможността да пътувам до източноевропейски страни и да разговарям с много режисьори, сценаристи, продуценти, повечето от които сега утвърдени личности. Така че в личен план от доста ранна възраст имах привилегията да се запозная с разликите между Източна и Западна Европа. Не само що се отнася до киното и финансовите възможности, но и до разликите в традициите и начина на общуване. Когато дойдох в ЕФА, усетих, че има липси в това отношение, и исках да съм сигурен, че тези хора биха могли да присъстват в Академията много повече, отколкото преди. Защото ЕФА е организация, която иска хората да се свързват помежду си.
Ето защо е важно понякога човек да бъде историк, не само технократ.
Да, щастлив съм, че образованието, което имам, ми помага.
А кой ще е следващият град, в който ще проведе церемонията на Европейските филмови награди?
Той е известен от няколко години, разбирате, че е въпрос на много работа да получим различните потвърждения. През 2024 г. церемонията на Европейските филмови награди ще се проведе в Люцерн, Швейцария. През 2025 г. обаче няма да имаме церемония, защото, както вероятно сте забелязали, ние сменихме датите на нейното провеждане. След Люцерн ще преминем направо към януари 2026 г.
Защо се наложи тази смята на датата?
Причините за това са три: първо, искаме да дадем на членовете на Академията повече време да гледат филмите и да гласуват за тях. Вероятно сте забелязали, че анонсираме номинациите още в началото на ноември, и като преместим обявяването на наградите в началото на януари, гласуващите ще имат на разположение два месеца, за да гледат филмите. И това, надявам се, ще им помогне да гласуват за повече различни филми от „обичайните заподозрени“. Второ, професионалистите, които се занимават с промоция на филми, ще имат повече време да насочат вниманието на публиката към номинираните заглавия. И трето, защото след като разговаряхме с колегите от Златен Глобус, от БАФТА и с тези от Оскарите, ние се убедихме, че едно наше позиционираме между Глобусите и номинациите за Оскарите ще направи Европейските филмови награди много по-видими. Това на практика означава да се включим в т.нар. международен сезон на наградите.
Да, добре е да се правят промени от време на време. Но все пак няма как да отречете, че съществува чувство за подценяване на някои филми при гласуванията. Погледнато отстрани, по някои свои аспекти ЕФА напомня на Евровизия. Филмите на по-големите нации получават повече гласове. Какво правите, за да вървите към, нека се изразя така, повече справедливост?
Справедливостта винаги е нещо трудно. Европейските филмови награди не съществуват заради справедливостта, а заради качеството на филмите. Що се отнася до гласуването, да, права сте. Има сантиментални усещания в някои източноевропейски страни, такива има и в някои други страни с по-ниско филмопроизводство. Такава е примерно родината ми Нидерландия. Но би могло да се каже, че киното в Нидерландия невинаги е било на достатъчно добро международно ниво.
Същото в някаква степен се отнася и до Люксембург.
Тук случаят е малко по-особен, защото Люксембург е много активен копродуцент, има участие в много филми, без обаче да е водеща страна като творческа инициатива. Какво можем да направим по този въпрос? Приемаме, че Европа днес отдава повече значение на източната си част; избираме географски по-разнообразен борд; отделяме повече внимание на по-голям брой различни фестивали и събития. Давам пример, в момента увеличаваме броя на фестивалите за късо кино в ЕФА, координираме ги в мрежи и новите, които добавяме, са предимно от Източна Европа. Но нека бъдем честни, няма как да постигнем съотношение „50 на 50“, защото разлики между Източна и Западна Европа действително има, що се отнася до инфраструктурата, финансовите ресурси, броя на произведени филми, броя на членове на ЕФА. Силно се надявам, че ще откриваме все повече нови членове, които биха могли да ни подкрепят, и то най-вече от Източна Европа.
Когато гледате даден филм, примерно в Кан, как личната ви оценка се съотнася с евентуалното му приемане или отхвърляне ?
При мен нещата са свързани най-вече с личния ми вкус, което не означава че той не би могъл да се променя. Мога да бъда очарован от заглавие, което критиците изобщо не харесват, но може да има филми, които критиците хвалят и които дори получават важни международни награди, но личното ми усещане да не съвпада с тяхното мнение. Доброто нещо при селекцията на ЕФА е, че номинираните заглавия не зависят от личния ми вкус. Аз по никакъв начин не притежавам думата по този въпрос, още повече че не съм член на ЕФА – подобно членство е невъзможно заради поста на изпълнителен директор. Когато престана да бъда такъв, разбира се, че ще стана член на ЕФА, но за момента не виждам това да е добра комбинация. Селекцията на филмите, на които предстои да бъдат награждавани, се прави най-вече от борда и ето още една причина той да е достатъчно многочислен, да представлява различните части на Европа, да изразява различни вкусове и мнения. И още нещо, което бих искал да добавя, тъй като споменахте Евровизия, да, има елементи в ЕФА, които те карат да мислиш за Евровизия, но е важно да се знае, че членовете на борда не агитират да се гласува за филмите от техните собствени региони. Те трябва да съхраняват идеята за европейско качество и в този смисъл трябва да обсъждат всички филми. Относно гласуванията, невинаги членовете от големи страни – и Германия е добър пример за това – гласуват по национален признак. Немските членове на ЕФА, които са най-многобройни, традиционно не гласуват за филми на немски език. В същото време членовете от някои други страни обожават за гласуват за националните си филми.
Може би, това са французите?
Ще се изненадате, но в съответствие в мащаба си Франция не е страната с достатъчен брой членове в ЕФА, каквито са например Италия и Испания. По традиция имаме трудности да откриваме нови членове от Франция, не защото френското кино не е достатъчно силно, а защото най-вероятно е по-слабо европейски ориентирано. Но например Южна Европа има тенденция да гласува за националните си филми.
И Балканите да гласуват за балканските филми…
В някаква степен това е така. Ние, разбира се, виждаме как гласуват хората, но по никакъв начин не споделяме тази информация. Няма никакъв шанс тя да стане публична.
Павлина Желева
