През голяма част от отиващата си 2023 г. светът честваше 100 години от рождението на Мария Калас (1923–1977). В нейна чест от юли до септември се организира престижното международно събитие „Калас 100“ – 100 години в 100 минути. Турнето имаше четири етапа – Ню Йорк, Виена, Прага и четири италиански града – Флоренция, Таранто, Висенца и Милано. Участваха утвърдени световни изпълнители. Проектът проследи артистичното и личностното развитие на гръцкото сопрано.
Коя е Мария Калас? Родена в Ню Йорк през 1923 г., Божествената, както я наричат нейните почитатели, е дъщеря на гръцки имигранти, променили фамилията си от Калос на Калас. Започва да учи пеене на 7 години. След развода на родителите си Мария, майка ѝ и сестра ѝ се завръщат в Гърция. Певческият талант на младото момиче е забелязан веднага. Тя започва да учи пеене с много упоритост и решителност, за които след години ще каже: „Искам да постигна най-доброто във всичко. Искам изкуството ми да бъде ненадминато“.
Мария Калас, 1958 г., фотография Уикипедия
Дебютира в театър „Олимпия“ в Атина през 1939 г. в „Селска чест“ на Маскани. Следват различни успехи в родината, но няколко години по-късно, когато пристига в Италия, тя получава голямата си слава. Годината е 1947 г. Мария отива във Верона, за да открие новия сезон на Арената с „Джоконда“ от Понкиели. На 30 декември същата година Калас дебютира във Венеция, в театър „Ла Фениче“, в „Тристан и Изолда“ на Вагнер, следва „Норма“ на Белини във Флоренция – роля, която ще бъде неразривно свързана с цялото ѝ творчество. Повтаря я в Миланската Скала, където дебютира с „Аида“ (1950) на Верди. Там в 1955 г. започва сътрудничеството ѝ с режисьора Франко Дзефирели, който участва в постановката на „Турчинът в Италия“ от Росини. Присъстващият сред зрителите поет Еудженио Монтале отбелязва: „Публиката почувства, че е изправена пред интерпретация, премислена във всеки детайл“. Калас отново е в „Ла Скала“ с „Травиата“ на Верди, поставена от Лукино Висконти, който казва:
„Всички бъдещи Травиати (…) ще имат частица от Травиата на Мария. (…) Бъдещите Виолети ще бъдат Виолета-Мария. В изкуството е фатално, когато някой учи на нещо другите. Мария обаче го постига“.
Славата на Калас и нейният личен живот са зорко следени от папараците, които непрестанно ѝ досаждат. Те нямат търпение да разберат нови пикантни подробности. Самата тя, вече пред залеза на кариерата си, осъзнава, че гласът ѝ не е това, което е бил, и трябва да се справя с неочаквани трудности. През януари 1958 г. е принудена да спре изпълнението на „Норма“ в Римската опера след първото действие в присъствието на президента на републиката. „Какво мога да кажа в своя защита? – коментира тя, предупредих, че не се чувствам добре, и попитах кой може да ме замести, но ми отговориха: „Никой не може да замести Калас“.
Калас във „Весталката“ на Спонтини, 1954 г., фотография Уикипедия
През следващите години постепенно изоставя операта, участва само в антологични концерти. В Скалата, където е кралица в продължение на години, пее за последен път през декември 1961 г. и това е може би най-съвършената ѝ Медея. Писателят и публицист Дино Будзати, присъстващ на спектакъла, си спомня: „Тя беше красива. В един момент (…) се хвърли на земята и остана неподвижна. (…) Никога не съм виждал жена да лежи на земята с толкова стил и елегантност“.
Най-накрая Калас се оттегля в Париж и рядко напуска дома си. Провежда майсторски класове в САЩ, придружава своя приятел тенора Джузепе ди Стефано на последни турнета, които остават в историята като ценни и вълнуващи документи.
Божествената е пяла на сцените на всички най-важни театри в света – от Операта в Париж до Метрополитън в Ню Йорк. Изкуството, успехът и светският живот се преплитат в битието на Мария. Тя влиза в историята като икона на стила, а в края на 60-те години е в списъка на десетте най-елегантни жени в света. Ленард Бърнстейн пише за Калас: „тя без съмнение е най-великата драматична певица на нашето време“.
Как Италия почете Мария Калас?
Във Верона изложбата „100 пъти Калас“ отвежда зрителя в първите легендарни години, документирани от снимките на Арената и най-вече от официалните портрети в периода, който се смята за решаващ в личния живот на Мария Калас. Седем тематични маршрута са представени между ролите, местата и важните моменти от живота ѝ във Верона.
В Торино ще се проведе международен симпозиум „Мария Калас на 100 – опера, знаменитост, мит“ (17–20 декември). Той възнамерява да разгледа личността, белязала историята на операта, превръщайки се в истинска икона на ХХ век.
От модата до киното, от поп музиката до телевизионните сериали през многобройните биографии, паметта на Калас оцелява в съвременната епоха, както се вижда от оперния проект на Марина Абрамович 7 Deaths of Maria Callas, който ще открие дните в Торино с видеоинсталация.
Милано, където Калас живее между 1950 и 1960 г., заема особено място в нейния живот. През септември 1951 г. пристига телеграма от Уоли, дъщерята на маестро Тосканини: „В който ден ви е възможно, баща ми ви очаква в Милано преди заминаването си след седмица“. Тя отива, за да бъде посрещната от диригента Артуро Тосканини. Той я изслушва и ѝ казва: „Вие сте жената, която търся от дълго време. Имам нужда от гласа ви“. Само напредналата възраст на диригента му попречва да направи с нея „Макбет“ на Верди.
С края на брака с Менегини приключва и бракът с Милано, както и златният период на Мария Калас. Започват проблемите с гласа, директорите на театъра не обичат да се занимават със съпругата на един от най-богатите хора в света. Страхът от промяната на гласа, съчетан със загубата на много ангажименти, може би я кара да направи грешка и да помисли, че с толкова богат партньор като Онасис може да продължи да бъде Божествената, дори без да пее. Гръцкият милиардер я изоставя заради Жаклин Кенеди, което я съсипва.
От 1 ноември до 31 декември 2023 г. Милано посвещава програма от инициативи „Калас 100“, сред които 2 декември беше обявен за Денят на Калас. Изложбата „Илюзията Калас“, разположена в залите на театралния музей на Ла Скала, разказва за следата, която е оставила певицата във въображението на днешните художници. В Gallerie d’Italia има фотографска изложба на Мария Калас, фокусирана върху живота ѝ далеч от сцената през най-значимите моменти от нейната кариера. На първата снимка от 1954 г. я виждаме заедно с тримата велики диригенти Артуро Тосканини, Виктор де Сабата и Антонино Вото, на последната от 1970 г. се връща в Скалата като зрителка заедно с Уоли Тосканини.
Мария Калас никога не излиза на сцената без своя „талисман“ – картината „Светото семейство“, приписвана на художника от Верона Чимароли, съхранявана в червена кадифена кутия. Тя е подарък от Джовани Батиста Менегини, нейния първи и единствен съпруг, получен в навечерието на дебюта ѝ в Арена ди Верона. Тази картина, която рядко се показва, е специален дар за почтателите на сопраното. Творбата е изложена в миланската църква San Gottardo in Corte.
Денят на Калас в Миланската Скала започна с прожекция на документалния филм „Моята Калас“ на Роберто Дасони, създаден по случай юбилея със свидетелства на хора, между които и Райна Кабаиванска, които са я познавали и са работили с нея. Денят завърши в Пиколо театро със спектакъла „Калас-Пазолини. Мистерията на гласа, мистерията на любовта“ за срещата между Пиер Паоло Пазолини и Мария на снимачната площадка на филма „Медея“.
В Милано, 1957 г., фотография Уикипедия
Мария Калас е свързана по особен начин и с България. Райна Кабаиванска, носителка през 2019 г. на международната награда Мария Калас, учредена във Верона, лично я е познавала. Тази есен нашето сопрано разказа много трогателно във Флоренция за срещите си с Калас – първо като слушателка, после и като нейна партньорка. Отива в Париж да я слуша в „Норма“. Калас е почти в залеза си, мъчи се на сцената, което натъжава Кабаиванска. „Пролях много сълзи за нея“, признава тя. В началото на 70-те години Калас поставя като режисьор в Торино „Сицилианска вечерня“ на Верди и кани Кабаиванска за ролята на Херцогиня Елена. „Не си и представях, че ще я видя на живо, беше тъжна, че не пее. За нея гласът беше животът ѝ.“ Неотдавна на честването в театър „Ла Фениче“ във Венеция Кабаиванска определи Мария Калас като „богиня, слязла от Олимп“.