„Пеперуда и мишка“ (2019), режисьор, сценарист и художник Мира Янкова, композитор Михаил Йосифов, продуцент Румен Баросов
Камбаната удря за начало и край на битието, тя бие и в момента на озарението, а пеперудата на човешката душа пърха околовръст и наблюдава представлението. Едно безумно хайку или животът като безкрайна джаз композиция, свирена от банда с неизброимо количество музиканти. Докато всеки един не изпълни солото си, трагикомедията продължава, а основното действие се развива в синкопите на всекидневието. Онези маргинални, извънредни моменти и детайли, чиито следи са прилежно прикрити от комфорта на статуквото, от придобитите представи за света и ролята на човека в него, които постепенно ни овързват и обвързват. Защото социалната пиеса е написана преди хилядолетия, а променливата не се намира в структурата на сюжета, дори не в персонажите. Сменят се единствено актьорите, които си играят на семейство, на деца, на любовници, на зрели или узряващи, на работещи, на воюващи или бягащи из коловозите на установеното обществено време-пространство.
Някъде там ни понася анимационният късометражен филм „Пеперуда и мишка“ на режисьора, сценарист и художник Мира Янкова. Тук няма как да не споменем и композицията на Михаил Йосифов, която е най-малкото своеобразен съавтор, който действа като двигател за историята и задава ритъма на действието. Образ и музика се преплитат в лудешки танц, който ни въвлича в алегоричен разказ за приключението на съзряването на една личност или самоличност. Азът в неговата психоаналитична авантюра, съпътстваща процеса на самоосъзнаването. Една малка история, която се разпростира като коренова система, за да израсне и прелее в универсалната постановка на под-, над- и съ-човешкото, едновременно пребиваващи във всички нас. Артистично съвпадение на филогенеза, онтогенеза и социогенеза.
Сюжетът на „Пеперуда и мишка“ изгражда един смел и динамичен образ на взаимодействието на човека със себе си и другите. Във филма по категоричен, дързък и натуралистичен начин се разиграва съдбоносната и амбивалентна цикличност, заложена в човешката природа, в личното и семейно, в социалната борба. Дълбоко във всеки човек се крие едно губещо се назад във времето животинско начало, една неопитомена воля, нагон, който колкото и умело и хитро да бива потискан от рационални и социални съображения намира своите пролуки. Можем да видим и фройдистка интерпретация във филма, като разделим историята на три етапа. В процеса на своето израстване героят се среща последователно с митологичната и съновна реалност на То, последвана от неравностойната борба с един титаничен Свръхаз, чиято обвивка трябва да бъде разпукана от камбанния звън на жизнения опит, за да достигне той до личната истина и приемането на своя Аз, такъв, какъвто е.
Разбира се, красотата на художественото произведение до голяма степен се крие в неговата многоизмерност и възможността да въздейства по различен начин на всеки. С удоволствие бих избягал от императива, че всичко трябва да има някакво скрито значение. „Пеперуда и мишка“ носи своя вътрешен смисъл отвъд каквито и да било препратки. Дяволита история, изпълнена с болки и удоволствия, с героизъм и страх, с любов, еротика, агресия, съчувствие и помирение. Всичко това не е някаква самоцел. В дивотията си филмът сякаш ни подсказва, че ако човек отвори малко повече очите си, ще види как целият спектър между щастие и страдание, между добро и зло играе някакво умопомрачително танго с реалността, а ние, хората, сме главни действащи лица, тъй като подобни категории имат отношение единствено към нас.
Кадрите на Мира Янкова впечатляват с раздвижен и абстрактен рисунък. Образът е наивистичен и шеговит, но пластичен и преливащ от едно в друго, сякаш е част от халюцинация или сън. Картина и звук си подават инициативата в монтажна въртележка, поддържайки игривия ритъм на контрабасови затишия и тромпетни експлозии, изтъкали музикалната фабула на Михаил Йосифов. Един филм, който заслужава нашето внимание.
Иван Врамин
