През юли 2023 г. – от 17 до 22 – се състоя Лятната школа по философска медиевистика в град Елена. Това само по себе си не може да бъде новина. Съобщението се появява редовно през последните вече точно 40 години.

 

 

Началото се полага през 1983 г., когато група тогава млади преподаватели – Любен Сивилов, Цочо Бояджиев, Витан Стефанов – успяват да се преборят за провеждането на студентско-преподавателска диалогично дебатираща философска школа, действаща извън София, сиреч далеч от нездраво любопитни уши.

Работният механизъм е прост, поради което и ефективен: доклади четат всички, без оглед на степен и длъжност (право да се въздържат имат само първокурсниците); докладът представя за около 20 минути част от актуалните изследвания на автора му; дискусията, в която участва всеки, чувстващ се достатъчно компетентен или сериозно заинтересован, трае, докогато е необходимо; церемониалната вежливост е изключена толкова, колкото и общите приказки; дебатите – персонални и групови – продължават и след работното време. Там, през тази седмица в Елена, се научава повече, отколкото за два семестъра. Естествено, поканата за присъствие става възможна заради доказан изследователски потенциал в хода на академичната година.

През 1983 г. и следващите една или две години школата не бе чисто медиевистична. Това може да се види чрез част от докладите, четени през 1984 г., за които през 1985 г. отвори страниците си последният брой на издаваната от Любен Сивилов Философска панорама („последен“, защото списанието беше забранено, не точно заради тези публикации). От самото начало обаче школата се доминира съдържателно от  продукцията на младите учени, събрани около Цочо Бояджиев, посветил се още преди това на изследването на средновековните философски традиции.

От същите публикации може да се види на какво подготвително ниво са тогавашните знания и представяните резултати. „Подготовка“ е подходяща дума: най-вече дискусиите и общият живот в Елена подготвиха и произведоха онова, което към края на 90-те години западните ни колеги разпознаха като Българска школа по философска медиевистика. Там се създаде и утвърди общият стил на мислене и действие.

Базисна е позицията, че философията е феномен на културата и се осъществява в конкретен интелектуален и социален контекст. Познаването на този контекст е задължително условие за успешността на историко-философския анализ. „Културологичният метод в историята на философията“, формулиран от Цочо Бояджиев, остава запазена марка на школата. Друга такава марка е вглеждането в диалога между средновековните традиции и „преводът“ между тях: западно- и източно християнските, но в контакта им с ислямската и иудейската, и то гледани в хоризонта на различията, следващи от разположеността им в различни исторически времена и територии. Мрежата на средновековната философия се изследва според собствената ѝ мяра. Това именно прави възможно превръщането ѝ в привилегирована гледна точка за дистанциране от съвремието и за негово критично осмисляне.

 

 

 

За тези 40 години участници в лятната школа бяха десетки и десетки студенти. Не всички и дори не повечето от тях станаха професионални философски медиевисти. Специализираните изследвания на средновековието и – още по-тясно – на средновековната философия са малка, елитарна, много луксозна академична ниша. Но способността за дори временно компетентно стоене в нея придава допълнително измерение на личния поглед към света.

Школата в Елена, организирана сега от Симеон Младенов, не се опита да оригиналничи. И през 2023 г. остана вярна на себе си. Същественото както винаги бяха дискусиите, в които се отстояваха и атакуваха тези, откриваха се липсващи фактологични или аргументативни моменти, разгръщаха се иновативни импровизации, трупаше се общо знание и се прецизираше доказателствена техника. Разбира се, изходната точка бяха представените изследвания. Не е възможно всички да бъдат на еднакво  ниво. Твърдя обаче, че под поне средно равнище нямаше нито едно, за сметка на това не малко от тях демонстрираха висока класа.

 

 

 

Бяха представени 28 доклада. С феномени, общи за цялата западна средновековна култура, бяха ангажирани девет от тях (на Владимир Пачеманов, Василен Василев, Борис Чупетловски, Симеон Василев, Анна-Мария Иванова, Момчил Симов, Дара Ценкова, Николай Петков, а Слава Янакиева потърси латински паралели в Кипърския цикъл от сцени). На конкретни западни философски автори или теми бяха посветени други тринадесет (на Гюнтер Меншинг, Калин Янакиев, Олег Георгиев, Мартин Осиковски, Мария Ванева, Петя Петкова, Мартин Андреев, Магдалена Цекова, Ангел Семерджиев, Андрея Иванова, Йоан Василев, Илияна Стефанова, Деница Томова). Моменти от византийската философска култура станаха съдържание на четири доклада (на Георги Каприев, Каролина Николова, Владислав Атанасов, София Матанска). Симеон Младенов се концентрира върху тема от иудейската, а Алиа Меншинг-Естакр – от ислямската философска традиция.

Последното дава повод да се обърне внимание, че участие с доклади пожелаха да вземат Гюнтер Меншинг и Алиа Меншинг-Естакр, а Милан Гьоргевич, отколешен член на школата, дойде за причастяване към дискусиите. Нищо изненадващо или ново. Лятната школа в Елена има международен престиж и присъствието на колеги от университети извън България не е изключение още от 2006 г. Същински голямата наука е глобална, не може да вирее в изолиран регион.

Неслучайно Елена бе мястото на две (през 2008 и 2014 г.) от трите проведени в България (заедно с Варна 2019) летни школи на EGSAMP (Европейския висш колеж за антична и средновековна философия). Включващ днес представители на 25 университетски структури, той бе основан през 2006 г. от шест европейски университета, между които и Софийския в лицето на Цочо Бояджиев и Георги Каприев. Поне в две глави, на Андреас Шпеер и моята, вече е загнездена идеята и през 2025 г. школата на EGSAMP да е в България. В Елена, разбира се.

Истински новото на тазгодишната школа бе гледането към небето. Мартин и Теодор Осиковски инсталираха телескоп, през който се наблюдаваха планети, звезди, констелации – както нощем, така и денем. „Звездобройството“, астрономията, астрологията са все неща, добре свързани със средновековната култура и нейната философия.

Понеже с това вече се отвори дума за различните поколения, следва да бъде забелязан фактът, че разликата между най-възрастния и най-младите участници в дискусиите беше малко повече от 60 години. Който има свободно време, нека пресметне представители на колко академични поколения са работили това лято в Елена. И с континуитет от какво качество си имаме работа.

Четиридесет години са прилично дълъг период. Основателите на школата продължават участието си в нея. Налага се обаче да забележим, че сред тях съм единственият все още не пенсионер, което положение ще се коригира скоро. Бъдещето на школата по медиевистика, чийто годишен „конгрес“ е събитието в Елена, е вече задача пред нашите ученици. Предстои да узнаем дали сме били свестни учители. Дали редом с очевидно добре преподадените съдържателни и методологически пластове сме успели да възпитаме един решаващ етос и да завещаем едно важно знание. А именно, че школата не е инструмент за личен успех, а кауза. Градивното ѝ отстояване е най-сигурен гарант за дълготрайна ефективност на работата, вършена от всекиго сред дейците. Алтернативата е суета, оставяща диря колкото ланския сняг.

 

 

 

Георги Каприев