Йорданка Белева разговаря с македонския писател Петър Андоновски

Разкажете ми повече за това как няма проблем в Северна Македония държавата да подкрепи книга за любовта, но има проблем да се подкрепи книга за любовта на Гоце Делчев. Знам, че сте реагирали публично, при това доста остро…

Най-вероятно имате предвид реакцията ми за романа на Блаже Миневски, роман за любовта на Гоце Делчев и Янка Каневче. Но Министерството на културата не го подкрепи, което е смешно – автор като Миневски да не получи субсидия. Цензурата беше очаквана, тъй като миналата година министърката на културата Бисера Костадиновска Стойчевска съветваше писателите да избягват да пишат на исторически теми. Това е невиждан абсурд, защото в македонската литература историческият наратив е доминантен, а и не може министър на културата да посочва кои теми са препоръчителни и кои не са. Моята реакция беше подкрепа към колегата, но и бунт срещу несправедливостта и цензурата. 

А защо да се избягват историческите теми – защото са минни полета в отношенията между нашите държави? Трябва ли писателите да бъдат политически коректни, когато пишат?

Моите лични впечатления са, че в миналото отношенията между Македония и България бяха по-спокойни, но случващото се през последните години ни доведе до ситуация постоянно да се извиняваме едни на други за неща, за които нямаме никаква вина. Много често с мои колеги, писатели от България, сме се чувствали засрамени от това, което правят нашите политици. В Македония интересът към българската литература е огромен.

Когато Георги Господинов получи международната награда Букър, много македонски писатели и читатели се радваха така, сякаш я е получил писател от Македония. Господинов е голяма литературна звезда у нас. Покрай неговите книги голям интерес има и за книгите на Алек Попов, Георги Бърдаров, Елена Алексиева, Йорданка Белева, Владимир Зарев… Същото усещане имам и аз от моите гостувания в София и от гостуванията на моите колеги от Македония, винаги е имало интерес към нашите книги. Двете земи трябва повече да наблегнат на културното сътрудничество, културата ни сближава, лошите политики ни разделят. Твърдя, че писателите трябва да са внимателни със своите изяви, защото ние имаме голямо влияние над хората и езикът на омразата може да нанесе огромни щети в отношенията. В такива чувствителни времена писателите имат по-големи отговорности.

Как гледаш на антибългарските настроения в Македония?

Те са резултат на лошите политики и натиска, който през последните години упражняват българските политици. Ако България ни беше дала безрезервна подкрепа за нашето членство в ЕС, без изнудване, нямаше сега да говорим за антибългарски настроения. България е наш братски народ и от брата си очакваме подадена ръка, която да ни извлече от бездната, а не да ни вкарва в нея.

Според теб защо политиците винаги са се нуждаели от пропагандна литература и от удобни автори?

Колкото и да не четат хората книги, все пак книгите са им важни. Когато някой политик, певец, спортист приключи кариерата си, той пише автобиография, по този начин иска да придаде тежест на това, което е работил, и така потвърждава колко са важни книгите. Предполагам, че подобен ефект се търси и с пропагандната литература – да се придаде допълнителна тежест на пропагандата. Авторите, които пишат, за да ухажват политиката или им е платено да напишат нещо конкретно, тези автори са с краткотраен престой.

А ти защо си неудобен автор?

Най-вероятно защото съм критичен и още по-вероятно, защото моите книги нарушават комфорта на патриархата.

Един от най-превежданите съвременни македонски автори, носител си на литературната награда на Европейския съюз – с тази награда ти изпревари собствената си страна, като преодоля политическите граници на ЕС и името ти стои до това на европейските автори. Има ли какво да научат родните политици от теб, така че приобщаването на Македония в голямото европейско семейство да се случи гладко и успешно?

Веднъж на шега казах, че македонските писатели, актьори, режисьори… отдавна са вкарали Македония в Европейския съюз. Но за жалост покрай всички мои преводи и награди, международни покани и гостувания все пак македонските политици не мислят, че по този начин популяризирам и рекламирам Македония. Доказателство за това е фактът, че моят роман не получи финансова подкрепа от Министерство на културата, оттам са решили, че романът ми не е национално значим. И друг път държавата е реагиралата така на моите романи.

Като изключим държавата, има ли и други прегради по твоя път?

Една от причините, заради която обичам писането, е тъкмо тази, че така мога да дам трибуна на всички онези, чиито глас не се чува достатъчно в обществото. Писането е моята борба против предразсъдъците, незнанието, страха да погледнем в очите на различните от нас хора.

Европейската награда за литература ти беше връчена за романа „Страх от варвари“. Кои са съвременните варвари?

Темата за варварството не е нова за литературата, актуална е още от времето на Омир, винаги ще бъде актуална. Съвременните варвари са всички онези, които се различават от мнозинството. Съвременните варвари са бежанците, ЛГБТ общностите…

Във войната между Русия и Украйна като че ли македонският глас се чува най-слабо, най-неутрално. Ти къде си като позиция?

Не мисля, че македонският глас спрямо Украйна е неутрален, напротив, още в началото на агресията Македония застана против тази война. Много от македонските политици бяха в Украйна да дадат подкрепа, пратихме и военна помощ. Що се отнася до мен – аз също осъждам всичко, което Русия върши с украинците и човечеството.

На фона на тази война може би звучи цинично да говорим за книги и литературни успехи. И все пак – какво ти струва твоят успех?

Успехът понякога носи привилегии, но най-често е товар. Често ми се иска да не съм част от публичния живот, да бях само читател (и в същността си съм страстен читател, който е започнал да пише, защото обича да чете) и да имах спокоен живот.

Петър Андоновски е роден през 1987 г. в Куманово, Северна Македония. Завършва обща и сравнителна литература във Филологическия факултет „Блаже Конески“ на университета „Св. св. Кирил и Методий“ в Скопие. Автор е на романите „Очи с цвят на обувки“, „Тялото, в което трябва да се живее“, „Страх от варвари“ и „Лято, в което те няма“. За романа си „Страх от варвари“ Андоновски получи Наградата за литература на Европейския съюз за 2020 г.