На 30 юни авторът на монументалния роман „Доброжелателните“ се завръща с „Една стара история – нова версия“, безспорно скандална и шокираща книга, непрепоръчителна за прекалено добродетелни и свръхчувствителни читатели.

Новата версия на „Една стара история“ (превод: Георги Ангелов, 328 стр., цена: 26 лв.) е разширен вариант на книга, издадена през 2012 година. В седем самостоятелни части, глава след глава, разказвачът излиза от басейн, тръгва по дълъг неосветен коридор и отваря някоя от вратите, преди отново да се върне в басейна. Зад всяка врата го очакват приключения, всяка води към различна реалност, в която той задоволява най-фундаменталните си желания и най-невероятните си фантазии. С педантична обстоятелственост и документална точност авторът изследва старата като света и вездесъща сексуалност в нейната връзка с насилието, подчинението, доминацията, злоупотребата, жестокостите и престъпленията, до които може да доведе. И тук като в „Доброжелателните“ се спускаме в най-низките слоеве на човешката същност, които сякаш се отразяват до безкрай в галерия от огледала, и където витае духът на Жорж Батай и на Сад, „божествения маркиз“.

Френско-американският писател Джонатан Лител (р. 1967 г.) е автор на десетина романа, сборници с разкази и есета. В България е добре известен с първия си роман, определен като литературен подвиг - „Доброжелателните“ (2006) печели двете най-престижни литературни награди във Франция: „Гонкур“ и Голямата награда за роман на Френската академия. Последният роман на Лител, „Една стара история – нова версия“, излиза през 2018 г. и също е удостоен с две награди: „Сад“ и „Рьонодо“. Това е книга, предизвикала крайни и противоречиви реакции и оценки – точно затова е задължително да се прочете.

Джонатан Лител - „Една стара история. Нова версия“ (Откъс)

Имайте предвид, че всичко това бе истинско.

Морис Бланшо, „Лудостта на деня“

I

Главата ми проби повърхността и устата ми се отвори, за да нагълта въздух, докато ръцете ми сред голям шум от пръски достигнаха ръба, намериха опора и измъкнаха мокрото ми тяло от водата, предавайки силата на тласъка на раменете. За момент запазих равновесие, объркан от екота на приглушени викове и плисъци на вода, зашеметен от разчленените отражения на части от тялото ми в големите огледала около басейна. Около краката ми се уголемяваше локва; край мен профуча някакво дете, което за малко не ме събори обратно. Овладях се, свалих плувната шапка и очила и хвърляйки последен поглед през рамо на лъскавите очертания на гръбните ми мускули, излязох през летящата врата. Върнах се в коридора, вече подсушен, облякъл галещ кожата сив и мек анцуг. Без колебание подминах едно разклонение, после още едно, тук бе доста тъмно и стените едва се виждаха в недоловимата светлина, затичах се със ситни крачки като за джогинг. Мрачните стени се изнизваха от двете ми страни, понякога ми се струваше, че забелязвам отвор или поне по-тъмна част, не можех точно да разбера, понякога горнището ми докосваше стената и се отдръпвах към средата на коридора, който като че ли завиваше, но съвсем леко, почти недоловимо, точно колкото да разколебае ритъма на тичане, вече се потях, въпреки че не бе нито топло, нито студено, дишах равномерно, поемайки на всеки три крачки глътка блудкав въздух, преди да го издишам със свистене, лактите ми бяха прибрани до тялото, за да не се удрят в стените, които, изглежда, ту се отдалечаваха, ту се приближаваха, все едно коридорът криволичеше. Отпред не различавах нищо, напредвах почти наслуки, над главата си не виждах никакъв таван, може би вече тичах на открито или пък не. Рязък удар в лакътя предизвика взрив от болка в ръката ми, веднага я хванах с другата длан и се обърнах: в сумрака се открояваше нещо блестящо на стената. Напипах го, ставаше въпрос за брава, натиснах я и вратата се отвори, повличайки ме след нея. Озовах се в тиха домашна градина: слънцето блестеше, светлинни петна осейваха преплетените листа на старателно подкастрени на дъсчени решетки бръшлян и бугенвилии; по-нататък от земята изникваха възлести стъбла на стари глицинии, за да се издигнат и покрият със зеленина високата фасада на къщата, изправена пред мен като кула. Беше горещо и изтрих с ръкав избилите по челото ми капки пот. Встрани, леко скрита зад сградата, проблясваше водата на басейн или резервоар – синя плоскост, обградена с варовикови плочи, чиято бледа повърхност бе осеяна с бели бръчки, донякъде засенчена от дългите дъговидни листа на ниска и масивна палма. Една сива котка се долепи до краката ми и с високо вирната опашка се отърка в прасеца ми. Отблъснах я с върха на ходилото си и тя хукна към къщата, изчезвайки зад една открехната врата. Последвах я. В дъното на коридора, през друга открехната врата, до мен достигаха различни странни звуци, относително ниски преградни съгласни, прекъсвани от свистене: детето явно си играеше на война, събаряйки един след друг своите оловни войници сред порой от изстрели и експлозии. Оставих го и поех по витото стълбище, което водеше до етажа, спирайки се за момент на площадката, за да потъна в сериозния, зареян в нищото поглед на „Дамата с хермелина“ от провесена там голяма репродукция в рамка. Жената бе в кухнята; при шума от стъпките ми тя остави ножа, обърна се с усмивка и дойде нежно да ме прегърне. Бе облечена в перленосива, фина и лека домашна роба, погалих през плата пленителния хълбок, после зарових лице в косите ѝ с рижи оттенъци, прибрани в умело разпуснат кок, за да подуша аромата на пирен, мъх и бадем. Измъкна се от ръцете ми с лек смях. „Приготвям вечеря. Скоро ще е готова.“ Докосна лицето ми с върха на пръстите си. „Малкият си играе.“ – „Да, знам. Чух го, когато влизах.“ – „Ще го изкъпеш ли?“ – „Разбира се. Как мина денят ти?“ – „Добре. Взех снимките, оставих ги горе на шкафа. А и още нещо: имаме проблем с електричеството. Съседката се обади.“  – „Какво каза?“  – „Явно има токови удари и електричеството им прекъсва.“ Махнах раздразнено: „Измисля си. Два пъти виках да поправят инсталацията. Специалист“. Усмихна ми се и аз се извърнах, за да поема надолу по стълбите. Шумът от битката бе престанал. Преди да отворя вратата, минах през съседната баня, за да напълня ваната, нагласяйки температурата да не е много гореща. След това влязох в детската стая. Бе само по тениска; клекнал по голо дупе, снимаше с малка цифрова камера котето, което с резки удари на лапата, отдръпвайки се и подскачайки напред, се забавляваше да събаря оловните конници, въоръжени с копия и карабини, прилежно строени на персийския килим. Наблюдавах го известно време като през стъклена преграда. После се приближих и го плеснах по дупето: „Хайде, време е за баня“. Пусна камерата и се хвърли в прегръдките ми, писукайки. Вдигнах го и го отнесох до банята, където свалих тениската му и го потопих във водата. Веднага започна да пляска по повърхността с длани, опръсквайки стените през смях. Разсмях се с него, но същевременно отстъпих, облегнах се на вратата, за да го видя как ще се потопи изцяло под водната повърхност.

На вечеря седналото между нас дете бърбореше за битките си. Слушах го разсеяно, наслаждавайки се на изстуденото вино и запържените с чесън лангустини. Жената, чието нежно лице бе обрамчено от измъкнати от кока руси кичури, също се усмихваше и пиеше. Детето най-накрая млъкна, за да се нахвърли настървено върху една лангустина, опитвайки се да разчупи с малките си млечни зъбки щипката ѝ; избърсах устата си и с върха на пръстите го погалих по косата, руса като на майка му. Щом приключи с храненето, набързо си отнесе чинията и хукна по стълбите, избърсвайки мазните си пръсти в пижамата, а аз мило му се карах. Раздигнах масата, докато жената отиде да го приспи, после старателно измих ръцете си и се върнах да допия виното. Върху уредбата бе захвърлена обложка, скорошен запис на „Дон Жуан“; пуснах третия диск и седнах пред остъклената стена, съзерцавайки, докато отхапвах от малка червена ябълка, която изрових от фруктиерата, шафранената светлина на вечерта, спусната над зелените площи на градината. Командорът тъкмо щеше да се появи на вечерята и аз се замислих за смисъла на тази нравоучителна и обвинителна фигура. Той преди всичко желае да наложи своята воля над непокорния син; но нима той не го бе пробол още в началото на първо действие? Очевидно това не бе послужило за нищо, защото отново се завръщаше, още по-внушителен и смъртоносен, гибел за всяко удоволствие. Краят наближаваше, но синът се съпротивляваше на всяка крачка като някакво вироглаво, хитро и инатливо хлапе, отказвайки да приеме този мъртъв, остарял, задушаващ завет дори и да става въпрос за живота му. Навън вече мръкваше; изхвърлих огризката от ябълката и отидох да запаля една по една лампите в хола, после си налях още една чаша. Дискът вече привършваше с малък забавен финал, който звучеше като последно ехо от подигравателния смях на упорития негодяй. Таниновите нотки на виното се смесваха в устата ми със сладникавия, леко противен вкус на ябълката. Малко по-късно жената се върна и аз я последвах до горния етаж. Ханшът ѝ спокойно се полюшваше в сумрака на стълбището. Докато си вземаше душ, прегледах набързо оставените на шкафа снимки: на всички бях заедно с детето в различни моменти и в различни ситуации – на цирк, на плаж, на лодка. Никоя от тях не привлече погледа ми и ги оставих на мястото им, преди да се съблека, оглеждайки издължените си мускули в голямото вертикално огледало, изправено до вратата. В гръб тялото ми изглеждаше почти женско, подробно огледах дупето, бяло и кръгло, като това на жената; единствено косата, също руса, но къса, като че ли ме отличаваше от нея. Когато се появи от банята, гола и все още мокра, с кърпа, в която бяха увити красивите ѝ коси, придърпах я за раменете и я бутнах върху кувертюрата от дебел златист плат с бродерии на дълги зелени треви. С лек вик се просна по корем, а аз протегнах ръка да изгася светлината. Сега единствено бледите отблясъци на луната озаряваха стаята – те се процеждаха през прозорците, зад които се очертаваха лудите извивки на глициниевите клонки, осветявайки зелените листа на бродерията и отпуснатото върху тях бяло тяло, правия и фин гръб, талията, двойната дъга на дупето. Полегнах върху тялото и то потръпна. Кърпата бе паднала и косите покриваха лицето. Разтворих краката ѝ с ходила, прокарах ръка под корема ѝ, за да повдигна ханша, и притиснах изправения си член в нея; но тя бе суха, отдръпнах се леко, наплюнчих пръсти и я навлажних, масажирайки я бавно. Вече можех лесно да проникна. Дишането ѝ се учести, задникът ѝ под мен започна да помръдва, тялото ѝ, обхванато от ръцете ми, се изпъна и от нея се откъсна сподавен на мига стон. Аз самият се разтапях от сладост, дълга, съвсем тънка игла удоволствие пронизваше гърба ми, стягайки и наелектризирайки кожата на тила ми. Извърнах глава: в избеленото от луната огледало отново виждах дупето си и горната част на стегнатите ми бедра, нейните също, притиснати отдолу, с тъмни, червеникави, неясни форми между тях. Забавих движенията, запленен от неприличната гледка, жената, чието тяло бе потънало в бродираните треви на кувертюрата, се задъхваше, виждах в огледалото как ръката ѝ търсеше ханша ми, лакираните ѝ нокти се забиваха в мускулите ми, когато вратата до огледалото се отвори и в осветената от луната част видях заостреното лице на детето с широко отворени очи и инатливо стиснати устни. Замръзнах. Лицето също остана неподвижно; съвсем до него още виждах в огледалото двойната маса на задниците и тъмната бъркотия от органи между тях. Усещах надигащото се удоволствие, жената стенеше, рязко се измъкнах и се изтърколих настрана, влажният ми зачервен член потръпваше конвулсивно, изпразвах се на дълги струи, без да си давам сметка, лицето на детето бе изчезнало в тъмнината на стълбището, чувахме как малките му боси ходила шляпат с пълна скорост по каменните стъпала, жената ме гледаше слисана и объркана, аз продължавах да се изпразвам. Потънал в пот, задъхан се проснах по гръб и разсеяно избърсах корема си с чаршафа, докато вече станалата жена наметна халата си и последва детето…

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Деси Димитрова, 885 425 562)