Mahala Bookstore е книжарница за чуждоезична литература, която отвори врати в центъра на София само преди няколко седмици. Нейните създатели, предприемачът и рекламист Йордан Жечев и преводачката Мария Енчева, мечтаят книжарницата да се превърне в любимо място на читатели, писатели, преводачи и всякакви други творчески настроени личности.

Ако следите отблизо развитието на книгоиздаването в България, вероятно ви е направило впечатление, че броят на издателствата никак не е малък за мащабите на страната. Никак не е малък и броят на книжарниците, особено в столицата. Повечето книжарници обаче са част от няколко утвърдили се преди години вериги и много рядко се случва да се появи независима книжарница, камо ли такава с по-нестандартен профил.

Mahala Bookstore, или книжарница „Махала“, е точно такова място и затова отварянето ѝ преди около месец е събитие, което заслужава внимание само по себе си.

Книжарницата, която се намира на ул. „Георги Бенковски“ 27, на ъгъла с ул. „Екзарх Йосиф“, е продукт на съвместните усилия на двама смелчаци, които казват за себе си: „Винаги сме се познавали и сме били приятели. Просто преди две години се срещнахме и го разбрахме“.

Един ден, докато си говорят на по чаша кафе в бар „Ж Jazz Room“, на няколко пресечки от мястото, където днес се помещава MahalaBookstore, Йордан Жечев и Мария Енчева се замислят какво точно ги свързва. Бързо намират „лепилото“ – книгите. Йордан е израснал между рафтове, пълни с книги, а Мария вечно е заровила нос в страниците, тъй като превежда книги от нидерландски, а понякога и от немски. Унесени в разговора си, изведнъж двамата възкликват почти едновременно: „Ние защо не вземем да си направим една книжарница?“.

Първоначално хрумването им може да ви се стори наивно, неразумно, дори налудничаво, особено на фона на икономическата несигурност в резултат на ковидпандемията, която накара издателствата и книжарниците да се дигитализират по спешност, за да се съхранят чрез директни продажби през свои собствени електронни магазини. На Йордан и Мария обаче привидно налудничавите идеи им действат окриляващо. А и Йордан е доказал, че не се страхува да ги осъществява – по време на пандемията той използва страстта си към джаза като основа за отварянето на споменатия бар „Ж Jazz Room“, а движен от любовта си към домашния хляб, създава и пекарната „&хляб“ на мястото на бивша фурна на ул. „Екзарх Йосиф“ 69. Освен това експериментира и в полето на рекламата като творчески директор в популярна рекламна агенция.

Вместо да зарежат новоизлюпената си обща мечта за книжарница, Йордан и Мария се заемат да търсят място. Намират помещение точно по вкуса им срещу „&хляб“, придават му желания от тях облик и на 21 май 2023 г. поставят началото на MahalaBookstore като книжарница за любителите на чуждоезична литература и на питателна храна за душата.

„Който отваря книжарница от подобен калибър, не го прави с идеята да натрупа милиони“, казва Мария, в чието преводаческо портфолио откриваме романите на Херман Кох, Рей Клуун, Димитри Ферхюлст, Джамал Уариаши и др., наред с автобиографията на футболната легенда Марко ван Бастен. „Целта ни е да предложим уютно, независимо от теченията местенце с кехлибарена светлина и любопитни, често пъти шантави заглавия. Иска ни се хората да влизат не толкова със списък за отмятане, колкото с идеята да открият нещо неочаквано, да почерпят вдъхновение от онова, което сме подредили по рафтовете.“

А по рафтовете определено са се настанили прелюбопитни заглавия, чието разнообразие отразява различните интереси и предпочитания на създателите на книжарницата. Освен художествени и нехудожествени книги, които може да представляват интерес за една по-широка аудитория, като романа Elixir на живеещата в Шотландия българска писателка Капка Касабова, Frankenstein на Мери Шели, Dearly на Маргарет Атууд, поезията на Е. Е. Къмингс, Victory City на Салман Рушди и TheSongoftheCell на Сидхарт Мукхърджи, книжарницата предлага и селекция от специализирани и по-рядко срещани издания, например Jazzlife на Уилям Клакстън и Йоаким Беренд, TheArtofFermentation на Сандор Кац, TheCoffeeDictionary на Максуел Колона-Дешууд, SixSeasons: ANewWaywithVegetables на Джошуа Макфадън и Марта Холмбърг, WhyDesignMatters: ConversationswiththeWorld’sMostCreativePeople на Деби Милман, TransitMapsoftheWorld на Марк Овенден и CrucialInterventions: AnIllustratedTreatiseonthePrinciples & PracticeofNineteenth–CenturySurgery на Ричард Барнет.

За момента повечето книги са на английски език, но Йордан и Мария възнамеряват лека-полека да обогатят колекцията си със заглавия на други езици.

„Мечтаем си да има книги на всички големи езици, които се говорят в града: английски, гръцки, турски, немски, италиански, френски…“, казва Мария. „Снабдяването с книги, написани на нещо различно от английски, е трудно и скъпо, но нас предизвикателствата не ни плашат. Много неща ни предизвикват по мъчния начин – от освобождаването на пратки от митниците до плащането на фактурите навреме, – но пък удоволствието от всяка малка победа е като удоволствието, което човек изпитва, когато разгърне още недокосвана книга.“

Създателите на MahalaBookstore искат да превърнат мястото в културно средище, което да предлага не само достъп до чуждоезична литература и по-непопулярни заглавия, а и приятна атмосфера за четене, представяния на книги, срещи с приятели на по кафе (или на по книга), непринудени разговори по книжни и некнижни теми, работа от разстояние, дегустация на по-малко познати по нашите географски ширини вина и пр. Както посочва Мария:

„Приятно ни е в книжарницата да има живот. Всички посетители са мили. С отварянето на „Махала“ открихме, че всъщност много обичаме хората. И че градът (и светът) е пълен с добри същества.“

Двамата подчертават, че от момента, в който книжарницата се е родила в главите им, до днес, когато тя вече води свой собствен живот в централните части на София, гледат на начинанието като на игра. Не се вземат твърде насериозно, защото знаят, че в противен случай биха попаднали в плен на скуката. А те поначало не се понасят със скуката.

Покрай философията им за живота се сещам за следния откъс от книгата „Депресията ме обича“ на Веселина Седларска:

„Четях книга и в нея имаше едно такова изречение: „Животът е упражнение“. Упражнение? Наистина ли е упражнение? А защо досега мислех, че е изпит?! Приех това изречение за истина още в мига, в който го прочетох. Явно нещо в мен го е очаквало, било е липсваща частица от някакъв пъзел, който спасително съм подреждала в себе си. Упражнение! Ами че това е чудесно. Упражнението е лесно нещо, приятно. При него не можеш да се провалиш – няма такова нещо като провалено упражнение. И в същото време можеш да ставаш по-добър, отколкото си бил, защото какво друго е упражнението, ако не усилие за напредване. Упражнение, а не изпит.“

Вече един месец Йордан и Мария се упражняват да управляват книжарница. Признават, че не знаят какво точно трябва да се разбира под „успешна книжарница“, и затова за тях би било достатъчно, ако след време MahalaBookstore все още е там, където е днес.

„Ако след девет години от днес все още сме тук, значи е имало защо да се появим“, казва Йордан. „Ако пък след трийсет и девет години някой вземе да каже: „Тази книжарничка, дето я виждаш сега, я е направил дядо Йордан (съответно баба Мария), който един ден, както си седял на чаша каже в „Ж“…“, значи шегата ни съвсем сериозно е проработила.“

Даниел Пенев е журналист, преводач и редактор. Автор на книгите „Хората, които променят България“ (част I – 2019 г., част II – 2022 г.), „От нас зависи“ (2020) и „Да тичаш към себе си“ (в съавторство с  Краси Георгиев, 2021). Като преводач от английски език работи по книги като „Дарът“ на Едит Егер, „Забави темпото!“ на Карл Онорè и „Обещанието на един молив“ на Адам Браун.