Разговор с италианските хип-хоп експериментатори Uochi Toki преди първия им концерт в България

Uochi Toki е експериментален хип-хоп проект, създаден в Алесандрия, Италия, през 2003 г. На 9 март те ще свирят в България за пръв път. Концертът е част от съвместното им турне с добре познатото вече у нас канадско дуум дуо Nadja на Ейдън Бейкър и Леа Букареф. С Nadja Uochi Toki са приятели от години, а съвместният им албум Cystema Solari от 2014 г. е сред добрите примери, че жанрът отдавна вече не е граница. Това, разбира се, далеч не е първата отвъджанрова колаборация на Uochi Toki – съвместните им записи с пост-рок колектива Eterea Post Bong Band датират от още по-отдавна – от 2007 г. Събитието ще се проведе в клуб *Mixtape 5* по инициатива на музикалната платформа Amek (която тази година чества 15 години от създаването си), като освен Nadja и Uochi Toki участие ще вземат и родните авангардни дуо формации mother spit и Feedbacker. Преди концерта се срещаме с Матео „Напо“ Палма и Рикардо „Рико“ Гамонди от Uochi Toki.

Бихте ли представили себе си и това, което правите под името UochiToki?

Напо:UochiToki е „облачно“ дуо, в което аз и Рико създаваме парчета, звуци, правим концертни изпълнения и медийни преживявания, споделяме истории и концепции, докато се правим на рап проект. Идваме от Северна Италия, но не представляваме Италия по стереотипен начин.

Рико:UochiToki e името на нашето приятелство, което продължава вече над двайсет години. Това е лаборатория, в която идеите на Напо се превръщат в думи и рисунки, а всички мои се трансформират в честоти. Резултатът е изкривен хип-хоп, овкусен със свобода на изразяването и лишен от всякакъв страх да не останем неразбрани.

Първият албум на UochiTokiизлиза преди точно двайсет години, това първият ви музикален проект ли е, или идвате от други сцени и жанрове?

Напо: Преди UochiToki аз и Рико имахме доста сходен проект на име LazeBiose. Свързани сме и с графити сцената от края на 90-те, както и с хардкор-пънк музиката от началото на новото хилядолетие.

Рико: Нашият музикален проект всъщност в началото беше графити колектив, започнахме да рисуваме по влакове и стени през 1998 г., а аз вече се занимавах с електронна музика. Напо започна да пише текстове през същата година.

Вашата музика честно бива определяна като експериментален хип-хоп, но особено на живо звучи близо и до звукова поезия, spokenwordи абстрактна електроника… Какво ви привлече към тези по-радикални течения?

Напо: Ние просто израстваме и когато формата на нашия звук и текстове вече не съвпадат със състоянието на нашите съзнания, идва моментът да се променим. Следваме потока от идеи – не сме рибари, а по-скоро скачаме в реката и започваме да плуваме, а рибите ни учат как да се движим… Рап, експериментален хип-хоп и абстрактна електронна музика – това са понятия, които имат много малки разлики помежду си, но хората им придават по-голямо значение, за да могат чрез тях да изградят своята собствена идентичност. Нашата идентичност се развива с времето.

Рико: Смятам, че по-радикалните мисли за живота те водят до по-радикални резултати във всяко нещо, до което се докоснеш.

Проекти като clipping, Dälek, ho99o9 и, разбира се, Death Grips получават заслужено внимание, но сякаш не съществува особено огромна сцена за този по-трудно смилаем хип-хоп. Къде се откривате повече – в хип-хоп ъндърграунда или на експерименталната електронна сцена?

Напо: Имаме корени и на двете сцени, но нашата музика се разклонява навсякъде. Дадена сцена, вълна или звук неминуемо расте, нашумява или изчезва, след като е абсорбирана от други сцени, вълни и звуци. Това, което остава, е творческият поток, който е много по-важен от думата „принадлежа“. Стигнахме до този извод, защото не получихме особено внимание от никоя сцена, вълна или звучене.

Рико: Винаги сме били извън всякакви сцени и това ни е определило като аутсайдери. Започнахме да правим музика много преди поджанровете в хип-хопа да се появят и все още продължаваме.

Кое се появява първо във вашата работа – музиката или текстовете? 

Напо: Всичко започва от идеята или вдъхновението да говорим за нещо, което трудно можем да дефинираме – звуци, пътувания, битки, събития, преживявания. След това Рико започва да създава звуците, а аз пиша думите си „върху“ тях.

Можете ли да очертаете вашия студиен процес? 

Напо: Опитваме да следваме структурите, които си представяме, но често се озоваваме пред препятствия – като инерцията на реалността например. На тях реагираме с импровизация. Това е много важна част от креативността, защото отговаря на импровизацията между реалността и въображението.

Рико: Ако трябва да съм по-прагматичен, Напо записва гласа си върху груба скица на мой инструментал, а аз довършвам електронната среда около гласа му, за да подчертая определени аспекти. Когато свирим на живо, всичко това се случва на момента и всеки път е различно.

Основополагащо ли е музикалното оборудване за музиката, която създавате, или инструментите са по-скоро средства, които ви помагат да пресъздадете конкретни идеи? Има ли инструменти, без които UochiTokiне могат? 

Напо: Оборудването става основополагащо постепенно, но когато забележим, че започваме да зависим прекалено много от даден инструмент, мигрираме към нова конфигурация от звукови обекти, за да пазим идеите си свободни.

Вашите текстове са на италиански, а предполагам, че посланието е важна част от музиката на UochiToki. Езикът бариера ли е между вас и чуждестранните слушатели?

Напо: Да, със сигурност, но повярвай ми, нашият език е бариера и за слушателите ни в Италия, които го говорят и разбират перфектно. Всички слушатели са чуждестранни. Затова, когато е възможно, използваме и изображения вместо думи.

Рико: На това турне ще се фокусираме върху 3D рисуването и електронния звук, за да преодолеем ограниченията, които езикът създава, дори когато свирим в Италия.

Имате над 15 издания, повечето от които дългосвирещи албуми. Как се е променила музиката ви за тези две десетилетия?

Напо: Със сигурност се е променила към по-малко нихилизъм и повече абстрактност.

Рико: Смятам, че с годините се научихме как по-бързо и ясно да превръщаме идеите си в музика. Всеки нов албум ми звучи по-фокусиран в сравнение с предишния.

Голяма част от изданията ви са съвместни проекти с други артисти, сред които наши любимци като OvOи Nadja. Колко различна е музиката на UochiTokiвъв взаимодействие с други музиканти? 

Напо: В колаборативните проекти балансираме присъствието на текстовете, за да постигнем равновесие с елементите, важни за другите групи. За да избегнем ефекта „гласът ми върху нечия друга музика“ се налага да преосмисляме идеите си. Например албумът CystemaSolari, който записахме с Nadja, е резултат от студийна импровизация. Смених езика, за да напишем историята заедно, тъй като те не говорят италиански. Всяка колаборация трябва да има подобрения и разлики от обичайните неща, които правим в самостоятелните проекти на UochiToki.

На живо работите и с визуализации, как успявате да не претоварите слушателите с тази смес от звук, текстове и изображения? Или пък точно това е целта? 

Напо: Когато използваме и визуализации, редуцираме текстовете, за да оставим повече пространство на изображенията. Аз се занимавам с рисуването на живо, а Рико се грижи за звука. За нас това е работеща формула, но в Италия хората често ни казват, че искат да има повече вокали, както по-рано. В момента търсим начин да балансираме това, което искаме да постигнем, и страха от промяна, която изпитват хората.

Рико: Рисуването и думите са двата начина, по които Напо се изразява в UochiToki, докато моите са електрониките и звуковото инженерство. Всички тези аспекти трябва да са еднакво важни за всеки любопитен слушател.

Какво ще чуем от UochiTokiв София? 

Напо: Ще представим импровизиран електронен сет с рисуване на живо, може би ще добавим и малко глас, за да завършим менюто.

Рико: Със сигурност ще има и фрагменти от предстоящия ни албум, смесени с всички електронни звуци, които съм продуцирал заUochiToki през последните двайсет години.