Излезе от печат „Възход и упадък“ – кратка история на света в 10 империи. Автор е видният британски учен и писател Пол Стратърн. Научната редакция на превода дължим на проф. Иван Илчев.

Има ли повтарящи се фактори, които обуславят появата и развитието на империите? Защо по-многобройни и цивилизовани народи от монголците например не постигат имперско величие? А покорените и включени в състава на империите народи? По-зле или по-добре живеят под тяхна власт? Абсолютно задължително ли е да има „харизматичен“ водач /Александър Македонски, Чингиз хан, Хитлер, Ленин/, който съумява  да обедини зад своята програма поданиците си? Империите олицетворение на злото ли са, или напротив, на съзиданието и културния и икономически разцвет?

Това са само някои от въпросите, които авторът на „Възход и упадък“ (превод: Велислава Димитрова, 256 стр., цена: 22 лв.) повдига, опитвайки се да даде храна за размисъл на своите читатели. Определението на Оксфордския английски речник за
империя е: „Обширна територия (особено съвкупност от много отделни държави) под властта на император или върховен владетел; също така съвкупност от отделни територии, управлявани от суверенна държава.“ Тук обаче имаме само основна рамка. През вековете тя ще придобива различни форми и не всички ще са онова, което бихме възприели като прогресивни елементи на еволюцията. Представата за империята включва елементи като приключенски дух, администрация и сила – първоначално под формата на война. Всъщност войната и последващото покоряване на чужди народи, изглежда, са само формиращият импулс, от който се развиват империите…

Роден през 1940 година, Пол Стратърн е изтъкнат британски учен, университетски преподавател в Кингстън и писател от шотландско-ирландски произход. Роден е в Лондон, учи в Тринити Колидж, Дъблин, след което служи в търговския флот за период от две години. През 1966 г. пътува по суша до Индия и Хималаите. Романът му „Сезон в Абисиния“ печели награда „Съмърсет Моъм“ през 1972 година. Автор е на множество книги в областта на природните науки, философията, историята, медицината и икономиката.

Пол Стратърн - „Възход и упадък“

Из Глава 4: Монголската империя

Както хуните, готите и вандалите подгонили пред себе си всички, които се изпречили на пътя им осем века по-рано, така и монголите се оказали неудържима сила, която плъпнала от родината си по цялата евразийска земя. В скитническите племена на ловци-събирачи, живеещи от плодовете на земята, през която преминавали, всеки мъж бил воин. Такива преселения можели да поддържат скитащи групи най-много отняколкостотин души. Следващият етап от човешкото развитие включвал пастирите. В такива общества всеки мъж също бил воин; но тъй като воините се препитавали от стадата, които вървели с тях, можели да се движат в по-големи групи. Така Мохамед могъл да събере 10 000 мъже за похода си в Мека. Третият етап на развитие включвал уседналите животновъди. Такива общества били по-сложни. Излишъкът от продукцията им можел да насърчава свободното време и културата – както и да издържа постоянна армия. Но както открили римляните, по ирония на съдбата тези културни общества не можели да се противопоставят на преселението на племена, които били варварски по същината си. И сега, почти хилядолетие по-късно, народите от Източния и Западния свят били принудени да научат този урок отново – докато монголските орди се изливали от източната им твърдина по двата континента.

Никоя велика империя не е поначало уникална – но Монголската империя имала достатъчно аномалии, за да я отграничат от почти всички други империи, съществували както преди нея, така и след това, както големи, така и малки. Нейната история, дори самото ѝ съществуване е изтъкано от противоречия. Това била най-голямата сухопътна империя, която светът някога е виждал, простираща се от Тихия океан до източните граници на Германия, но въпреки това се оказала най-краткотрайната велика империя в историята. Империя, която толерирала всички религии – от исляма до християнството и будизма, от шаманизма до юдаизма и даоизма.

И все пак на много от тези религии било забранено да извършват най-свещените си обреди. Например на последователите на исляма било забранено да колят животните, така че месото да е халал; също така на евреите било забранено да ядат храна кошер и да практикуват обрязване. Всички поданици на монголската империя трябвало да следват „монголския начин на хранене“. По същия начин едиктите на монголите срещу замърсяването на водата, които на практика забранявали прането на дрехи или къпането, особено през лятото, едва ли ги правели скъпи на религиите, които държали на силната връзка между чистота и благочестие и се отвращавали от мръсотията.

Пълно било с други подобни противоречия. Въпреки огромната завоювана площ, Монголската империя оставила разпръснати руини и никакви големи здания; единственият великолепен паметник, който бил създаден заради монголите, бил Великата китайска стена, чиято цел била да държи монголите вън. Това била империя, печално известна заради мащабното избиване на враговете ѝ; въпреки това тя оставила след себе си в Европа наследство, което причинило още по-мащабна гибел – Черната смърт. Дори императорите ѝ ни предлагат главоблъсканица. Първият ѝ император Чингис хан влязъл в историята като вероятно най-кръвожадния завоевател на всички времена, нашественик, извършващ геноцид, който помитал в небитието всички по пътя си. И все пак последният владетел на Монголската империя е запомнен в романтичното въображение на Запада заради своята приказна столица Ксанаду. Тя била описана от съвременния английски пътешественик Самюъл Пърчас:

В Ксанаду Кублай ханпострои великолепен дворец, със стена, обхващаща равнина от шестнадесет мили, в която има плодородни ливади, приятни извори, възхитителни потоци и всякакъв дивеч, а в средата му – разкошна къща за удоволствия, която може да се мести от място на място.

Днес всичко, което е останало от Ксанаду, са руини, заобиколени от затревени купчини пръст, където някога са се издигали градските стени. И все пак Кублай хан не бил Озимандий. По-късно напуснал Ксанаду и установил столицата си в Ханбалик (на монголски: „Градът на вожда“) на мястото на днешната столица на Китай, а именно Пекин. Векове идват и си отиват, но този град и великите му паметници все така лежат като потрошени останки сред самотните и гладки пясъци…

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Деси Димитрова, 885 425 562)