В изложбата си фотографът Вангелис Кирис и майсторът на везмото Анатоли Георгиев открояват по неповторим начин гръцкото етнографско наследство
Носии и облекла с неоценима историческа стойност и значение, проследяващи гръцката традиция от XVIII и XIX век, излизат за пръв път „на светло“ от музейните хранилища след десетилетия. Сто и двайсет от най-представителните одеяния от етнографската сбирка на Националния исторически музей, облечени от наши съвременници, разказват историята на Гърция от нейното освобождение насам. Извадени на авансцената, те не просто са представени за пръв път в нов контекст, а носят артистичния отпечатък на съвместната работа между утвърдения фотограф Вангелис Кирис и майстора на изкуството на везмото, българина Анатоли Георгиев, който живее в Гърция. Изложбата „Одеяние на душата“, бе включена в програмата на Историческото и етнографско дружество на Гърция за честване на 200-годишнината от Гръцката революция от 1821 г.
Представянето на художествените творби щеше да има своята премиера още през 2021 г. в сградата на стария Парламент в Атина, където днес се намира Националният исторически музей, но тя бе отложена поради форсмажорните обстоятелства, наложени от пандемията. Днес тя е достъпна (до 26 март 2023 г.) за посетители, вече в сградата на новия музей на Акропола.
Изложбата е под егидата на президента на Гърция Катерина Сакеларопулу. Специален гост на откриването ѝ бе и посланикът на България в Гърция Валентин Порязов. Експозицията съдържа фотоси на носии и облекла от XVIII и XIX век, съхранявани най-вече в Националния исторически, но и в други музеи на страната. Главният секретар на Националния исторически музей Йоанис Мазаракис-Ениан поверява автентичните облекла от музейната сбирка на двамата творци. Те са постигнали синтез между фотоса и тъканта, върху която са избродирани мотиви и детайли от одеянията, създавайки едно ново изкуство и изключителни артефакти.
Македонски шевици, повлияни от ренесансова Италия, облекла и дантелени женски покривала за глава от Корфу и други от седемте Йонийски острова, бродирани елеци, част от носии с фустанели от същинска Гърция и Пелопонес, детайл от плътно везана със сърмена нишка носия от Епир се редуват под насочени снопове светлина в търсения ефект на контрасти между сумрак и осветеност в изложбеното пространство. За пръв път от два века насам одеяния на исторически личности биват облечени отново и оживяват, запечатани от магическия обектив на Вангелис Кирис. След това фотографиите са отпечатани върху плат и тъкан. В този техен нов вид те се превръщат в „канава“, украсена от изключителните бродерии на Анатоли Георгиев. Топ моделът Естер Мастрояни е снимана от Вангелис Кирис в традиционното облекло на кира Фросини, първата съпруга на отцепника от Османската империя Али Паша Янински, който създава автономна държава в Епир. От християнката Ефросина, останала в гръцкото народно съзнание като кира Фросо, той има двама сина – Мухтар паша и Вели паша, също като баща си видни фигури в Османската империя.
Детайл от бродерия е откроен върху фотос, на който е заснета традиционната носия на генерала от Гръцката революция Йоанис Макриянис, на него първият гръцки поет нобелист Георгиос Сеферис посвещава забележително есе. Неграмотният Макриянис от народните низини се научава сам на четмо и писмо, за да може да напише мемоарите си и да разкаже историята, своята лична и тази на борбите. Тук е дрехата и на друг поборник от Гръцката революция – Генеос Колокотронис, необразования син на легендарния поборник Тодорос Колокотронис, приеман в кралския двор едва ли не като „книжовник“, управлявал Гърция като министър-председател през 1862 г. Друг от оживелите чрез тяхното облекло „персонажи“ в експозицията е Йоанис Генадиос, служил като дипломат в Цариград и Лондон, горещо подкрепял интересите на Гърция, занимавал се с археология, история и литература, издал редица трудове. През 1922 г. дарява богатата си лична сбирка от книги на Американската школа по класически древности в Атина, наречена по-късно на негово име – Генадиева библиотека. Единият от двамата автори на изложбата – Анатоли Георгиев, е сниман облечен в пищните дрехи на гръцкия генерал от XIX век Васос Мавровуниотис.
Одеянията на именити и безименни лица са аранжирани с усет за открояващите детайлите им фон и осветление. Наситените цветове, златните и сърмени нишки на везаните детайли контрастират с цвета на сякаш тапицираната в тъмно кадифе изложбена зала. Създават дори мистично усещане за драгоценни експонати, всеки един искрящ като накит върху кадифена подложка във витрина.
Вангелис Кирис и Анатоли Георгиев са работили заедно повече от две години, в близък контакт с Националния исторически музей. Изложбата откроява по най-подходящ начин, а същевременно и с висок естетически градус богатството и многообразието на гръцкото етнографско наследство.
Срещата между светлосенките на фотографията и красотата на бродерията се случва благодарение на фондация „Мариана В. Вардинояни“, Националния исторически музей и историческия музей на Крит. Изложбата е съпроводена от великолепен фотоалбум под същото заглавие, издаден със спонсорството на фондация „Георгиос и Виктория Карелиас“.
Облеклата от различни части на Гърция са организирани в пет основни тематични единства. Някои са принадлежали на исторически личности – като революционерите Петробеис Мавромихалис, Маркос Боцарис и съпругата му Роза Боцари, придворна дама в двора на първата гръцка кралска двойка Отон и Амалия, носии от континентална и островна Гърция, от Крит, Кипър и „изгубените отечества“, както в народното съзнание са запечатани земите, откъдето е прокудено живялото там с хилядолетия гръцко население – Смирна и Мала Азия, Понт, Кападокия, Източна Тракия и др.
