Замисълът е не просто да се представят големи произведения от един вече отминал век, но да се обобщи начинът, по който трудният, изключително разнопосочен XX век осмисля кризите на човешкото в литературни творби.
Преди няколко месеца в книжарниците се появи една поредица от книги – ненатрапчиво, но лесно разпознаваема по своето оформление: сдържан лукс, минималистична художествена визия, безкомпромисно полиграфическо изпълнение и обичайната за издателство „Колибри“ прецизна обработка на текста. Неслучайно стана един от петте издателски проекта, номинирани за голямата награда на „Асоциация Българска книга“ – Златен лъв 2022. „Поредица“ звучи обичайно, но всъщност от доста време не сме имали концептуално оформена и продължително реализирана поредица от класически литературни творби, за разлика от 90-те години например, когато поредиците избухваха с ентусиазъм и скоро замираха в своите евтини, малотрайни книжни тела.
За оформлението вече казах, макар че би трябвало да добавя името на художника оформител – Иво Рафаилов, и приноса на Теодор Ушев с по една илюстрация в началото на всяка книга. За отбелязване е стремежът на Ушев да улови духа на отделните произведения в графични послания с експресивно плакатна стилистика. Що се отнася до концептуалния замисъл, той изглежда простичък: издателство „Колибри“ празнува своята 30-годишнина и по този случай поднася на читателите огърлица от трийсет бисера на световната класика. Но така изглежда само празничната повърхност на цялостната концепция; когато след малко посоча книгите една по една, ще видим какво е скрито зад блясъка на тази „огърлица“. Преди това накратко ще обобщя нейните основни характеристики.
През 2022-ра са издадени първите пет книги; в процес на подготовка за тази година са още десет. Чувствително преобладават романите; на практика сред първите четиринайсет книги изключение правят само „Звездните мигове“ на Стефан Цвайг и новелите на Томас Ман. Всички книги са от наследството на XX век с акцент върху класиката на високата европейска модерност. По-голямата част от тях са познати на българските читатели с предходни издания, макар че вече не могат да бъдат закупени от книжарница. Някои се появяват в нов и съвременен превод – като „Нежна е нощта“ на Фицджералд, „Среднощни деца“ на Салман Рушди и „Звездни мигове на човечеството“ от Стефан Цвайг. (Сборникът на Цвайг всъщност може да бъде наречен и първо издание, защото само отделни есета са били публикувани на български език до този момент.) Има обаче и книги, които ще бъдат изцяло нови за нашата публика, като двата огромни романа „Кучешки години“ от Гюнтер Грас и „Магът“ на Джон Фаулз (всеки от тях събитие за своето време).
Поредицата започва със „Слепота“ на Жозе Сарамаго, и това изглежда странно, защото тъкмо той е бил публикуван сравнително неотдавна (2016). Първенството на „Слепота“ обаче трябва да бъде разбрано в концептуален план. Той задава лице на замисъла да се представят не просто големи произведения от един вече отминал век, но да се обобщи начинът, по който трудният, изключително разнопосочен XX век осмисля кризите на човешкото в литературни творби. „Слепота“ е безмилостна алегория на представата за криза на хуманизма; дистопия-притча за опасностите, които дебнат човешкото общество, и пророчески вик на предупреждение към хората, които са се затворили в себе си и отказват да видят какво се случва край тях.
Втората книга, „Извън Африка“ на Карен Бликсен, има издание отпреди трийсет години. Мисля си, че малко хора в онова бурно време на Прехода са успели да оценят нейната тиха, изящно изразена и провокативна чувствителност. Бликсен трябва да бъде препрочетена (и не само с тази книга), защото изглежда по-силно предизвикателна за нас, отколкото за своите съвременници. Африка е разказана по начин, който днес може да бъде определен като „политически некоректен“, но в същото време изрича невъзможността да се разбира човешкото по един-единствен, абсолютно „коректен“ начин. Сто години назад баронеса Бликсен говори за хората, характерите, обичаите и живота в Кения без клишетата на неолибералното общество; тъкмо затова ги вижда като автономни, различни, несравними с европейските. Нейната Африка е важна – днес повече от всякога, ако искаме да разберем сложността и разнообразието на човешкото естество.
Българската литература е представена с два романа на Анжел Вагенщайн, събрани в едно книжно тяло: „Сбогом, Шанхай“ и „Петокнижие Исаково“. Те ни връщат към най-тежката криза на хуманизма през XX век – не защото за нея се пише малко, а просто защото не трябва да я забравяме. Специално внимание искам да отделя на Стефан Цвайг и неговите „Звездни мигове“. Това са исторически новели, които улавят драматични моменти в развитието на западната цивилизация: смъртта на Цицерон, битката при Ватерло, състезанието за Южния полюс, откриването на Елдорадо… Но както казват австрийските съставители на сборника, „за Цвайг са важни не действащите лица и герои, а делата, събитията и връзките помежду им; звездните мигове се появяват тогава, когато има сблъсък на велики събития и обикновени, негероични характери, когато иронията на историята вземе нещата в свои ръце“.
Поредица „Бисери“ е съставена от големи книги, но нейното значение е по-скоро в нейната цялост, която внушава необходимостта да мислим и да разпитваме непрекъснато каква е спецификата, но и къде са границите на човешкото в нашия свят. Отвъд рекламната метафора на бисерите тази колекция може да бъде разбрана като онези „очи“, за които пише Сарамаго: „обърнати навътре“, способни да видят „онова, което сме се опитвали да отречем с уста“.
Проф. дфн Милена Кирова преподава история на българската литература от Освобождението до Първата световна война и антропология на библейския свят в СУ „Св. Климент Охридски”. Ръководи катедрата по българска литература от 2003 до 2011 г. и от 2015 г. насам. Автор е на 15 книги, сред които монографиите „Сънят на Медуза. Към психоанализа на българската литература” (1995), „Йордан Йовков. Митове и митология” (2001), „Проблематичният реализъм” (2002), „Библейската жена. Механизми на конструиране, политики на изобразяване в Стария Завет” (2005), „Литературният канон. Предизвикателства“ (2009). В продължение на 22 години е наблюдател за нови книги на вестник „Култура“.
