Преди две години за първи път се състоя Националният радиоконкурс за млади инструменталисти за наградите на „Кантус Фирмус“. Жури в състав Григор Паликаров, Георги Черкин, Людмил Ненчев, Статис Карапанос и Даниела Ханджиева избра носителите на награди – Ивайло Василев, пиано, и дуото Лора Маркова, цигулка, и Сион Найман, виолончело. През 2022 г. беше второто издание на конкурса. Веско Пантелеев-Ешкенази, Григор Паликаров и Людмил Ненчев избраха младите таланти, които да получат наградите. Това са Владимир Меранлиев, цигулка, в първа група, Диана Чаушева, цигулка, Наума Наймен, виолончело, във втора група и Калина Андреева, контрабас, в категорията до 22 години. Новост е Академията за оркестър, която се проведе от 27 до 30 септември и завърши с галаконцерт на 1 октомври.
Веско Пантелеев-Ешкенази
От 1999 г. той е концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам. Завършил е Софийското музикално училище и Музикалната академия в София. Учил е и в Гилдхол Скул в Лондон при Ифра Нийман. Свири на цигулка Гуарнери дел Джезу, произведена през 1738 г. и предоставена му от фондация към Дойче Банк, Амстердам.
Започнахте една чудесна инициатива в рамките на наградите на „Кантус Фирмус“. Те бяха присъдени за втора година.
През 2021 г. имах майсторски класове в Кремона, в академията „Валтер Щауфер“. Тя прави разширени майсторски класове за цигулари, които се интересуват да бъдат концертмайстори и да свирят в оркестър. На тази академия всеки месец канят концертмайстори на най-големите оркестри в Европа – от Берлин, Виена, Миланската скала. Когато получих поканата от „Кантус Фирмус“ да бъда жури в конкурса и да имам майсторски клас, идеите се препокриха. След конкурса направихме среща с оркестъра и наградените млади музиканти и на първи октомври беше концертът в зала „България“. Много съм щастлив, защото младите се справят много добре.
Трудно ли беше да изберете лауреатите на конкурса? Сигурно са се явили много талантливи деца.
Да, имаше много добри музиканти. Изборът беше труден, но ясен, защото веднага се отличиха тези, които наградихме. Имаше почти завършени артисти, което много ме зарадва. Основа за този проект е Оркестърът на Класик ФМ радио с Людмил Ненчев като концертмайстор, Григор Паликаров на пулта и децата, които взеха участие в конкурса. Целта е те да работят заедно в оркестъра, да разберат колко е важно това, да получат знания и натрупат опит.
Дълги години вие сте концертмайстор, но и солиращ цигулар. Имате своите рецитали и концерти с различни оркестри. Но не всички концертмайстори са като вас.
Да, това е трудно. Работата на концертмайстора и на солиста са коренно различни. Но аз така започнах. Като дете свирех във филхармония „Пионер“ с диригент Влади Симеонов. На единадесет години бях концертмайстор, но на турнетата, които правехме, той ми даваше възможност да свиря и като солист. Така се случи след това и с Емил Чакъров, когато дойде в България и създаде Фестивалния оркестър. Бях на седемнадесет години и той ме покани да изпълня Концерта на Менделсон, а след паузата искаше да бъда концертмайстор за Симфония №4 на Малер. Всички големи личности, с които съм се срещал, са ме насочвали и към двете изяви. Затова така е и до днес.
Когато работите с деца, какво ги съветвате?
Най-важна е сцената. Да усетят какво означава да си с колегите до теб, да бъдете на един пулт, в една група. Трудно е да се научиш да следиш всичко, което се случва около теб в оркестъра, и да бъдеш негов пълноценен член. Освен това трябва да следиш концертмайстора, да наблюдаваш движенията на тялото му и тези малки неща – как използва лъка си, има ли вибрато, няма ли вибрато в лява ръка. Тези неща са важни и се учат само в практиката. Затова смятам, че този майсторски клас е много важен. Надявам се да го направим отново. Но подобни срещи трябва да са редовни, защото това е добра цел, към която младите музиканти да се стремят.
Възхищавам се на енергията ви, на творческата ви инвенция. През цялата година направихте толкова много концерти. Ще продължите ли да се връщате?
Да, ще продължа да се връщам. „В света на музиката“ с Плевенската филхармония, Георги Милтиядов и акордеонистката Вероника Тодорова се оказа много успешна идея. Направихме и видео върху музиката на Вероника Dance on the River, която е създадена в село Дебнево на река Видима. Програмата ми в Амстердам с Концертгебау е много наситена. Освен концертите в Нидерландия имаме и пътувания, които са много повече отпреди. Лятото имахме гостувания в Берлин и Люцерн, в началото на есента бяхме в Есен и Будапеща. Голямо турне имахме в Испания, в Абу Даби, с две програми – Малер, Симфония №9 и Симфония №6 на Бетовен. Диригент бе Даниел Хардинг. Освен това сме щастливи, че младият финландски диригент Клаус Макела ще бъде нашият нов главен диригент. Той е само на 26 години. Вече работим заедно. Беше любов от пръв поглед с него. Изключителен е.
Наградените
Цигуларят Владимир Меранлиев е с първа награда във възрастовата група до 15 години. Той е в седми клас на музикалното училище „Проф. Панчо Владигеров“ в Бургас. Преподавател му е Венета Георгиева, с която работи от една година. За конкурса се е подготвял и с Людмила Иванова. Преди това е работил с Елена Клепер. Казва, че не е от хората, които свирят много. „Зависи за какво се готвя – за концерт, конкурс или за редовните учебни занимания. Трябва да отделям време и за другите предмети. Засега два, два часа и половина на ден свирене са достатъчни.“
„Доста съм доволен от представянето си на конкурса. Можеше и по-добре, но това беше едно от най-добрите ми изпълнения досега. Срещата ми с г-н Ешкенази беше много вдъхновяваща. Той е голям цигулар и да съм с него на една сцена беше огромен опит“, казва Владимир. В момента разучава материал, но не знае кой ще бъде следващият конкурс, на който ще се яви. В свободното си време обича да се разхожда в Морската градина и да се среща с приятели.
Цигуларката Диана Чаушева получи първа награда във втора възрастова група. Тя е в девети клас на НМУ „Любомир Пипков“ в София, в класа на Благородна Танева. Правила е майсторски класове с Борис Галицки. На 22 октомври се включи в концерта на „КласикАрт ансамбъл“ в творби от Дворжак и Яначек. „Камерната музика е много полезна за мен. Добре е да свириш с други хора и да си част от ансамбъл или оркестър. Така трупам опит“, обяснява тя.
„В пътя ми на музикант имах огромно развитие като мислене и като поглед към света и музиката“, продължава Диана. „Много е важно и полезно да ходиш на майсторски класове, преподавателите могат много да ти помогнат да научиш нови неща, да се докоснеш до други виждания. Събираш повече информация за произведенията и така ги изпълняваш по-добре.“
Спечелихте толкова награди през последните месеци и една много важна – от Концертино Прага.
Много съм горда, защото това е много голям успех за страната ни, бяхме двама финалисти – аз и пианистът Виктор Вичев. Беше голяма емоция, защото се докоснах до професионализма на един от най-добрите оркестри. Залата беше прекрасна, а участието ми в този финал беше сбъдната мечта. Веднага след това последва първата награда от „Кантус Фирмус“. Конкурсите са важни, защото създаваш контакти и събираш безценен опит. Самата подгот
Срещнахте се и с Веско Ешкенази.
Да, имала съм и предишни срещи с него, но никога не бяхме свирили заедно на концерт. Още по-вълнуващо беше, че концертът беше планиран точно за Деня на музиката. По време на подготовката той много ми помогна, защото след Концертино Прага бях претоварила ръката си. Той ме успокояваше, почувствах се добре и на сцената бях много спокойна.
Гледах директното излъчване от Прага. Свирихте чудесно и бяхте толкова спокойна и уверена.
Готвя се много сериозно. Освен това в училище имаме изпити и много продукции, свирили сме пред публика. Затова сме спокойни и уверени. Има лека сценична треска, защото сме хора. Преди концерт винаги си казвам, че най-важното е да предоставя на публиката удоволствието от музиката, самата аз да се радвам на нейното изпълнение.
Наума Найман, виолончело, е с първа награда във втора възрастова група. Тя е в дванадесети клас на НМУ „Любомир Пипков“ в София. Подготвя се за следващия етап от развитието си. Иска да продължи първо в Женевската консерватория, а след това и в Германия. В Музикалното училище свири в клавирно трио. Част е от струнен квартет Motus.
„Най-важното е да благодаря на Даниела Черпокова, която още от четиригодишна възраст ме поведе в музиката. Показа ми как да държа лъка. В последно време работя и с французина Ромен Гарио, който преподава в Германия, както и с Бенис Еверинг, който е от Украйна, но преподава в Швейцария… Аз съм млад музикант с много интереси в много области. Всичко е свързано с музика, защото цялото ми сърце е изпълнено с музика. Камерната музика е най-напред, защото мога да споделя преживяванията си с приятели. Разбира се, не пренебрегвам соловите изяви, защото те ме карат да се развивам, да научавам повече за инструмента и за себе си. Имах възможността да свиря на няколко концерта с различни групи – бас китара, барабани, ксилофон. Много е интересно, не очаквах толкова да ми хареса. Беше интересно да видя и джазовата страна на музиката.“
Силна ли сте в импровизирането?
Имам върху какво да поработя. Участвах в Лятната академия „360 градуса“, където се опитваха да ни накарат да импровизираме, и оттогава ми е малко по-ясно какво трябва да правя.
Всички в семейство сте музиканти.
Най-големият ми брат е челист и от него дойде идеята и аз да свиря. Имаме брат, който свири на контрабас и бас китара, той учи в Академията. Имам малка сестра, която е във втори клас в Музикалното училище, и тя свири на виолончело.
Имате ли идея да свирите заедно?
Може би след време, защото малката ни сестра е съвсем в началото, но със Сион (Найман) сме правили дуети и ни беше много приятно да споделяме опит. Той вече е в Германия и когато свирим заедно, ми предава всичко, което е научил от професорите си там.
В Музикалното училище има определена програма, но с всички странични занимания вие май я надхвърляте.
Старая се това, което правя извън училище, да е свързано с това, което трябва да правя задължително. Така напредвам повече. Самото училище за мен е удоволствие.
Част сте от един съвсем нов струнен квартет.
Това е едно от най-уникалните неща, които ми се случиха. Когато Нов симфоничен оркестър ни подтикна да се съберем, беше невероятно преживяване. Цялата програма на Министерството на културата за дебюти ни вдъхнови. За четири месеца направихме шест квартета, изнесохме три концерта. Баша уникално преживяване. Опитваме се да продължим, защото много ни харесва да работим заедно. Ние сме приятели, макар другите да са по-големи от мен. Аз винаги съм се възхищавала от тях и съм си мечтала да свиря с тях.
В конкурсната програма беше включена и среща с Веско Ешкенази.
Много се радвам, че се осъществи. Беше ключово преживяване, тъй като работихме и с Веско Ешкенази, с Людмил Ненчев, Григор Паликаров. Много наситена програма. Веско беше много мил с всеки, задавахме въпроси, той обръщаше на всеки внимание. Той направи така, че да работим, да се забавляваме и всичко да се случва заедно.
Калина Андреева, контрабас, е с първа награда в групата над 22 години. Тя е студентка в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, в класа на проф. Петя Бъговска. Свири в оркестъра на Държавен музикален театър „Стефан Македонски“, част е от Габровския камерен оркестър. Солистка е във вокално-фолклорната формация на Нели Андреева „Хор Нуша“.
„Обичам да правя много неща в много различни стилове. Не мога да стоя на едно място. Това съм аз. Обичам да свиря джаз, класика, фолклор, много да пътувам, да общувам с хората. Наградата от конкурса, концертът в зала „България“ бяха страхотно изживяване.“
Вие сте най-голямата от всички, най-опитната. Работата с Веско Ешкенази какво ви даде?
Всичко става много бързо, много лесно. Работата с професионалисти като Веско Ешкенази и Григор Паликаров е вдъхновяваща.
Това е поредната ви награда от конкурс.
Нямам претенциите да се явявам често на конкурси.
Но печелите награди.
Така се случва и съм много щастлива. Не зная вече колко са, не ги броя. Искам да се явя на някой контрабасов конкурс. Те не са много често, така че имам време да се подготвя. Следя ги.
Как започнахте да свирите?
Благодарение на мама, тя ме накара да заобичам джаза, което е странно, защото е народна певица. Баща ми ми помогна да заобичам класическата музика, въпреки че самият той е предимно фолклорист. После е Нора Бобева, която първа ми сложи ръцете върху контрабаса и ми показа как се свири. Бях в пети клас. Преди това свирех на пиано в Музикалното училище и исках да сменя инструмента. Първата ми учителка, която ме изгради и ми помогна в началото, е Свобода Боздуганова. С нея бях до завършването на Музикалното училище. Нямам думи, с които да опиша колко я обичам и колко съм ѝ благодарна. В момента в Академията работя с проф. Петя Бъговска, която много ме мотивира и ми дава свобода да се развивам.
През изминалата година имахте незабравимо преживяване – концерт на много контрабасисти.
Беше посветен на Тодор Тошев. Събрахме се негови студенти, студенти на негови студенти. Бяхме осем контрабасисти. Направихме голямо шоу.
Както казахте, не спирате да свирите. Участвате в различни формации.
Има една постоянна група, в която свиря, това е проектът на Михаил Йосифов „Новините в джаза“. Нов проект, на студенти от поп-джаз факултета на Академията и аз, която съм от класическия факултет. Г-н Йосифов ми се довери да работя с тях. Иначе ме канят в различни състави. Имам привилегията да работя с най-добрите и съм много щастлива.
