Стогодишнината от рождението на Пиер Паоло Пазолини (Болоня, 5 март 1922–Рим, 2 ноември 1975) не престава да вълнува италианската общественост.
В Рим Изложбеният дворец Палацо Барберини (Националните галерии за антично изкуство) и Националният музей на изкуствата на XXI век (MAXXI) продължават да празнуват режисьора. Те осъществяват координирания проект „Пиер Паоло Пазолини. Всичко е свято“ с три отделни изложби.
Неговата тема е телесността. Тя преплита дисциплини, медии, оригинални произведения и архивни документи според трите насоки, специфични за всяка експозиция. Те са замислени така, че да могат да интегрират и да привлекат непубликувани материали от разностранната продукция на Пазолини, да подчертаят културното влияние, което е имал и оказва и днес върху ХХI век.
Общото заглавие „Всичко е свято“ е вдъхновено от фразата на мъдрия Хирон във филма на Пазолини „Медея“ (1969), за да предизвика мистериозната сакралност на архаичния, религиозен свят на низшите класи. Свят без класи и без идеологически връзки, противопоставен на модерния, подреден според рационални, светски, буржоазни принципи.
„Тялото на поета“ в Изложбения дворец представя само оригинални материали. Експозицията включва тематичните раздели „Лице – хората са светци“; „Подигравка – езикът на бащите“; „Женственост – святото, което ни е отнето“; „Облекла – костюмите на тялото“; „Гласове – на народа и на поета“; „Футболна среща – истинската Италия, излязла от мрака“; Рим – градът на улицата“, „Рим – съучастник на Содом“.
Селекция от над 700 произведения: фотографии, вестници от онова време, първи издания на книги, списания, интервюта, статии, които се появяват за първи път, машинописи, мимеографии, филми, записи, касети и над сто сценични костюма. Особено място е отделено на оригинала на Corriere della sera от 19 януари 1975 г., където се появява мнението на Пазолини „срещу абортите“. Наред с вестниците и списанията, книгата като въплъщение на словото заема най-важната част от творчеството на Пазолини. Неговата юношеска мечта е да отпечата своя брошура със стихове (за собствена сметка, занаятчийска, наивна, прекрасна). Следват публикации, колекции, които бележат идването на славата. За Пазолини страстта към публикуване на книги е свързана с желанието да се разпространяват мисли и терзания в непрекъснат диалог с хората, с публиката. Диалог, воден между 1960 и 1975 г. чрез публикации във вестници и седмични издания.
Творчеството на Пазолини изразява сакралността на женското, на Юга, видян като хоризонт на различието и спасението. Това са дивата, варварска и крайна сила на думите на писателя и свирепата подигравка заради неговата хомосексуалност; любовта или копнежът към диалектите и думите, към гласовете и песните на хората; гневът от прогресивното им изчезване, причинено от нахлуването на телевизията. Изложбата във всяка от частите си говори за любов към нещата и телата в името на светостта на реалността.
В „Палацо Барберини“ е „Тялото на пророка”. Тази експозиция изследва определящата роля на вдъхновението от живописната традиция в киното на Пазолини – от примитивите до барока, от школата на Джото до реализма на Караваджо. Разделена на пролог (виртуалното тяло на изображенията), епилог (тялото субект) и четири секции, тя се занимава с тялото – друга, обединяваща трите изложби тема. То е мислено като първообраз на настоящето в миналото и връщане на миналото в настоящето. „Епифаничното тяло“ показва според Пазолини „откривателската сила на голото тяло“, залегнала в „Теорема“. „Тялото на скандала“ съсредоточава вниманието върху разпятието („Евангелието по Матея“, „Цветът на „Хиляда и една нощ“). „Тялото на траура“ засяга траура и неговите ритуали („Медея“). „Тялото на народа“ („Изварата“, новела от Ро.Го.Па.Г.) потъва в измеренията на „популярната телесност“ с нейните провокационни антропологични, социални, идеологически, икономически и очевидно политически последици.
Замислена като визуален „монтаж“ между картини, скулптури, фотографии и книги (общо около 140 експоната), изложбата илюстрира силата на оцеляване на образите, техния експресивен и емоционален заряд: следи от спомен, който се завръща. Преобразени от поетичния обектив на Пазолини, античните образи устояват като свидетели на свещената и същевременно светска мистерия на връзката с реалността и с историята.
В Националния музей на изкуствата на ХХI век е третата част – „Тялото на политика“. Ключът към творчеството на Пазолини се разглежда чрез гласовете на съвременни живописци, чиито творби са вдъхновени от него и предизвикват политическа и социална ангажираност. Изложбата осъществява диалог между произведенията на 19 художници, както съвременници на Пазолини, така и от по-нови поколения. Над 200 изложени документи, статии и оригинални машинописни текстове, аудио и видео интервюта, неговият личен бележник, снимки, както и необикновените портрети на Дино Педриали – всички те са свързани с последната фаза от кариерата на Пазолини, по-специално от 1975 г. През 70-те години той концентрира своите писания върху публичната критика на органите на властта от първите страници на всекидневника Corriere della Sera. Тялото на политиката е в центъра на изложбата, която засяга темите за анархията на съвременната власт; секса като метафора на консумацията и премоделирането на телата; истинността на простолюдието, което губи своята сакралност; пагубните резултати от медиите върху широката публика; новите сили, тълкувани от Пазолини като разрушителни за настоящето; гласа на твореца като акт на протест.
Соня Александрова
