Бляскав историк и културолог, който следва мисията си да работи в неизследваната сфера от историята ни, като написва поредица от книги, посветени на историята и културата на Дунавска и Волжка България.
Представяме Ви Георги Владимиров. Той бе удостоен с Годишната награда на Съюза на учените в България /СУБ/ за млад учен заради приноса му в областта на хуманитаристиката. Георги Владимиров е доктор по история, магистър по теория и история на културата.
Георги Владимиров е роден през 1974 г. в София. Завършва с отличие специалностите „Културология“ и „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски" (1998). През 2004 г. защитава дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор по история" на тема Дунавска и Воложка България - формиране и промяна на културните модели (VII -XI в.).
Получава признание за изследователската и научната си дейност. Член е на Съюза на учените в България, на Българско дружество по история на медицината, на „Асклепий", външен сътрудник на Центъра за изследване на златоординската цивилизация към Института по история на Академия на науките на Република Татарстан.
И докато у нас малко се говори за него и научния му принос, за книгите, които пише, то зад граница получава бляскави рецензии и отзиви, присъждат му се редица международни награди в сферата на хуманитаристиката. Публикува в България, Русия, Татарстан, Чувашия, Австрия. Работи по въпросите на историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието.
Нека изброим книгите, които авторът е създал до този момент:
Казанското ханство.
София, Тангра ТанНакРа ИК, 2005.. (Удостоена с благодарствено писмо-грамота от Съвета на Уляновската градска просветителска обществена организация „Булгарское возрождение“, 2012 г.);
Дунавска България и Волжка България – формиране и промяна на културните модели /VII-XI в./.
София, Орбел, 2005;
Волжка България и Казанското ханство: строително изкуство и архитектура. София, Тангра ТанНакРа ИК, 2006. (Удостоена с Втора награда в раздел „архитектурна книжнина“ на Националния преглед за българска архитектура – 2008 г.);
Волжка България и Казанското ханство в географските карти на Средновековието и Новото време.
София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2007. (Номинирана за Националната награда „Христо Г. Данов“ 2008, раздел „Хуманитаристика“.);
Златната орда и българите (в съавторство с проф. Пламен Павлов).
София, ВИ „Св. Георги Победоносец“, 2009. Второ, допълнено издание, София, изд. „Българска история“, 2021;
Другата България на Волга: изгубената цивилизация.
София, Издателство „Световна библиотека“ ЕООД, 2009; второ издание – 2021;
Волжка България и Казанското ханство: предания и легенди на народите по Средна Волга.
Пловдив, Издателство „Летера“, 2011;
Серьги в виде знака вопроса из средневековой Болгарии (XIII-XIV вв.).
Казань, ИА АН РТ, 2018;
Етюди по история и култура на волжките българи.
София, Издателство „Изток-Запад“, 2019;
Великата България на Волга през средните векове.
София, Издателство „Просвета“, 2019. (Носител на Националната награда „Христо Г. Данов“ 2020);
Обеци с форма на въпросителен знак от средновековна България (XIII-XIV в.)
/второ преработено и допълнено издание/. София, „Уникарт“ ЕООД, 2019.
И да добавим, че е автор на над 100 статии, студии и проучвания в областта на средновековната история и култура, публикувани в България и зад граница. Съставител е на първата в България христоматия с писмени източници за Волжка България, научен редактор е на монографията на Стивън Рънсиман „Византийската теокрация“. УИ „Св. Климент Охридски“, С., 2006, съавтор и научен редактор (заедно с проф. Пл. Павлов) на том II от поредицата „Българска национална история“. Изд. „Абагар“, 2013.
.jpg)
Впечатляващо, нали !
Започва своите изследвания още от студентските си години. Трябва да подчертаем, че докторската му дисертация няма аналог у нас, доколкото такъв труд не е писан досега. Георги тръгва по неотъпкан път и оставя значима следа в научното поле, доколкото средновековната история на българите е област, в която нямаме много специалисти, а българската историография не съхранява достатъчно сведения, проучвания, литература.
И това е предизвикателството, което провокира Георги Владимиров да работи и разработва темата.
Споделя, че приема като своя върховна мисия научните си разработки и се стреми да зададе стандарти за истинността на фактите, като верифицира истинността на своите научи твърдения успешно чрез учени, които отдавна работят по тези теми.
ЗА ДУНАВСКИТЕ И ВОЛЖКИТЕ НИ ПРАДЕНИ
Онова, което учим в учебниците за нашите прадеди в никакъв случай не важи за волжките ни прадеди. Ако се върнем векове назад, ще стигнем до Северното Причерноморие и Източното Приазовие съществува държава, наречена Стара Велика България. След смъртта на хан Кубрат, прабългарите на хан Аспарух тръгват към Долни Дунав и създават Дунавска България. Част от тях обаче придружават хан Котраг, син на хан Кубрат, отиват на североизток и създават държавата Волжка България. Те има доста векове история.
Така се ражда книгата „Другата България на Волга – изгубената цивилизация“.
В нея Георги Владимиров описва не само политическия път, а историята на нейния културен модел. Самата държава има няколко века история, след което попада под властта на златната орда. Културните традиции, които българите задават през 8- 10 век, просъществуват до средата на 16-и век в различни модификации. Волжките българи стават сърцевината на административната система, която превръща златната орда в една отседнала държава.
След разпада й казанското ханство се оказва естествения приемник на Волжка България и през 1552 г. то е унищожено от армията на Иван Грозни, което поставя края на този културен модел, доколкото в региона се установяват принципно различни културни традиции, свързани с християнството на Московска Русия.
БОГАТСТВОТО НА ИЛЮСТРАЦИИТЕ
Наличието на богатите илюстрации към книгите на Владимиров е търсено съзнателно и в никакъв случай не е поради липса на информация или текст. Илюстрациите са един втори, паралелен разказ, който допълва и надгражда всичко онова, което вече е вградено в текста. Авторът ни говори на достъпен език, който е адаптиран, за да достигне до аудиторията по най-разбираемия начин, така че хората да разберат какво се е случвало в региона на Средна Волга от 9-и до 16-и век.
Нека кажем, че визуалният материал е автентичен, като част от илюстрациите са от масивите на Казанския музей, който съхранява голяма част от материалното културно наследство на волжките българи, намерено по техните земи.
КНИГАТА ЛЕКУВА!
„Нека посегнем към книгата, за да лекуваме онова, което е останало у нас – психиката, душата, да се заредим интелектуално“, казва Георги. А защо да прочетем написаното от него? Защото, на първо място, книгите му са научно осмисляне на нашето културно наследство, идващо от векове назад - „отдалеч, от един друг свят". На второ място, защото заслужава нашето уважение и внимание огромният му труд, вложен в написването на поредицата от книги, които всеки българин трябва да познава, защото са написани от наш сънародник и съвременник, който изследва и търси древните ни корени, за да я има националната ни памет. Георги Владимиров заслужава нашите адмирации, защото с трудовете си осветява, разкодира и предава историческите културни и духовни традиции от времена, за които малко е писано и малко знаем. Неговото изследователско дело трябва да бъде насърчавано и подкрепяно.
В очакване на още нови научни открития от историята и културата на българите по Средна Волга през Средновековието, които очакваме, че Владимиров ще направи.
Книгите на Георги Владимиров могат да бъдат намерени и поръчани онлайн на адресите на издателствата:
„Сиела“ - тук - https://www.ciela.com/author/georgi-vladimirov
Store.bg – тук - https://www.book.store.bg/c/p-pc/id-2195/knigi-ot-georgi-vladimirov.html
