Николай Тодоров озаглавява експозицията си в галерия „Райко Алексиев“ (до 1 декември 2022 г.) с една дума – „Тишина“
За него тишината е убежище, мечтано състояние, повод за вглъбяване. Тя е още и извор на вдъхновение, път към пречистване и начин за самоанализ. „Тишина“ е от изложбите, които поставят въпроси, вместо да предлагат готови отговори. Експозицията е естествено продължение на посоката, която Николай Тодоров следва в своето артистично развитие. Непреклонно и със завидно постоянство той се вдъхновява от най-древните пластове на историята, като ги визуализира на езика на модерността. Картините му отпращат към търсенето на архетипа, към прочит на началата на човешката цивилизация.
Самата експозиция отразява пътя, който творецът избира, за да „преведе“ своето образно послание до зрителя. Независимо от размера, платната носят подчертана стабилност – заедно или поотделно те звучат синтетично знаково. Тодоров се обръща към геометризираната същност на прости монолитни форми или образни модификации от протописмености в балансирани композиции. Той използва умело мащаба като похват за комуникация със зрителя и с пространството.
Изключително интересна е ролята, с която художникът натоварва цвета в показаните творби. Колоритът е безценен инструмент при визуалното възприятие на платната и подпомага вложената в тях асоциативност. Николай Тодоров интегрира цветовите комбинации в прочита на срещата „традиция-модерност“. Цветовете в платната му са балансирани, приглушени, дори аскетични. В случаите, когато разчита на експресивно-призивната специфика на червения цвят или на контраста черно-бяло, подходът към цвета отново е минималистичен.
Художникът използва богатството на историята като отправна точка, за да изгради изключително модерни като звучене творби. Платната са своеобразни „художествени реалности“, които са синтетични, но многопланови като пластическо изграждане и семантично послание. В картините на Николай Тодоров важно значение имат фактурата, релефът, материята. Асоциативните натрупвания са резултат от утвърдени и привнесени значения, от символи и лични интерпретации. В картините си Николай Тодоров предоставя на зрителя свобода за дешифриране, защото платната носят усещане за универсалност. И ключът към тяхното възприятие е в тишината. Потъвайки в нейните предели, всеки зрител може да реконструира по свой начин посланията на художника.
Николай Тодоров използва писмеността, която е знак за епоха, като я деконтекстуализира и извежда до универсалност. Камъни, руни, фрагменти и артефакти – всички те са изявени в абстрактна среда така, че да бъдат отвъд времето и пространството, за да носят усещане за вечност. Така тишината се превръща в памет. Тя отразява дълбочината на преживяното и става мост от миналото към бъдещето.
Даниела Чулова-Маркова
