В селекцията на тазгодишната Киномания се откроиха три документални филма за музикалните легенди Дейвид Боуи (Moonage Daydream), Сезария Евора (в едноименния филм) и Ленард Коен („Алилуя: Ленард Коен, едно пътуване, една песен“)
Съвсем очаквано те ни се представят чрез интервюта, концерти и архивни спомени. Дейвид Боуи от самото начало е твърде разкрепостен и самоуверен, поведението му е на суперзвезда. Сезария Евора и донякъде Ленард Коен са точно обратното. Те даже заради късното им международно признание и обраното им сценично присъствие са окачествявани като антизвезди. Гласът им хипнотизира публиката, без да се налага да прибягват до ексцентрични тоалети и танци на сцената.
Режисьор, продуцент, сценарист, монтажист на Moonage Daydream е визионерът Брет Морген, автор на някои от най-новаторските и успешни документални филми през последните 15 години. Хипнотизиращият Дейвид Боуи е представен феноменално и в същото време с дълбока човечност. Неговият андрогинен образ на Зиги от хитовия сингъл Starman е емблематичен през 70-те и 80-те на ХХ век. Зиги се оказва ключов в кариерата му, белязана от преоткриване, иновация и визуална презентация, с ключови песни като Moonage Daydream, Space Oddity, Sound and Vision, Heroes. Сценичната му визуални изяви със зашеметяващите тоалети, перуки, танци са успешни роли, зад които той крие истинската си същност – духовност и самота. Той е не само певец, но и композитор, мултиинструменталист, продуцент, аранжор, художник. Гений, експериментиращ непрекъснато със себе си. Отива в Лос Анджелис, който му е чужд, за да провокира себе си; по-късно заминава за Берлин, защото никой там не го разпознава и рокът е чужд за германците. Там рисува портрети на избягали от Източна Германия, изолирани от роднините си хора. Тяхната самота и тъга сякаш е и негова. Това е амплоато на Дейвид Боуи – непрекъснато да се крие зад художествен образ. През 1987 г. Боуи пее песента „Герой“ по време на концерт пред сградата на парламента в Западен Берлин, привличайки край Берлинската стена стотици младежи от източната част на разделения град, които искат да чуят звездата. Във филма Боуи е показан като феноменална фигура в поп музиката в продължение на повече от четири десетилетия.
Филмът „Сезария Евора“ с режисьор и сценарист Ана София Фонсека, представя живота на гостувалата два пъти и у нас звезда от остров Сао Висенте, Кабо Верде. Тя е най-добрата певица на стила „морна“, океански блус, изразяващ тегобата на живота; фадо и модиня. Наричат я „Босоногата дива“, тъй като излиза на сцената винаги неизменно боса. Считало се е, че символично отдава почит към бедните си сънародници от Кабо Верде. Филмът разкрива, че зад тази оригинална съпричастност се крие здравословен проблем – певицата има множество кокоши тръни по стъпалата си, неизлекувани навреме, и носенето на обувки е било болезнено за нея. Извън тази чудатост, тя е оприличавана и на „антизвезда“, заради скромното си облекло и поведение на сцената. Тя затрогва само с гласа си. Жозе да Силва, французин с корени от Кабо Верде, я чува в бар и е покорен от гласа ѝ толкова много, че довежда 47-годишната певица във Франция. Тегли кредити, за да ѝ организира концерти, и след три години уникалният ѝ, плътен глас ѝ донася международна слава. При все че звездата ѝ изгрява късно, Сезария носи белезите на таланта си от дете – пее и е с независим дух; между 30- и 40-годишната си възраст стои затворена в къщата си по свое желание; изпада в дълбоки депресии и когато става световноизвестна. Жозе да Силва я защитава от нападки, че е алкохоличка. Той е установил, че тя се напива само преди концерт, за да притъпи притеснителността си от публиката, и не слага капка в устата си до следващия концерт. Славата и парите не я променят като човек. Напротив, щедростта ѝ е неописуема, тя раздава повечето си пари на непознати сънародници.
Не по-малко интригуващ е и филмовият разказ за великия, също странен и скромен за звезда Ленард Коен. Режисьорите и продуценти Дейна Голдфайн и Даниъл Гелър са работили върху продукцията повече от десет години. Ленард Коен е роден в Канада през 1934 г. Носи в душата си тъгата на своя народ, вековната болка от гоненията на евреите. Световният хит „Алилуя“, върху който се фокусира филмът, е под знака на тази мистика. Певецът търпеливо чака осенение за тази песен, бавно и продължително работи върху текста и го завършва за седем години. Неговият лейбъл я отхвърля. Боб Дилън, като чува песента, е поразен и пръв я запява. След него други поп певци я включват в репертоара си и така тя полека се разпространява в целия свят. Сред изпълнителите ѝ са американският музикант Джеф Бъкли, американската рок група Бон Джоуви, Боно, Джон Кейл и френската певица Ванеса Паради. Песента е изпълнена и на церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри през 2010 г. във Ванкувър – от Кей Ди Ланг. Доста хора дори не са знаели, че това е песен на Ленард Коен. В по-зрял период от живота си той изживява катарзис и прекарва седем години в отшелничество като будистки монах в Калифорния. Около седемдесетата си годишнина Коен открива, че е ограбен пенсионният му фонд. Икономическата причина и творческата самота катализират концертната му дейност отново. Певецът не се надява някой да посети концерта му и го организира в селището Бенимамет в Испания. И без реклама хората заприиждат. И се зареждат турнета по целия свят почти до края на живота му през 2016 г. И до днес поп звезди продължават да включват в репертоара си „Алилуя“; по света песента се изпълнява на сватби и на погребения, в телевизионни шоута, на училищни тържества и в църкви. Нейната мистична сила е завладяваща.
Мария Митева
