В изкуството си Фрида Кало винаги е била отворена книга.
Тя е проводник на грубата и ужасяваща страна на живота. Тя е абсурдна, колоритна, откровена...Въжеиграч, който балансира между живота и смъртта, между радостите и неволите.
Фрида е цялото щастие и нещастие, което един човешки живот е в състояние да побере. А е живяла едва 47 години. Откъдето и да я погледнете, ще потече история.
Траекторията на нейната биография е енциклопедия за силата на духа и вдъхновението, които авторката Кармен Доминго описва в аудиопоредицата на Storytel Original - "Фрида. Да живее животът!".
Слушането на 10-те епизода сваля всяка енигма за мексиканската художничка, започвайки от гласа ѝ, завинаги потънал в тайнственост.
В аудиопоредицата на Storytel, озвучена от актрисата Ана Пападопулу, Фрида "говори" - чрез неизвестните доскоро факти за нея, събрани при проучването на Кармен Доминго, и от записките на дневниците и писмата ѝ, с които сякаш самата Фрида се включва, за да нарисува по-подробно обзора на живота си.
За актрисата Ана Пападопулу да бъде гласа на Фрида Кало в 9 сесии по 2 часа и половина на запис е било една дългоочаквана покана.
Още повече след като е прочела книгата и се развълнувала около неизвестните детайли за художничката.
"Беше ми любопитно как ще се получи. А на всичко отгоре, моето куче се казва Фрида, което направи цялото преживяване още по-симпатично за мен", споделя актрисата в интервю за Webcafe.bg.
"Да записвам за Storytel е стара моя мечта. Въпреки натоварената ми програма в театъра, всеки понеделник, в който ходех да записвам книгата, за мен беше един малък празник", допълва тя.
След седмиците пред микрофона и биографията, Пападопулу смята, че дори хората, които познават мексиканката само с иконичния ѝ образ, ще се заинтригуват да разберат защо тя рисува точно по този начин. Какво изразяват тези картини? Кой е първият подтик, музата, отключила нейния талант?
Фрида Кало е хванала четката за първи път три месеца след катастрофата, която бележи целия ѝ живот.
Лекарите ѝ казват, че трябва да остане неподвижна поне една година за възстановяването на счупения ѝ таз, фрактурата на гръбначния ѝ стълб, смачканото ходило, счупените ребра и пробитата от трамвайна релса вагина.
За да ѝ намерят занимание, родителите ѝ устройват художествено студио в спалнята. Не е лесно леглото да бъде пригодено за целта, но със специални носилки и огледало, закрепено за тавана, начинанието е изпълнено. Фрида може да се гледа от тавана и да се рисува на платното, без да помръдне.
В бъдеще художничката ще използва тази първа своя муза, за да изразява мъченията и мечтите си в автопортрети. Тази стъпка далеч не е нарцисизъм. В безкрайните часове след операциите, оставена сама, тя е можела да изследва само себе си, като отразява целия поток от емоции, сила и отчаяние в една картина.
"Това, което наистина ме разтърси, е, че при катастрофата тя не е трябвало да бъде в този трамвай. Качила се е на друг, но с нейното тогавашно гадже слизат, защото тя се сеща, че си е забравила чадъра за слънце - парасолчето, и се връщат до гимназията, за да го вземат. Качват се на следващия трамвай, но той катастрофира", разказва Ана Пападопулу.
Този чудовищен инцидент става отправната точка при рисуването на Кало - няма нейна картина, в която да не е изразила себе си.
Когато се изправя на крака, тя не се отказва от изкуството, макар че всяка нейна стъпка е придружена от постоянна болка.
Зад четката на Фрида не ѝ липсва самочувствие, което ѝ дава смелост да потърси мнение за платната си от най-известния мексикански художник по това време - Диего Ривера, втората катастрофа в живота на художничката и нейна следваща муза, която присъства в творчеството ѝ до края.
Очевидци на тяхната сватба казват, че почерпката след бракосъчетанието им е била квинтесенция на бъдещия им живот - крехка булка, облечена в национална носия и богато декорирана с любимите ѝ цветя, и "младоженец като слон", който е поканил ревнивата си бивша съпруга на тържеството.
Първата жена на Диего Ривера пристъпва към Фрида в деня на сватбата ѝ и вдига полата ѝ пред присъстващите, за да покаже "клечките, с които е била заменена".
Апотеозът обаче е, когато Диего стреля по един от гостите, а унизената Фрида се прибира в дома на родителите си, за да се върне няколко дни по-късно.
Двамата така и не се научават да живеят един без друг, макар и бракът им да е като буре с барут - Ривера постоянно изневерява, а Кало се измъчва, но не спира да го обича.
Фрида е минала през живот, за който е трудно да си представим, че е истина, но Ана Пападопулу открива подхода, за да го озвучи достоверно. Тя се опира на това, по което всички хора си приличаме - вътрешния ни емоционален свят.
Всеки човек е изпитвал болка, всеки е бил влюбен, разочарован, съкрушен. Точно както е била и Фрида.
"За хората на изкуството никое човешко чувство не е чуждо. Ние търсим затворени врати в себе си, които отваряме, и измерения, които да отключим. Поне аз, до този момент - вече 25 години, откакто се занимавам с театър, нямам героиня, която да не съм пречупила през себе си. Като процесът е двустранен. Това, което играя като драматургия, обогатява мен, а образът, който изграждам, е обогатен от това, което съм аз", споделя актрисата.
Приликите, които актрисата намира с героинята от книгата, са поставянето на любовта като основна житейска ценност и искреността.
Два принципа, които водят гласа ѝ в комплексния сюжет на Кармен Доминго, интегрирал документален разказ, художествено повествование и реални писма на художничката.
След прочетеното Ана Пападопулу се надява един ден да се похвали с непречупваща сила, сходна с тази на Фрида Кало.
Надява се също на нови подобни проекти със Storytel, защото въпреки че в началото е предизвикателство, озвучаването на "Фрида. Да живее животът" е сред най-запомнящите ангажименти, които е имала.
Фактът, че книгата е част от Storytel Original, създадена конкретно за платформата и без алтернативен книжен носител, прави участието на Ана още по-специално.
"Да записваш аудиокнига е различно от това да си актьор в театъра или киното. Изисква се съвсем различно ноу-хау. За щастие, екипът, с който работих и на който съм много благодарна, ми зададоха верния тон и ми показаха някои от тънкостите в работата. Това беше поредният ми професионален проект, който ме обогати в личен план", на мнение е Ана Пападопулу.
След последните ѝ думи няма как отново да не се замисля за Фрида Кало - жената, за която границата между фантазията и реалността е мнима, а изкуството е продължение на събитията, през които минава. Травматични, цветни, идеологични, политически, богати на емоции и воля.
Също като самата художничка, която само осем дни преди да почине, издълбава върху една диня "Да живее животът!".
