Излезе от печат „Мастиленочерно сърце“ - зашеметяваща и ловко заплетена мистерия, истински шедьовър в своя жанр! Дългоочакваната шеста книга от световноизвестната поредица с детектив Корморан Страйк е подписана от Робърт Галбрейт, псевдоним на Дж. К. Роулинг.

 

 

„Мастиленочерно сърце“(превод: Надя Баева; стр. 1047, цена: 40 лв.) ни запознава с Еди Ледуел, съавтор на нашумялата анимация „Мастиленочерно сърце“. Еди е преследвана онлайн от загадъчна личност, която се подвизава под псевдонима Аномия. Обезумяла от тревога и с неугледен вид, Еди нахлува в детективската агенция, търсейки съдействие, за да разкрие кой в действителност е Аномия. Убедена, че агенцията не е в състояние да помогне, Робин Елакот отпраща отчаяната посетителка. След няколко дни прочита във вестника потресаващата новина, че Еди е поразена с електрошокова палка и убита в гробището Хайгейт, където се развива сюжетът на „Мастиленочерно сърце“. Робин и съдружникът ѝ Корморан Страйк са наети да установят самоличността на Аномия. Попадат в сложна мрежа от фалшиви онлайн профили, заплетени делови интереси и семейни конфликти, които им налагат да напрегнат до максимум дедуктивните си способности и ги излагат на неочаквани и ужасяващи опасности.

 

 

Робърт Галбрейт е псевдоним на Дж. К. Роулинг, авторка на легендарната поредица за Хари Потър и на романа за възрастни „Вакантен пост“, разбунил духовете още с публикуването си. През 2014 г. в България излезе първата книга от криминалната серия със Страйк и Робин – бестселърът „Зовът на кукувицата“. Наситени с проницателни наблюдения върху човешката психика и гарнирани с остроумие, „Копринената буба” и „В служба на злото” впечатляват с ритъм, съспенс и умело изградени персонажи. „Смъртоносно бяло“ и „Тревожна кръв“ се отличават със сложно заплетена фабула и галерия от завладяващи образи, представители на всички слоеве на съвременното британско общество.

 

 

 

 

 

 

„Мастиленочерно сърце“ (откъс)

 

 

 

Съществуват две форми на тъма. Едната е Нощта...Другата е Слепотата.

Мери Елизабет Колридж, Съмнение

 

 

 

ПрологРаните на сърцето често са фатални, ноне непременно.
Хенри Грей, хирург, „Анатомията на Грей“

 

 

 

1

Защо ти погледа си върху мене спря,а също тъй дъха си затаи?Това във вечността е невъзможнои все едно не е било.

Мери Елизабет Колридж, „Момент“

 

 

 

Сред всички двойки, седящи в бар „Риволи“ на хотел „Риц“ в тозичетвъртък вечер, тъкмо онази, която очевидно се забавлявашенай-много, в действителност не беше двойка.Корморан Страйк и Робин Елакот, частни детективи, деловисъдружници и самопровъзгласили се първи приятели, празнувахатрийсетия рожден ден на Робин. И двамата бяха изпитали лекосмущение при влизането си в бара, наподобяващ кутия за бижутав стил ар деко със стените си от тъмна ламперия, златисти орнаменти и рисувани стъкла „Лалик“, защото осъзнаваха как такова преживяване бе едва ли не уникално за близо петте им годинипознанство. Никога преди не бяха прекарвали вечер в компаниятаедин на друг, ако не се брояха работните ангажименти без присъствието на други колеги или приятели и без нечие раняване катопретекст (защото преди няколко седмици Страйк неволно бе насинил и двете очи на съдружничката си и като компенсация я нагости с къри за вкъщи).

Още по необичайното бе, че и двамата си бяха отспали и изглеждаха отлично. Робин носеше прилепнала по тялото тъмносиня рокля, а червеникаворусата ѝ коса бе чиста и разпусната;съдружникът ѝ забеляза немалкото одобрителни погледи, които бепривлякла на влизане от страна на мъжката клиентела. Самият тойвече ѝ бе направил комплимент за опала, легнал в хлътнатината нашията ѝ – колието бе подарък от родителите ѝ за рождения ден.Малките диамантчета, окръжаващи камъка, го караха да блестикато ореол в златистата светлина на бара и при всяко движениена Робин опалът хвърляше огнени отблясъци от вътрешността си.

 

 

 

Страйк беше облечен с любимия си италиански костюм, съчетан с бяла риза и вратовръзка. Подобието му на Бетовен съссчупен нос и известно свръхтегло се бе засилило сега, след катобе обръснал поизраслата си в последно време брада, но топлатаусмивка, отправена му от келнерката, когато му сервира първото за вечерта питие „Олд Фашънд“, припомни на Робин реплика,изречена от Сара Шадлок, новата жена на бившия ѝ съпруг, поповод детектива: „Той е привлекателен по особен начин. Малкозанемарен на вид, но аз не възразявам на това“.

 

 

 

Ама че лъжкиня беше Сара. Истината беше, че тя си падашепо изтупани хубавци и доказателство бе упоритото ѝ и в крайнасметка увенчало се с успех преследване на Матю.Страйк и Робин седяха един срещу друг на маса за двама настолове с леопардов десен и за да прикрият първоначалното си неудобство, подхванаха разговор на служебни теми. Докато обсъждаха настоящите случаи на агенцията, неусетно изпиха по единсилен коктейл, при което смехът им стана по-гръмогласен и вечепривличаше погледите на бармани и посетители.

 

 

 

След втория коктейл разговорът придоби по-личен характер.Страйк, който бе извънбрачен син на прочут рок изпълнител,срещан от него само два пъти в живота му, сподели с Робин, чеПрудънс, полусестра му, иска да се види с него.

– Тя от кои точно беше? – поинтересува се Робин.

 

 

 

Знаеше, чебащата на Страйк се бе женил три пъти и че съдружникът ѝ е плод отеднократен секс с жена, най-често описвана в медиите като „запаленапочитателка“, но иначе не бе много наясно за родословното дърво.

– Прудънс е другата извънбрачна – отвърна Страйк. – С няколко години по-млада е от мен. Майка ѝ е актриса. Линдзи Фантроуп, сещаш ли се? Жена от смесена раса. Играе в кой ли несериал – „Истендърс“, „Убийство по английски“...

 

 

 

– А ти искаш ли да се видиш с Прудънс?

– Сам не знам – призна Страйк. – Не мога да се отърва отчувството, че ми стигат толкова роднини. Освен това тя е психотерапевт.

– От коя школа?

– Последователка на Юнг.

 

 

 

Изражението му, в което се смесваха подозрителност и антипатия, разсмя Робин.– И кое му е лошото на психотерапевт, последовател на Юнг?

 

 

 

– Не знам... Всъщност доста я харесах от съобщенията ѝ, но...

Страйк се мъчеше да намери точните думи и погледът му попадна върху бронзовото пано на стената зад главата на Робин, накоето голата Леда биваше обладавана от Зевс в превъплъщениетому като лебед.

– Сподели, че и нейният живот не е бил лек с него за баща. Нокато научих каква е професията ѝ...

Той млъкна, без да довърши. Отпи от бърбъна си.

– Реши, че е неискрена, така ли?

– Не точно неискрена... – Страйк въздъхна. – Куп самовеличаещи се психолози са ме анализирали и все връщат нещата назад към така нареченото ми семейство. В едно от съобщенията сиПрудънс каза, че като простила на Рокъби, ѝ се отразило „оздравително“... Зарежи това – рязко отсече Страйк. – Рожденият тиден е, нека говорим за твоето семейство. Какво работи баща ти?Никога не си ми казвала.

– Не съм ли? – учуди се Робин. – Професор е, преподавател поовцевъдство. Специализира в осеменяване и развъждане.

Страйк прихна над коктейла си.

– Какво смешно има? – повдигна вежди Робин.

– Прощавай – избъбри Страйк, като едновременно кашляше исе смееше. – Просто не го очаквах.

– За твое сведение е авторитет в областта си – шеговито обидена го увери Робин.– Професор по овцете... – отново прихна Страйк.

– Но кое те разсмива толкова?

– Не знам... може би „осеменяване и развъждане“ – отвърнаСтрайк. – И изобщоовцете.– Има титла с четиресет и шест букви след името си. Броиласъм ги като малка.– Много впечатляващо – кимна Страйк и пийна бърбън в опитда остане сериозен. – И кога му е дошъл този интерес към овцете?По рождение ли има тази страст, или някоя конкретна овца му ехванала окото...

– Той не чука овцете, Страйк.

При звучния смях на детектива немалко глави се обърнаха къмтях.– Семейната ферма била наследена от по-големия му брат, тъйче татко записал ветеринарна медицина в Дърам и се ориентиралкъм... Ама спри да се смееш, по дяволите! Също така е главен редактор на списание.

– Моля те, кажи ми, че е за овце.

– Да, за овце е. Казва се „Овцевъдство“ – отвърна Робин. – Ипреди да си попитал, няма фотогалерия за читателите „Избери силюбима овца“.

Този път гръмкият смях на Страйк бе чут от целия бар.

– По-тихо – смъмри го Робин усмихната, но усещаше погледите на всички присъстващи вперени към тях. – Само това ни липсва, да ни забранят достъп до още един бар вЛондон.– Да не би да ни забраниха достъп до Американския бар?

Спомените на Страйк за опита му да удари с юмрук заподозрян в хотел „Стафорд“ бяха мъгляви и не защото бе пиян, а защото бе напълно заслепен от ярост.– Не че го заявиха изрично, но опитай се да идеш там, и самще видиш как ще те посрещнат – каза Робин и боцна последнатамаслина от ордьоврите, пристигнали с първото им питие. Страйкеднолично бе излапал картофките.

– Бащата на Шарлот гледа овце – съобщи Страйк и Робин отново усети у нея да се размърдва любопитство при споменаванена бившата му годеница, за която той почти никога не отваряшедума.

– Наистина ли?

– Да, на остров Аран – кимна Страйк. – Има къща там с третата си съпруга. Фермерството му е хоби. Вероятно е начин да синамали данъците. Овцете му бяха много зли на вид. Не си спомням името на породата. Черно-бели, с големи рога и жълти очи.

– По описанието ми приличат на Джейкъб – каза Робин и добави с усмивка: – В детството ми в тоалетната бяха струпани купища броеве на „Овцевъдство“, та очевидно познавам породите.Какво представлява остров Аран?

Всъщност искаше да попита: „Какво представлява семейството на Шарлот?“.

 

 

 

 

 

 

 

- За представяне на книгата по радио и телевизия – Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. (Анна Лазарова, 884 977 027)

- За допълнителна информация, откъси и други материали - Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  (Юлия Петкова, 899 330 444) 

- За получаване на книгата по куриер или от книжарницата на ул. „Иван Вазов“ 36 - colibribooks@colibri.bg(Деси Димитрова, 885 425 562)