„Пътят на пилигрима“ е музикално пътешествие из Европа от XVI век, в който се преплитат Средновековие, Ренесанс и Барок. Деница Серафим се вдъхновява от тези епохи и създава музикална и визуална картина, разказваща историята за поклонническия път на група пилигрими, странстващи из Европа. Премиерата ще бъде във Варна на 27 ноември в Градската художествена галерия.
Какво да очакваме да се случи във Варна на 27 ноември, когато вашият проект ще срещне първата си публика?
Ще се случи едно съвместяване на няколко жанра, на няколко изразни средства. Ще тръгнем отдалеч – проектът е свързан с далечни пътувания. И аз, като един художник на първо място и след това музикант, се изкуших да направя нещо, което беше моя идея още преди три години, когато бях запленена от средновековната музика. Исках да направя един концерт спектакъл със сценични костюми, които аз измислям, да бъде вплетено и слово в него, да бъде с интересна визия и с театрално осветление. Но пък средата, в която ще се състои концертът – третия етаж на Градската художествена галерия във Варна, е много специално пространство, което от своя страна ще допринесе публиката да се чувства като в едно тогавашно място през далечните европейски векове назад във времето – XV, XVI век – откъдето тръгва всичко в моята музика. Това е наистина една смесица от изразни средства, която се надявам, че ще бъде ефектна за моята любима варненска публика. Аз съм от Варна и избрах премиерата на този проект да бъде в моя град, за мен това е много вълнуващо събитие.
Не сте сама в смелото си пътешествие, кои са останалите пилигрими в този проект?
Останалите пилигрими са едни много интересни музикални личности, с които съдбата ме срещна, докато пътувах в моите вдъхновения. Те олицетвориха, направиха моята музика реалност със своите акустични инструменти. На първо място ще спомена Асен Маринов, който е китарист и моята опора, гръбнакът на този проект. В процеса на свирене с него създадохме много от най-хубавите парчета, мелодиите извираха от нас, той сложи на моите мелодии прекрасни хармонии и всъщност се създадоха много интересни неща, които се надявам да се харесат. С нас е и прекрасната и нежна Боряна Зарева – цигулка и беквокал, тя свири и на виола в моя проект. Намерих я по бреговете на Нормандия да укротява с цигулката си вихрите на Атлантика и сега ще ви посрещне в една сива искряща рокля, направена специално за нея. Също Деница Димитрова – келтска арфа, която ще даде романтичен привкус на цялата музика. Духовите инструменти – моята изключителна мечта и цел те да присъстват в този проект, са изпълнени от Емил Джордж Атанасов, който свири на старинния ренесансов инструмент сакбът, предшественик на сегашния тромбон, и Нейко Бодуров, за когото много се вълнувам, че се съгласи да приеме моята покана да участва в проекта. Той свири на тромпет и ще придаде на пиесите един звън, един блясък със своята интонация и прекрасното си изпълнение. Виола да гамба, разбира се, която в цялата картина на този ансамбъл от девет души внася едно както автентично, така и старинно звучене. На нея свири Емил Михов, който е добре познат в софийските среди, които се занимават със средновековна и барокова музика, като изследовател и изпълнител, а той наскоро създаде и един чудесен фестивал за старинна музика в София. Никой от пилигримите не е случаен, разбира се, има много интересни истории за тях, които ще чуете на самия концерт, облечени в поетична форма. Текстовете са също мое дело, както и костюмите. Основата на тези поетични интермедии са едни мои забежки в поезията и в римите, които в последно време също са ме обладали покрай музиката.
Обичайно Огняна Серафимова, вашата сестра, прави поетичните включвания.
Разбира се, без нейната подкрепа и редакция аз не мога да се справя, а иначе под нейното зорко око излизат тези чудеса. По-скоро бих казала, че работим в екип. Надявам се наистина да е едно по-комплицирано, по-комбинативно представяне на моя албум „Пътят на пилигрима“, който записахме с всички тях и който ще излезе, живот и здраве, в края на януари.
През кои страни и епохи преминава вашият път? Обичайно поклонниците отиват на някое свято място, откъде тръгвате вие и къде ще бъде поклонението?
Това е много важен въпрос, тъй като песните са много различни като характер. Аз посегнах към този вид музика, защото съм изключителен почитател на старинната музика – и европейска, и източна, но реших първо да тръгна от европейската, даже от северната – имаме песни, които аз изпълнявам на датски. Всъщност моята мечта да направя и да изпълня песни на различни езици намира своето лице в този проект. Различните по характер пиеси, които създадохме, са една пъстра палитра от различни по своя характер европейско звучащи мелодии и музики – датски, английски, испански, италиански и разбира се, латински, без който е невъзможно звученето на музиката от това време. Така че, както пилигримският път през онези векове е тръгвал от Западна Северна Европа, за да стигне до Испания, Италия, бреговете на Средиземно море, така и ние пътуваме приказно музикално по този път. Дай боже, да се случи така, че в един момент да се осъществи и пътят, който е отвъд Средиземно море, който е на изток и ще стигне до Йерусалим, тогава моят бъдещ проект „Пътят на пилигрима“ 2 ще зазвучи в своите източни нотки – тогава ще се превърна в певицата, която мнозина познават добре, а именно Деница Серафим, която владее източните песнопения.
Един въпрос ми откраднахте за езиците. Чувала съм ви да пеете на някакъв извънземен език, сигурна съм, че имате свой собствен език за пеене, който е може би някакъв таен код. Така ли е?
Наистина, така казано, звучи много специално. Да, идват ми на ум такива срички и думи в момента, в който импровизирам, но те са по-скоро имитативни на някакви езици и всъщност на мен винаги ми е липсвал един интересен език на пеене. Тук, в този проект, аз намерих моите текстове и съм щастлива, че имам сричките и думите, на които да се опра, и смисъла, който да покажа, докато все пак сричките и глосолалиите изразяват само емоции и чувства, няма точно послание при тях. Разбира се, този език е известен от доста групи в уърлд музиката, аз го обожавам, наистина с голямо удоволствие импровизирам, но не слагам нещо специално в него, а по-скоро нещо съвсем моментно и чувствено.
А защо Средновековието, с какво ви накара да се влюбите в нея тази епоха, тя е много особена, има и множество отрицателни конотации?
По-точно музиката на XVI век ме вдъхновява. Тогава различните европейски страни по различен начин и на различен етап посрещат и изпращат своите културни и музикални периоди – едни се намират още в Средновековието, други са вече в Ренесанса и Барока. Винаги от Средновековието до XVII век е имало пътуващи пилигрими, които са ходели на такива поклонения и са пеели песни, музицирали са по пътя си – това е една универсална обвивка. Не сме точно в Средновековието, защото имаме неща, които са вдъхновени от ренесансовата музика, дори понякога звучат бароково, даже и фолклорно, имайки предвид датските песнопения. В някакъв смисъл всичко е интерпретативно, фюжън – защото цялата тази музика ние я правим сега, в XXI век, пречупена през нашите съвременни музикантски възприятия. Тя звучи авторски, артистично претворена през нашия поглед. Това, че ще сме в костюмите, които ще видите на концерта и в тази среда на историческата сграда на Галерията, ще направи нещата по-автентични.
Погледът ви винаги е отправен назад, към различни епохи и различни култури, обичайно покрай вашето участие в групите „Ом“ и „Ирфан“ сме го виждали отправен на Изток, сега е към Европа. Как примирявате Изтока и Запада, времето ли примирява епохите, или няма никакво примирие, а само откровен дуализъм на нещата?
Това е тайна някаква, глосолалията и интерпретацията на срички не е за мен тайна, тайната е че един музикант може да влиза в различни форми, да бъде проводник на различен тип вдъхновение и музика. За мен обръщането назад към миналото, към тези времена, има един ключ, един отговор и една дума, която в себе си заключава и обобщава нещата. Това е вярата, която всеки сам по себе си и сам в себе си може да усети, да размишлява върху нея, слушайки тези музики – било взети от Изтока, било вдъхновени от Запада. Наистина изключително различни култури, различни системи на градене на света е имало на Запад и Изток, често те са си пречели, често са се подкрепяли. Но в крайна сметка ние, хората на изкуството, черпим от тези епохи най-красивото, най-изящното, най-благородните усещания, емоции и красиви картини. Усещате, че започвам да говоря и като художник – всъщност различията се сливат, изчезват, остава богатството, което имаме всички ние – богатството на западната музикална култура, на източната музика и цялата духовност, която те ни носят. За нас остава да черпим от това богатство, да го интерпретираме по своя начин, да се вдъхновяваме от него и да създаваме нови и нови мелодии. Това е богатството за нас, които сме наследници на Стария континент, а пък тук сме толкова близко и до Азия, до Африка, ние сме на един много интересен кръстопът, много интуитивни сме, можем да разберем и Изтока, и Запада. Може би от тази гледна точка при мен се преплитат нещата и успявам да стигна и до Запад, и до Изток, ще видим дали публиката ще хареса моите западни мелодии.
Нямам никакво съмнение, че публиката ще оцени по достойнство концерта, но нека на финала поставим премиерата във Варна в контекста на целия ви проект.
Това гостуване във Варна е част от един голям проект на „Джаз плюс концерти“, които представят два концерта – единият е моят, а другият ще се състои следващото лято – „Отвъд нотите“ на Роберто Фонсека и „Нови български гласове“ – много интересен интернационален проект, който е хубаво да бъде видян и чут. Всичко това се случва с подкрепата на Национален фонд „Култура“, на който сме благодарни, и на Община Варна, която специално представи и дофинансира този концерт, за да бъде във формата, която ви описах – със сценични костюми и сценично осветление. Община Варна направи този концерт специален визуално, докато НФК го осъществи в неговите организационни и финансови измерения. Изключително благодаря на „Джаз плюс концерти“, на НФК и на Община Варна за тази възможност да представя „Пътят на пилигрима“ за пръв път във Варна. Очаквайте и моя музикален албум, който ще се появи в края на януари, а софийската премиера ще бъде на 19 февруари в Sofia Live Club. Датите са определени, продължаваме пътешествието.
Деница Серафимова е родена във Варна. Завършва Националното училище по изкуствата „Добри Христов“ във Варна (1998 г.) и Националната художествена академия в София (2002 г.) със специалност „Сценография“. За сцената на джаза и world музиката я открива композиторът и изпълнител Николай Иванов, създател на формацията „Ом“. Нейните изяви с група „Ирфан“ са оценени от Лиса Джерард от Dead Can Dance, с която познавачите често сравняват Деница Серафим. Работи с композитора Калин Николов, заедно с когото създават музика за спектакли на Явор Гърдев, Пламен Марков и Боян Иванов.
Билети за концерта могат да се намерят в мрежата на Ивентим https://bit.ly/3NA6XoO и на касата във Фестивалния и конгресен център, както и непосредствено преди събитието на място в Градската художествена галерия – Варна.
