Интригуваща беше на времето появата на този необичаен камерен състав, създаден в Националната музикална академия в класа по камерна музика на проф. Венцеслав Николов, който и до днес е неотклонно до тях със своите умения, знания, критерии. Още с първите си концерти младият състав очерта определено индивидуалния си профил – прецизни инструменталисти, пристрастно отдадени на камерното музициране, носещи особено ведро, светло излъчване и спонтанна емоционалност, със стилни програми в различни ансамблови съчетания помежду им, много често заедно и със самия Венцеслав Николов. И веднага направиха впечатление на най-авторитетни личности:
„С учудваща за тяхната възраст зрялост и артистична освободеност студентите музицираха спонтанно и вдъхновено. Най-впечатляващо беше тяхното единомислие и верен усет за ансамблово свирене, което им позволи да изпълнят с почти пределна автентичност едно след друго седем произведения в различни и даже противоположни стилове, изразни средства и естетични направления. Умело подбраната програма с голям обхват от Бах до наши дни им предостави широки възможности за изява, което те превърнаха в блестяща демонстрация на музикантските си качества. Но всичко това би било немислимо без вещото ръководство и големия опит на техния професор Венцеслав Николов… За мен това беше събитие, от което останах обновен и обнадежден, че сериозната, дълбоката класическа музика няма да изчезне в България“ – пише на 19 април 2011 г. акад. Васил Казанджиев, който малко по-късно ще композира за „Силуети“ своя квартет „Четирите темперамента“ (2018).
„Безупречно“ намира тяхното изпълнение и Йордан Дафов: „… Не само технически непринудено, овладяно, с изящество и замах, с хубав, премерен звук, но и с толкова дълбоко вникване във всяка партитура, в детайлите, гласоводенето, баланса и пропорциите на темпата и формата, с истинско разбиране за стил, мярка и усет за изграждане на всеки епизод поотделно и на творбите като цяло. Музицират със самочувствие, увереност и лекота, с онзи ентусиазъм, присъщ на младостта, но и със завиден контрол над емоциите и поведението си. Виждаме и усещаме сериозността, но и удоволствието, с което свирят, вдъхновението и радостта от музиката и същевременно – скромност и всеотдайност. Колко много и хубави качества притежават тези млади хора!“ („Културни новини”, 8 октомври 2012). А малко по-късно, когато вече е създал за тях „Ходът на времето“, маестро Дафов пише: „С отлично премерена емоционалност, оцветена с истинско творческо вдъхновение, те разкриват яснотата на формата и мисълта на автора, внушават на слушателя красотата на прекрасно изпълнена музика и му донасят естествена душевна радост. Това ги прави вече много сериозни артисти и от „силуети” ги превръща в плътни, ярки фигури в един желан, мечтан пейзаж на българския музикален живот“ („Културни новини”, 21 май 2015).
С внимание следяхме през годините техните изяви във все по-разширяващи се пространства на ансамбловото свирене и сякаш не усетихме как обещаващите млади музиканти се превърнаха в сериозни зрели професионалисти, със свое място в съвременния музикален живот не само у нас.
Редяха се концертите им на големите ни фестивали „Салон на изкуствата“, „Мартенски музикални дни“, Австрийски музикални седмици, Международния фестивал на камерната музика в Пловдив, Софийския фестивал за камерна музика „Аджитато“ (те са едни от създателите му), както и на европейските K&K Festival (Австрия), Festival di Qurtetto (Флоренция), гастроли в Германия, Франция, Унгария, Дания… А от 2017 г. „Силуети“ са „присъединен ансамбъл“ към Европейската академия за камерна музика (ЕСМА) във Виена, където работят с прочути музиканти като проф. Хато Байерле (Квартет „Албан Берг“), проф. Йоханес Майзел („Артис“ Квартет), проф. Патрик Юд (Университета по изкуствата в Берн) и др. Правят записи в БНР, представят България с концерт по Еврорадио, излъчен в цяла Европа, Америка и Австралия в ежегодния „Euroradio Christmas Music Day“ през 2018 г., вече имат издаден и собствен компактдиск.
„Силуети“ – четири различни личности, всяка със свой уникален „цвят“, слети в многозвучно цяло. Днес вече всеки от тях има изградена и собствена артистична биография, защитен докторат в Националната музикална академия, специализации по своя инструмент, солистични участия с различни оркестри, гастроли в чужбина. И самостоятелното инструментално израстване прави още по-богата и силна спойката помежду им, разгръща диапазона на звукови търсения и програмни идеи.
Репертоарът им днес е респектиращо обширен като стилове, жанрове и камерни съчетания – от барокови шедьоври на Корели, Бах, Хендел, върхови класически и романтични опуси на Моцарт, Хайдн, Бетовен, Брамс, Шуберт, Шуман, Менделсон, Дворжак, Чайковски, Сен-Санс, Вагнер, Малер, до емблематични творби на XX век от Месиен, Шьонберг, Стравински, Хиндемит, Мартину, Енеску, Прокофиев, Шостакович, Дебюси, Равел, Форе, Бритън, Барбър, Де Файя, Барток, Мийо, Сибелиус, Ибер, Онегер, Лютославски, Пипков, Владигеров, Константин Илиев, Бальозов, както и новите опуси на Васил Казанджиев, Йордан Дафов, Виктор Бенев, Мартин Еберлайн, Роджър Зеър… За тези 10 години са свирени нееднократно, в оригинал или адаптирани от Кристиян Калоянов за специфичния състав на „Силуети“ в различни ансамблови комбинации, повече от 100 заглавия.
Концертните им програми са винаги интересни, многообразни, от първите години запомнящи се със сериозните, съвсем не лесни творби. И много съвременна музика, към която имат особен афинитет. „Квартет за края на времето“ на Месиен, изпълняван неведнъж от „Силуети“, бе превърнат неотдавна на сцената на „Сити Марк Арт Център” в невероятно въздействащ мултимедиен спектакъл със словесно представения текст на композитора за метафизичната концепция на тази музика, деликатната режисура на сценично движение на музикантите – присъствие-оттегляне, приглушената светлина, открояваща Силуетите, заедно със сенките на силуети на фона на проектираните на екрана абстрактни платна. И преди всичко, дълбоко съкровеното усещане за „надземната“ музика на Месиен, с филигранните пианисими, източените дълги линии с прекрасен звук и без вибрато в цигулка и чело, камбанното пиано, „птичия“ кларинет, монолитната обща звукова мощ, многобагрените тембри… Не мога да забравя и „Лунният Пиеро“ на Шьонберг, неслучайно така рядко прозвучаващата емблема на Новата музика, представена от „Силуети“ в същата вечер с премиерата на „Ходът на времето“ на Йордан Дафов – толкова различни като философска субстанция и композиционна лексика и толкова интерпретационно трудни произведения! Или трите стилни, високо одухотворени вечери от цикъла „Бетовен на 250 години”, или проникновеното изпълнение на клавирни триа на Шостакович, оценено в пресата като „изваяни смислови портрети на гения“.
Концертирали в най-различни пространства, през последните години „Силуети“ свирят предимно в уютната, красива зала на „Сити Марк Арт Център”, която чувстват като свой концертен „дом”. Тук имат и своята постоянна публика от просветени почитатели (нерядко и чуждестранни) на камерното музициране, тук градят и бъдещата си аудитория със станалите вече широко популярни техни театрализирани концерти за деца от най-ранна възраст.
Тук младите музиканти, както винаги заедно със своя професор, празнуваха 10-годишния си юбилей с два концерта – отново с много различни програми и драматургия.
„СИЛУЕТИ НА 10“ бе като истински рожден ден, със спонтанен разказ на петимата на сцената за началото, за пътя, за отношенията, сполуките или проблемите, за местата по света и събитията, преживени заедно. Естествен импровизиран разказ, с хумор и затрогващи емоции, редуващ се с много снимки и музика. Отново мъдро обмислената програма сама сякаш беше разказ за постигнатото в изминалите години, за диапазона на гъвкавите променливи форми на артистичните им изяви. Като съвършено споен квартет – в чудесните аранжименти на Кристиян на „Коледно“ Кончерто гроссо на Корели и „Мечти“ от песенния цикъл по стихове на Матилде Везендонк на Вагнер (прозвучали по-изтънчено, по-поетично дори от оригинала с вокал и оркестър!), както и в „Литургия на кристала“, първата част от „Квартет за края на времето“ на Месиен. Като идеално съгласувано триединство – във вглъбеното стилно Адажио от Бетовеновото трио за кларинет, виолончело и пиано оп. 11 и поднесеното с изящна грациозност Алегрето от Моцартовото трио за цигулка, виолончело и пиано KV 564. И като дуо – с удивително сполучен бароков, стаен, почти „катедрален“ звук в Пасакалията за цигулка и виолончело на Хендел-Халворсен. А имаше и много добро вокално изпълнение на квартета – очарователната Моцартова песен „Luci care, luci belle“.
Друг тип празник донесе вторият концерт, наречен „НОВИТЕ 10“, с участието и на гостите – виолиста Патрик Юд, професор от Университета в Берн, и цигуларя Никлас Валентин от Дания, с които „Силуетите“ са имали творчески контакти в различни чуждестранни изяви. Съвместният избор на пъстрата програма е мотивиран, по думите на Патрик Юд, от идеята за „поглед към корените“. Това определя редуването на автори с афинитет към националния идиом: Барток – „Контрасти“ за кларинет, цигулка и пиано, прозвучали с инструментална яркост, „контрастно“ като характер, атмосфера и променливи тембри (и смяна на инструментите) от Кристиян Калоянов, Калина Митева и Лилия Жекова; Владигеров – „Песен“ и „Хумореска“ за кларинет и пиано, отново великолепно изсвирени от Кристиян и Лили; Карл Нилсен – Адажио от Втора соната за цигулка и пиано, изпълнено с много поетично настроение от Никлас Валентин и Лилия Жекова; и виталните тиролски Валсове и лендлери от анонимен автор, „Souvenirs sentimenteau“ (в обработка на Патрик Юд за цигулка и виола), забавно поднесени от Валентин и Юд като подарък за юбилея на „Силуети“ и спомен от колегиалните им срещи. Тази многообразна поредица бе обрамчена от Увертюрата по еврейски теми на Прокофиев и Шест танца в български ритми из „Микрокосмос“ на Барток (обработка на Патрик Юд), в които шестимата музиканти, при цялата си индивидуална инструментална изявеност, заедно демонстрираха умението за ансамблово мислене, споеност, непрекъснат емоционален контакт и общо дихание. И финалната кулминация – Клавирният квинтет на Цезар Франк, обединил Калина Митева, Никлас Валентин, Патрик Юд, Габриела Калоянова и Лилия Жекова в една сложна, мащабна драматургия. Те съумяха да я изградят с изключително въздействие – с дълбока патетика и експресивна емоция в началото, през удивително красиво прозвучалата меланхолична лирика на бавната част до вихрената драматика на финалното Алегро. Четирите струнни инструмента сякаш бяха четири струни на един богат инструмент, в диалог с пълнозвучния клавир на Лили (стабилната опора на цялата програма!).
Отново имаше и непринуден диалог на музикантите и с гостите, и с публиката, и сюрприз – откриване на изложбата „Съзвучие“ на Рада Пилюшка с картини, вдъхновени от концертите на ансамбъла, и много празнично настроение. И онова чувство за единство, приятелство, топлина и радост от музиката, което винаги носят концертите на „Силуети“.
Анда Палиева
Проф. д-р Анда Палиева е музиколог, дългогодишен преподавател по история на музиката в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Автор на „Традициите на старобългарската култура в съвременната българска музика“ (докторска дисертация, Московска консерватория, 1996) и „Homo Musicus между Балканите и Европа“ (2006). Има десетки публикации в български и чужди издания и участия в множество международни музиколожки форуми.
