Еманюел Чекнаворян е най-младият резидентен артист в историята на Музикферайн във Виена, а критиците го определят като изключителен талант. Той води предаването Der Klassik-Tjek по радио Klassik Stephansdom. Избран е за Изгряваща звезда на Организацията на Европейските концертни зали, за Голям талант на виенския Концертхаус и е протежиран от фондацията „Орфеум“ в Цюрих. Свири на цигулка „Антонио Страдивари“ от 1698 г., предоставена му от покровител на лондонското Международно общество за цигулки на Беар. Забележително е и музикалното семейно наследство на Еманюел Чекнаворян. Той е син на прочутия композитор и диригент Лорис Чекнаворян, автор на опери, балети, симфонични, хорови творби, музика за игрални филми.
Първото гостуване на младия цигулар у нас е на фестивала „Варненско лято“ през 2017 г. като солист на Виенската камерна филхармония „Веберн“ под палката на Владимир Кираджиев с Концерта на Бетовен. На 23 юни тази година в София Чекнаворян спечели сърцата на публиката в една изключителна вечер, посветена на музиката на Феликс Менделсон. Тогава под палката на Найден Тодоров Софийската филхармония изпълни два обичани инструментални концерта. Получи се вълшебна надпревара, в която блестяха изумителните интерпретации на Акико Суванаи и Евгени Божанов в Двойния концерт в ре минор, а след това беше и изпълнението на Еманюел Чекнаворян на Цигулковия концерт. Той благодари на български за аплодисментите и след това каза, че се чувства великолепно в България. Сподели, че макар да е роден във Виена, корените му са от Армения, а той знае, че тук има голяма арменска общност. Затова за бис поднесе арменска пиеса от Комитас. На 13 октомври очакваме и диригентския му дебют, когато ще представи Половецките танци от операта „Княз Игор“ на Бородин, три пиеси от „Арарат сюита“ от Лорис Чекнаворян и „Картини от една изложба“ на Мусоргски/Равел.
Забележителна е колекцията му от награди, но пътят към големите концертни зали се отваря пред него след конкурса Жан Сибелиус през 2015 г. Сред последните успехи на младия музикант е наградата от Международния цигулков конкурс Фриц Крайслер, както и поредица от концерти с Виенските симфоници, на тях той дирижира творби на Хайдн и Брамс. През този сезон той ще застане на диригентския пулт в Милано, Мадрид, Кьолн, Берлин. Има интересни проекти във Франкфурт и разбира се, във Виена.
За своята твърде млада възраст Чекнаворян има забележителна дискография. Първият му диск е солов рецитал с творби на Бах, Изаи, Енеску, Фелнер, Ернст. „Това е пътешествие в цигулковото изкуство на Европа. Исках да покажа колко различно може да звучи цигулката. Енеску представя музиката на румънските цигански цигулари, Ернст е най-висшата виртуозност, а Фелнер е народният цигулар на Австрия с алпийските песни, Баховата „Шакона“ е най-важната пиеса в цигулковия репертоар, Изаи представям с белгийски селски танц, Сонатата на Прокофиев въплъщава руската народност. Стараех се всяко произведение да звучи различно и да носи различно културно съдържание.“
В най-трудната за музикантите година – 2020, Чекнаворян прави и диригентския си звукозаписен дебют с „Шехерезада“ на Римски-Корсаков. „Обичам „Шехерезада“, защото тя позволява на всички музиканти да участват, има толкова ярки и красиви сола. Когато разбрахме, че оркестърът има възможност отново да свири, си помислих, че „Шехередзада“ е идеалното произведение, за да може всеки музикант отново да се почувства като солист. Много обичам руската музика, затова за дебюта си в София като диригент ще дирижирам руски репертоар – Мусоргски, Бородин, освен това и пиеса на моя баща.“
Вие вече сте записали световната премиера на Концерта за цигулка на вашия баща.
О, това е неговият първи опус. Написал го е през 1956 г., четиридесет години преди да се родя. Изпълняван е в Англия през 70-те години, след това един арменски цигулар го е свирил, но аз съм първият, който го записа.
Цигулката или диригентската палка?
Реших от септември да дирижирам повече, защото да правя и двете е трудно. Трябва да се концентрирам – за да дирижираш, трябва да се съсредоточиш върху големите симфонични и оперни партитури и да ги разучиш. Много време е необходимо, за да вникнеш в идеите на композитора. Така че не ми остава време да репетирам с цигулката. Е, сигурно след няколко години отново ще се върна към нея. В момента трябва много да уча, да имам други усещания на сцената. Като цигулар сам извличам звука, а като диригент извличам звука от оркестъра и това е съвсем различно. Но в крайна сметка съм музикант, който създава музика.
Много интересен е пътят на семейството ви – от Армения през Иран, Съединените щати, Австрия. Вие какъв се усещате?
Това е труден въпрос. Роден съм във Виена. Родителите ми имат арменски корени. Баща ми е роден в Иран, майка ми в Съветския съюз. С баща си говоря на арменски, с мама на руски. Споделих с приятел, че се чувствам комфортно в България, защото тук също са събрани Изтокът и Западът, мирно съжителстват чувствеността на Ориента, балканският дух, европейската култура. Живял съм в Армения – до четвърти клас учех там, кръстен съм в Арменска апостолическа църква, а след това заживях във Виена. Баща ми няма постоянно местожителство. След 2000 г. той имаше много изяви в Иран. Заради него класическата музика получи нова история и реализация в Иран. Колкото до музикалните традиции, свирил съм, разбира се, Концерта на Хачатурян, познавам музиката на Комитас, но не мога да кажа, че познавам арменската музика.
Как избирате концертните си програми?
Първо се старая да дирижирам произведения, които обичам. Не можеш да дирижираш нещо, което не ти харесва. Предлагам това, което искрено обожавам. Обикновено провеждаме разговори с екипите на съставите, с техните главни диригенти. Всичко се случва в постоянен диалог. Не обичам, когато ми се обадят и кажат: „Ето това е програмата, моля заповядайте“. Но и аз никога не съм си позволил да кажа: „Ето тези творби ще дирижирам и нищо друго“. А и е приятно да водиш разговори. Хората понякога имат забележителни идеи и е добре да ги чуеш. Засега не бих дирижирал барок, защото за него трябва да си специалист, да отделиш много време, за да бъдеш уверен, когато го изпълняваш. Засега започвам от Хайдн. Смятам, че е важно да се изпълнява и съвременна музика. Но отново трябва да обичаш това съвременно произведение.
Да поговорим за учителите, за музикантите, които са оказали влияние върху вашето развитие.
Имах голям късмет с моите учители – и в Армения, и във Виена. Преподаваха ми съветски педагози, след това бях при Герхард Шулц, който ме научи да виждам партитурата по съвършено различен начин, да разбирам що за ноти са написани. Процесът на работа беше много интензивен. Колкото до колегите ми, много ги уважавам. Харесвам много диригенти, пианисти, цигулари. Не ми се иска да ги изброявам.
А дирижиране при кого учихте?
При баща ми. С него сме в много близки отношения. Не обсъждаме какво ми предстои или как е минал даден концерт. С него обсъждаме професионалната психология. Впрочем точно на 13 октомври, когато е концертът ми в София, той ще навърши 85 години. Имал е много богат живот като културен деятел, диригент, педагог.Светлана Димитрова
