Френската писателка Aни Ерно получава Нобеловата награда за литература за 2022 г. Тя е отличена за „смелостта и клиничната проницателност, с които разкрива корените, отчужденията и колективните ограничения на личната памет“, отбелязва Шведската академия.

Ани Ерно е родена на 1 септември 1940 г. в Лилбон, Нормандия. Родителите ѝ държат бакалница и кафене. Тя получава католическо възпитание. След девическия пансион следва в Руан и Бордо. Работи като гимназиална учителка и преподавателка на задочни студенти. Посвещава се на писането в средата на 70-те години. В творчеството си тя разглежда темите за пола, езика и класата, като реконструира миналото, използвайки дневниково писане. Първите ѝ романи разказват за момичета от работническите среди и конфликтите им с родителите. В романа си „Мястото“ от 1984 г. (на български е издаден от „Народна култура“ през 1986 г.) Ерно анализира безпристрастно жизнения свят на своя баща. В следващите си книги тя пише за развода и аборта си, както и за своето заболяване от рак.

Определя се като „етнолог на самата себе си“, често се позовава на Марсел Пруст и „В търсене на изгубеното време“, както и на трудовете на социолога Пиер Бурдийо. Шведската академия цитира немския поет Дурс Грюнбайн, който нарича най-амбициозната ѝ книга „Годините“, в която се сливат лични и колективни спомени,„социологически епос“. До края на тази година тя ще бъде достъпна и за българските читатели, ще я издаде „Лист“ в превод на Валентина Бояджиева. 

Много висока оценка Шведската академия дава и на книгата на Ани Ерно „Събитието“, кратък разказ за нелегалния аборт на 23-годишната героиня. По нея писателката и режисьорка от френско-ливански произход Одре Диуан създава едноименен филм, който спечели най-високото отличие на Венецианския кинофестивал през 2021 г.

Нобеловата награда за литература се присъжда от 1901 г., тя е дотирана с 10 млн. шведски крони (ок. 920 000 евро). В т.нар. дълъг списък тази година фигурират 233 кандидати, чиито имена се пазят в тайна.