Убеден съм, че експозиции от подобен мащаб и с такава впечатляваща образна дълбочина, каквато е настоящата юбилейна изложба на Буян Филчев, не биха могли да бъдат осъществени на по-ранни етапи от развитието на даден автор, който и да е той/тя. Разбира се, индивидуалните темпоритми, синусоидите на подеми, застои и спадове се проектират по строго конкретни траектории. При все това обаче, струва ми се, бихме могли да изведем едно своеобразно правило, което в случая е блестящо потвърдено – седмото десетилетие на живота, при условие на добра физическа и психическа кондиция, би могло да се счита за един от най-плодоносните творчески периоди в художническото житие-битие.

Въпреки че Буян Филчев е автор, който работи пълноценно и в други сфери на пластическите изкуства – илюстрация и оформление на книгата, живопис с маслени бои, акварел, рисунка и т.н., графиката най-вече е епицентърът на неговите художнически изяви, средоточието на неговото кредо. При това творбите, включени в експозицията, освен концентрирана в себе си своя собствена проблематика, разгръщат пред нас образни решения и свидетелстват за отправни точки и към останалите области на художественото творчество, което за сетен път показва относителния характер на видово-жанровото подразделяне в съвременното изкуство.

Показаните произведения са изключително наситени, изпълнени с множество теми, мотиви, образни символи, алегории и метафори. Те предлагат на вниманието ни трудно обозрим материал, простиращ се в твърде широк и многолик спектър – от вложените значения, душевни и емоционални обертонове, до изяществото и красотата на пластическия детайл, „сочността“ на фактурата или финеса на тоналните степенувания. Многобройните смислови и чисто визуални пластове, които постепенно се откриват пред зрителя, биха могли да станат повод за дълги разговори и обсъждания. Едновременно с това те съдържат богата палитра от възприятия, оценки и внушения.

Ще се огранича обаче само до три основни момента в експозицията, които, както ми се струва, дават по-определена представа за спецификата на графиката на Буян Филчев. Те маркират особеностите на персонално постигнатия синтез от автора на този етап от неговото израстване като художник.

Първото, което се налага на вниманието ни, са съотношенията между двата основни принципа на изграждане на пластическите форми. На първо място това е изобразителният принцип. Единството на „вътрешната рисунка“ (или disegno interno както са я определяли през Ренесанса, онази „рисунка“, която формира идейния модел, интимната, съкровената структура на образа) и на външните проявления на линейното оформяне, на щриховата и на светлосенъчната моделировка на фигури и предметен реквизит, при Буян Филчев е необходимо условие за пълноценното разгръщане и визуално транспониране на необятното зримо богатство, което е в основата на инспирациите на автора. Този материал, претворен по определен начин, със специфичните средства на графичното изкуство, завладява зрителя колкото с конкретните формални особености и с органиката на композиционната организация, толкова и с многообразието на смисли и значения, които отвъд пластическата убедителност и красотата отвеждат погледа и мисълта към по-дълбоките пластове на съзнанието и на подсъзнанието.

Вторият принцип, който бихме могли да определим като архитектонично формоизграждане, произлиза основно от особеностите на книжния дизайн, но играе съществена роля и в кавалетната графика.

Изобразителният принцип е в стихията си в случаите, когато творбата се конструира от различни мотиви и фрагменти – лица, фигури на хора и на животни, предмети, природни феномени и субстанции, в които в най-висока степен се проявяват великолепните рисувачески умения на автора. Що се отнася до архитектоничния „скелет“, той ориентира и ръководи оформянето на основните „силови“ линии, на композиционните оси (вертикал, хоризонтал, диагонал), придава единство на образната структура като същевременно се явява своеобразен контрапункт на отделните предметно-фигуративни съставки.

Подобен тип взаимодействие се проектира и в самата образна тъкан на редица от творбите. В редица графични листове обаче противоположностите фигуративно-нефигуративно губят смисъл, тъй като на определено по-дълбоко равнище на визуалната характеристика на творбата антиномията става привидна, мнима или изобщо престава да бъде валидна. При това съкровената микроструктура на материята и на природните форми, например, изведена до нивото на определени „формулни“ графични решения, осъществява, така да се каже, в пълна степен своята собствена, директна и автономна експресия.

Вторият момент, който бих искал да отбележа, се отнася, казано най-общо, до взаимоотношенията между художественото наследство и съвременността в изкуството. Съвсем определено, програмно Буян Филчев изявява своя дълбок и искрен респект към големите майстори (сред останалите тук можем да споменем по-конкретно Дюрер, Кранах, Брьогел). Неговото формиране и възпитание като художник е пронизано от уроците на европейското класическо изкуство. В същото време и той, както и всички ние, е изцяло потопен в реалностите на днешния ден.

Диалогът с великите прояви на пластическите изкуства от миналото преминава и се реализира през призмата на конфликтните напрежения между тези два полюса. Днешният артист е обременен от смазващ визуален багаж, от изключително наситена и плътна информационна среда, с която – волно или неволно – взаимодейства актуалното изкуство. За разлика от относителната монолитност и завършеност на класическото светоусещане, съвременното художническо съзнание, като правило, е разпокъсано, разпиляно („отворената творба“ на Умберто Еко). Подобни сблъсъци, на различни равнища и с различни степени на проявление, се срещат в редица опуси в изложбата.

На трето място би следвало да обърна внимание и на осъществения синтез между традициите на класическата европейска графика и някои от особеностите на далекоизточното изкуство. Играта и тънкият баланс между „запълнено“ и „пусто“, „йероглифната“ чистота на авторския знак, калиграфската импровизационна експресивност на линията и на петното, взаимодействията между рисунки и букви – всичко това ни отвежда към рафинираното високоестетично образно въздействие на китайската тушова живопис и на японската гравюра.

Изложбата е съставена от творби на дигиталната графика. Буян Филчев, в резултат на последователна сериозна и задълбочена работа, е преминал през всички основни етапи в овладяването на „занаята“. При все това обаче пред търсещия художник винаги се откриват и нови пътища – работата с компютъра е свидетелство за разумно и плодотворно използване на увеличения обем от изразни средства и възможности, които предоставят съвременните технологии. Това разширява неимоверно много инструментариума на графичното изкуство.

Творбите като цяло са реализирани в резултат на разнообразното прилагане на принципите на колажа и на монтажа. При подобна направа ретроспективният характер на експозицията се проявява във вплитането на многобройни фрагменти от предишни листове на автора, които, интегрирани в нов композиционен и пространствен контекст, придобиват и нови, понякога неочаквани конотации.

Всички тези особености на графиката на Буян Филчев логично и закономерно довеждат до чувствително обогатяване на асоциативния потенциал и повишават полифоничното озвучаване на „стереопосланията“, с които ни завладява цялостното послание на юбилейната експозиция на автора.

Чавдар Попов