Тази година Боровец стана домакин на джаз фестивала, заслужено приел името на д-р Емил Илиев. Организаторите се надяват първото издание да е ново начало за събитие, което да се утвърди в културния календар на община Самоков. Преди четвърт век д-р Емил Илиев създаде най-големия джаз форум в Банско. Наследниците му са изпълнени с най-добри намерения да продължат мисията на д-р Емил Илиев. Програма беше богата, участваха джаз, фънк, реге, рагтайм, блус изпълнители от България и чужбина. Откриването беше с Биг бенда на Благоевград и солистите Васил Петров, Христина Кацарска и Надя Тончева. Участваха Влатко Стефановски, трио от Северна Македония; нестандартният MYX’D квинтет (вместо виолист е включен кларнетист); Михаил Йосифов & Новините в джаза; Александров рагтайм бенд; Антонио Флинта квартет; Биг бендът на БНР с диригент Антони Дончев; Монтуно-БГ; Юнгсу Чой тайни оркестър от Южна Корея и др. Всяка вечер по традиция програмата продължаваше в бара на хотел „Рила“ с джем сешъни. Бешe представена официално и биографичната книга „Доктор Джаз: д-р Емил Илиев“ с автор Таня Илиева, под редакцията на Виолета Цветкова. Бяха раздадени награди на най-изявените ни изпълнители. Сред тях бяха Михаил Йосифов & Новините в джаза.

Михаил Йосифов завършва тромпет в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“ в класовете на Стойчо Радев и Ангел Македонски. Той пише аранжименти за различни проекти, сред които „Мистерия Гершуин“ и SofiaJazzTrumpets (авторска програма за четири тромпета). Сред музикантите, с които е свирил, са Майк Стърн, Дейв Уекъл, Mezzoforte, Dephazz, Петер Херболцхаймер, Карен Бернод, Ранди Брекър, Макс Моя, Милчо Левиев, Теодосий Спасов, Ангел Заберски, Антони Дончев, Хилда Казасян, Христо Йоцов. През 2009 г. получава наградата Кристална лира за джаз музикант на годината на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Скоро след това е удостоен и с наградата Златно перо на Джаз ФМ и Класик ФМ за специален принос към българската култура.
През лятото на 2014 г. Михаил Йосифов е поканен да се включи в турнето на световноизвестната американска формация „Пинк Мартини“ и оттогава участва не само в европейските турнета на формацията, но и в техни концерти на някои от най-големите световни сцени. От 2010 г. е преподавател по тромпет в Катедрата по поп и джаз изкуство на НМА.

Какъв беше аргументът секстетът „Новините в джаза“ да е сформиран изцяло /rh /ekoот млади хора?

Това е абсолютно нов проект, затова го нарекохме „Новините в джаза“. Реших да направя формация с мои студенти, защото ми допаднаха как свирят. Моята идея, от една страна, бе да запозная младите хора със спецификата на тази професия, от друга страна, да ги подготвя за така наречения реален живот. Тези младежи са много добри музиканти и показаха качества на професионалисти през следването си. Според мен техните имена в следващите години ще бъдат по афишите на джазовата сцена в България. Надявам се и не само у нас.

Инвестирате в таланта на младите?

Така е. Тъй като съм преподавател в Националната музикална академия, имам пряк поглед върху това какво се случва там, в този инкубатор на таланти. Водя и Биг бенда в академията, имам много ясна преценка кой как се справя, кой какво прави. И смея да твърдя, че тези младежи се справят прекрасно и имат голямо бъдеще. Даже кандидатствахме с проект за субсидия в Националния фонд „Култура“ и одобриха да направим албум и да изнесем седем концерта в страната през април и май следващата година. Така че изявите с тази група тепърва предстоят.

Прощъпалник ли бе участието на секстета на Международния джаз фестивал „Д-р Емил Илиев“?

С по-джазовия му формат, без певците, участвахме в Мартенските музикални дни, доста сериозен фестивал. Няколко пъти имахме и клубни изпълнения в София, но това беше може би първият сериозен фестивал на открита сцена.

Получихте и награда.

Тя беше за младите изпълнители.

Казахте, че са ваши студенти, а вокалистката Велека Цанкова и вокалистът Лъчезар Кацарски, незрящото момче, и те ли са ваши студенти?

Преподавам и „джаз импровизация“. Всички са били мои студенти, като започнем с китариста Красимир Зафиров. Велека вече завърши, Лъчо беше за една година във Виена по програма „Еразъм“. Пианистът Николай Костадинов завърши тази година. Барабанистът Ивайло Манев продължава в магистърска степен.

Бихме ли определили Лъчезар Кацарски като българския Рей Чарлс?

Не знам дали е Рей Чарлс, но със сигурност е много талантлив. Има силно присъствие на сцената и добро владеене на прекрасния си глас. Много отворен е за различните стилове в джаза. Комуникативен е, леко се работи с него. Същото мога да кажа и за Велека. Тя е едно от явленията в българския джаз през последните години. Вече доста успешно започна кариерата си и е от най-търсените джаз вокалистки в момента. Така че за мен е удоволствие да работя с тях. Много съм впечатлен също от басистката Калина Андреева, която вече започна да набира голяма скорост в джазовите среди. Почти всеки я търси за работа.

Тя е при вас, нали?

Да, тя е в нашия оркестър „Новините в джаза“. И на всичкото отгоре също е прекрасна певица. Този талант тепърва ще го изведем наяве. Тя е дъщеря на композитора Георги Андреев, главен диригент на „Филип Кутев“, и на Нели Андреева, солистка в ансамбъла. Майка ѝ има частен хор, в който Калина също пее народна музика и изнасят концерти в целия свят. Надявам се и с „Новините в джаза“ да обиколи света. 

Това наименование на секстета е малко странно. Ще се смени ли, или ще остане същото?

Защо да се сменя? Има хумористична закачка в него. Те са новите лица на джаза според мен. Моето мнение по въпроса е, че в бъдещите 10, 15, 20 години ние ще чуваме за всеки един от тях. Надявам се те да имат късмет за изяви не само в България, а и по света.

Ще обновявате ли репертоара?

Да, със сигурност. Догодина имаме задачата да направим нов авторски албум, изцяло само с наши парчета. Сега репертоарът ни трае няколко часа, но мисля, че тепърва ще го обновяваме, ще става доста по-голям и групата ще бъде отворена към колаборации с други певци, музиканти и т.н.

Казвате, че от малък сте впечатлен от Луис Армстронг и Дизи Гилеспи. Последният ви е любимец.

Дизи Гилесби е афроамериканец като повечето джазмени, но е с нетипична физиономия в джаза. Много популярна е снимката му със силно издутите бузи и с изкривения тромпет нагоре.

А казахте, че има и чувство за хумор. Може би и това помага.

В по-стария джаз музикантите са били шоумени до голяма степен. Мен това ме впечатлява и ми харесва. Аз също се стремя изпълненията ни да не бъдат просто концерти, а спектакли, в които да има и хумористична нотка. Самите артисти са с хубаво чувство за хумор.

Джазът е и музика на болката.

Джазът започва като забавна музика. Тръгва като силен танцов хит през 20-30-те години на миналия век. След това афроамериканците започват да се самоосъзнават като общество. Голяма част от музикантите през 50-те и 60-те години са едва ли не флагмани на антирасистки движения. И джазът става форма на изкуството, в което се изразяват силни емоции. Сега това е естествено, много е важно за развитието на тази култура. Ние тук сме съпричастни с тяхната болка и приемаме джаза и от тази негова страна. Аз харесвам цялата му палитра. Но като артист предпочитам музиката да е по-лека, без да се губи от дълбочината ѝ. За мен даже е по-трудно да направя музиката да звучи по-забавно и приятно. Това е процес, който изисква години осъзнаване и търсене. То е като разговор с човек, с когото общуваш приятно. Това не означава, че вие няма да си споделите нещо важно и хубаво. Но въпросът е да се запази свежестта на комуникацията. Аз като артист обичам да създавам атмосфера на позитивно настроение в аудиторията.

Отстоявате мисълта, че музиката създава настроение.

Разбира се, добрите музиканти, добрите артисти – те на концерт едва ли не с първите си ноти задават настроението, изваждат те от твоята реалност. Музиката и въобще изкуствата определят нашия духовен живот. Освен от храна имаме нужда и от духовни преживявания и емоции, които да са позитивни и да ни зареждат.

Да ни откъсват от действителността?

Действителността понякога е доста озъбена. Чрез изкуството човек може за известно време да попадне в друга емоционална атмосфера. По този начин се успокоява и отдъхва от реалния живот.

И се вдъхновява.

Действително е вдъхновение за живот, вдъхновение да създаваш неща. Аз много добре си спомням възторга, които съм изживявал, когато съм слушал тези музиканти. От една страна, много високо оценявам тяхната виртуозност, тяхното владеенето на инструмента. От друга страна, емоцията, която идва от артисти като Дизи Гилеспи, Дюк Елингтън и плеядата музиканти, е неописуема. Продължавам да се възхищавам на Ела Фицджералд. До ден днешен, толкова много години оттогава, всеки път, когато си пусна техни записи, усещам нови неща. Всеки път осъзнавам до каква степен те са гении на тази музика. Голям възторг ми носят и ако успея и аз да го предам на други, ще бъда много щастлив.

Импровизацията е приоритет на джаза.

В последните стотина години е така. Но напоследък много класически музиканти също обръщат внимание на импровизацията. Класическите композитори, които днес познаваме, са били до голяма степен импровизатори – Бах, Лист, Бетовен.

Джазът налага ли се като новата съвременна класика?

Според мен вече навлиза в такава фаза от своето развитие. Плюс това той е голям инкубатор на нови стилове, тъй като в джаза се смесват какви ли не музики. Като започнем с класическата. Има експерименти с нея още от 30-те години, от зората на джаза. Например с индийския фолклор; ние с българския фолклор също имаме много силни представители като Милчо Левиев, Теодосий Спасов. И Христо Йоцов прави такива експерименти. Джазът е катализатор на нови явления и е интересен, защото всеки концерт сам по себе си е уникален. Джазът е световно, гигантско явление в музиката от 30-те години на ХХ век до днес. Наблюдавам много млади хора, запленени от джаза. Те непрекъснато слушат, непрекъснато вадят парчета от интернет. Много са активни. Имат участия и на сцена.

В България имаме доста джаз фестивали. Даже май станаха повече от класическите.

Стана модерно да има джаз фестивали. Аз не се оплаквам.

Както към вас са проявявали толерантност и са ви подкрепяли, сега и вие подкрепяте младите…

Разбира се, трябва да има приемственост. Аз бидейки и преподавател, съвсем от първа ръка се опитвам да помогна на доста млади хора да тръгнат по този път. Има голяма палитра от музиканти – някои са много свити, други са със самочувствие. Всеки е със свой характер, със свой талант. Днес те имат малко по-голям шанс от нас и от по-предишните поколения музиканти да ходят по света. Имат и по-пряка, и по-мащабна визия за нещата.

Мария Митева