Всичко започва от близък план на две жени, които си разменят страстни целувки. Нагонът между тях е толкова силен, че камерата отказва да види друго освен еротиката в атмосферата.
Чувствена, непринудена и изключително детайлна, тази сцена прави намеци, че хорър филмът "Убийствена игра" на режисьора Халина Рейн ще ползва като отправна точка превърналия се в културен феномен сериал "Еуфория" на Сам Мендес. В началото могат да се преброят повече прилики, отколкото разлики.
И в двете продукции историята се заплита около група нихилистични представители на Поколението Z. И при двата сюжета наркотиците, обърканите полигамни сексуални взаимоотношения и социалните мрежи са трамплин на действието. И както вече стана ясно, в центъра на цялата каша стоят две хомосексуални жени в сладката фаза на тяхната връзка.
Но за разлика от "Еуфория", "Убийствена игра" не се опитва да нарисува богата психологическа картина на персонажите си, която до известна степен да оправдае действията им. Нищо подобно.
В ядрото на филма стои само ирационалната човешка параноя, спонсорирана от прекаленото гледане на телевизия и социалните медии, унищожили здравия разум на младежите.
Перспективата е освежаваща предвид последните опити на хорър жанра да чете лекции за расовото равенство и феминизма насред масови убийства. Въпреки че започва с хомосексуална двойка, маргиналната тематика се изчерпва само с палавите епизоди между двете главни героини.
Завръзката тръгва от прясно влюбените Софи (Амандла Стенбърг) и Бий (Мария Бакалова). Двете са на път за парти в дома на Дейвид (Пийт Дейвидсън), най-близкият приятел на Софи от училище.
В компанията са още гаджето на Дейвид - Ема (Чейс Суи Уондърс) и още две от старите приятелки на Софи - Алис (Рейчъл Сенат) и Джордан (Махайла Херолд), с които навремето са купонясвали с водка и кокаин, докато бащата на Софи не я изпраща в клиника за наркомани.
Докато Софи излиза оттам като нов човек, трезва и обвързана, за останалите от групата забавлението не е пълно без море от алкохол, наркотици и глупави предизвикателства.
Още при първата среща две неща правят силно впечатление в тази компания. Първо, с изключение на Бий, родителите на всички са пълни с пари и са ги разглезили до крайност. И второ, сред приятелите има тихо напрежение и завист.
В началото част от тях не са доволни, че Софи просто се е появила в имението на Дейвид, без да пише в груповия им чат. Стеснителната и срамежлива Бий, която отговаря с "Да" и "Не" на личните въпроси също не им допада особено.
Но след няколко шота и линии кокаин, героите се развеселяват и привидно изглаждат отношенията си.
Когато изглежда, че всички са забравили за изяждащата ги отвътре злоба, Софи предлага да играят на Bodies Bodies Bodies (оригиналното име на филма). Правилата са прости. Всички теглят листчета, на едно от тях пише "убиец", осветлението се гаси, "убиецът" докосва човек от компанията, последният се преструва на умрял, а останалите опитват да разплетат мистерията и да стигнат до "виновника".
Но в разгара на играта един от приятелите наистина умира, а другите са убедени, че някой от тях използва Bodies Bodies Bodies за отмъщение.
По сценария на Сара ДеЛап, която базира историята на краткия разказ Cat Person от Кристина Рупениан, "Убийствена игра" използва за пръв поглед баналната композиция за развлечение, превърнало се в параван за убийство. Но с развитието си сюжетът поема в посока, с която зрителите на подобен тип филми не са свикнали.
Освен капана на смъртоносната игра, сценарият не пропуска, че все пак става въпрос за персонажи, в чиято ценностна система най-високо са застанали социалните мрежи. И, разбира се, героите и без убийство, което да гръмне в средата на сцената, си нямат достатъчно доверие.
Взаимоотношенията на Софи, Бий, Дейвид, Алис, Ема и Джордан се крепят на присъствието им онлайн. Те държат да изглеждат богати, разкрепостени, сплотени и фактът, че са наясно как щастието им в TikTok и Instagram е добре режисирана илюзия, ги прави още по-подозрителни един към друг.
Движейки се по тази линия, Халина Рейн засилва сатирата за днешното поколение и от самото начало поставя възприятията им за реалността под въпрос. Може ли да се вярва на генерация, която е толкова обиграна в манипулирането на истината?
С този нюанс в ръкава, "Убийствена игра" излиза извън рамките на хоръра. Всъщност е повече криминална мистерия, отколкото ужас, защото извън клаустрофобичната обстановка на кинематографията, страхът не е основната емоция. Движещата сила тук е въпросът "Защо?", а изобретателното в случая с филма е, че режисьорът е избрал да му даде възможно най-безсмисления и непълноценен отговор.
По правило това щеше да е голям пропуск, но когато действието е провокирано от група болезнено нарцистични младежи без никакви умения да мислят логично, всичко си идва точно на мястото.
Концепцията можеше да се отиграе и по-добре, ако между актьорския състав имаше повече химия, защото както между хомосексуалните пероснажи на Мария Бакалова и Амандла Стенбърг, така и при общуването между останалите актьори се чувства повече студенина и дистанция, отколкото нагорещени до червено чувства.
Но и в този си вариант "Убийсвена игра" дава последователен и закономерен развой на събитията за хората, които са се сраснали с екраните пред себе си.
Заслужава си да гледате филма, само за да си кажете, че трябва за известно време да намалите киното и телевизията.
