Гръцката дума „елефсис„ ( гр:.έλευσις) означава „пришествие, идване“, тя дава името и на градчето на трийсетина километра от Атина, известно с духа на мистериите от древността и съхраненото археологическо пространство, където те са се случвали. Елевсина догодина ще бъде Европейска столица на културата.

„Подгряващи“ спектакли и други събития започнаха още от този сезон. В рамките на проекта „Есхил“ на 23 и 24 юли на открито, в обновената Стара маслобойна в града бе представена световната премиера на спектакъла „Клитемнестра“. Създаден от известната белгийска трупа tgSTAN (българската публика познава нейния спектакъл „Вишнева градина“, представен онлайн от Световен театър в София през 2020 г.). В сърцевината на настоящата постановка е едноименната трагедия на Есхил. Авангардният спектакъл се завръща в родното място на древногръцкия трагик, за да подхвърли на съмнение съвременните идентичности, основаващи се върху пола, и да даде глас на смълчаните в митологията и историята на Троянската война Клитемнестра, Касандра и др. Спектакълът откроява с акцент един значителен парадокс – жените, които в древния свят не са имали думата, са си спечелили място в произведенията на великите класици, свободата да обличат в думи – в античната драма – емоциите, мислите и мотивацията си.

Как е възможно съвременното общество, хиляди години след написването на Есхиловите текстове, да остава апатично пред варварщината? Как може женомразството да продължава да е приемливо в съвременната епоха? Кога интуицията надмогва рационализма? И какъв вид реакции предизвиква в тялото ни днес тази вековна история на честта и мъстта? Отговори на тези въпроси се опитва да даде музикално-танцовият спектакъл, създаден по идея и под режисурата на Йоленте Де Кеерсмакер. С трима гръцки актьори в състава – Мария Скула, Андонис Андонопулос и Елени Молески, и трима белгийски – Сара Хек, Стейн Ван Опстал и малката Адриана Бакер, двама танцьори – Син Еноксен от Норвегия и Джошуа Серафин от Филипините, и с участието на самата Йоленте Де Кеерсмакер, „Клитемнестра“ на tgSTAN създава неочакван полифоничен ансамбъл. Съчетава слово и танц, равнявайки се по гръцката фолклорна традиция.

g STAN, една от най-значимите театрални трупи в Европа, с модерна естетика и добро познаване на съвременната драматургия, но и на класическия репертоар, „пришестват“ в Елевсина с емблематичен спектакъл, хвърляйки светлина върху един решаващ персонаж от трагедията на Есхил – Клитемнестра. Сюжетът е стъпил върху идея на Йоленте Де Кеерсмакер, едно от „непослушните момичета“ на европейските сценични изкуства и съоснователка на трупата. Сценичното действие се разгръща по неочакван начин, съчетавайки трите различни версии на първата част на трагедията „Орестия“: свързва оригинала на Есхиловата творба, проникната от изумителна поетична сила, с нейния умел превод на английски, направен от Тед Хюз, като го „ашладисва“ с „Кървава баня“ на Густав Ернст. Става дума за произведение със сурова и фрагментирана поетичност, проследяваща гледната точка на Клитемнестра, а не на героя мъж Агамемнон.

Първата част от трилогията „Орестия“ на Есхил е съсредоточена върху историята на царя на Спарта Агамемнон и съпругата му Клитемнестра. Владетелят решава да принесе в жертва дъщеря си Ифигения, за да осигури попътен вятър за корабите на ахейците, които стоят закотвени в Авлида и трябва да отплават за Троя. Богинята Артемида трябва да отсъди дали в пристанището ще продължи да цари безветрие. Тя иска в жертва да ѝ бъде принесена дъщерята на Агаменон Ифигения. В последния момент на жертвения олтар тя подменя младото момиче със сърна, а царската дъщеря отнася в далечна Таврида, където я прави жрица в храма си.

Агамемнон се завръща победител от Троянската война и сблъсъкът му с Клитемнестра ще се окаже пагубен. В една история като „Илиада“ и похода за завладяването на царството на Приам, където изнасилванията и убийствата са навсякъде, макар и привидно лишена от значение, Клитемнестра не просто отмъщава за дъщеря си. Тя е майка и същевременно изкупителна жертва, въплъщаваща женския усет, но и разум. Служейки на призванието да бъде жена и съпруга, но и като аутсайдер – нейният произход дори не е от Микена – тя отказва да приеме наложените стереотипи, като умишлено избира да се опълчи срещу насилието с насилие. Не от самодоволство, какъвто е случаят с Агамемнон, а понеже вярва, че това е единственият начин да бъде оспорена неправдата срещу жените и невинните граждани.

Трупата tgSTAN, чиито инициали означават StopThinkingAboutNames(Престанете да мислите за имена), работи на демократичен принцип, всички участват във взимането на решенията, подбора на текстовете, декорите и осветлението, дори на костюмите и афишите. tgSTAN поставя пърформъра в центъра на нещата и вярва непоколебимо в принципа на суверенния актьор. Тоест, че актьорът едновременно е интерпретатор и творец. Нищо не се репетира в конвенционалния смисъл. По-голямата част от процеса преминава около маса. След като бъде избрано произведението, текстът се превръща в предмет на обработка и се превежда наново, така че да се получи един нов сценарий. Актьорите се качват на сцената за пръв път само няколко дни преди премиерата и продукцията оживява истинска едва когато и зрителите седнат в залата.

Трупата tgSTAN култивира неотклонна вяра в „живата“ сила на театъра: спектакълът не е обикновено възпроизвеждане или нещо, което „се научава“, а сценично действо, което се сътворява наново всяка вечер заедно с публиката. По такъв начин един техен спектакъл не е краен продукт, а по-скоро по(д)кана към диалог. Трупата има разширен и многообразен репертоар. Високо място в него заемат класически драматурзи като Чехов, Горки, Шницлер, Ибсен, Бернхард и Пинтър. Текстове от историята на театралното изкуство получават нов прочит и биват поставяни „тук и сега“. Освен с класиците колективът се занимава и със съвременни творби.

***
Стихотворението на Янис Рицос, което следва, препраща към участта на Агамемнон, който след завръщането си от Троянската война е убит в банята от съпругата си Клитемнестра с помощта на любовника ѝ Орест. Клитемнестра мята върху Агамемнон мрежоподобен надиплен плат и го пробожда с меч. Стихотворението е включено в изданието „Писания на зрящия“, изд. „Стигмати“, 2009, прев. Здравка Михайлова, отличено с Държавна награда на Гърция за превод (2010).

Янис Рицос

Из стихосбирката „Писания на слепец“

СТЪКЛОПИС В БАНЯ

Как се бе сгъстил въздухът от мириса на миртите
и от подпухналите пари. А той, вече впримчен
в мрежата, гледайки прозореца високо. В помътнялото
стъкло
изрисувана бялата камбанария. Въжето на камбаната,
вероятно държана от великата невидима ръка,
заби отведнъж и отекна в прослава непрестанният
звук
сред блясъка на мечовете и в пречупените мачти
от корабите на завръщане. Знаеш го – прошепна – онова,
което надживява твойта смърт е онуй, от което лишен си бил
приживе.

Здравка Михайлова