Гергана, как премина и преминава твоето издателство през пандемиите? От една страна, бяха блокирани задълго срещите с читателите, от друга обаче – не започнаха ли затворените вкъщи хора повече да четат?
Ковид-изолацията понесохме учудващо добре. Хората си останаха вкъщи, имаха повече време за четене и нужда от повече книги. Тъй като продажбите бяха основно през интернет, имахме възможност да предложим по-големи отстъпки – така цените станаха и по-достъпни. От друга страна, читателите като че ли възприеха купуването на книги като мисия за подпомагане на бранша, за което сме им много благодарни.
Проблемът с издаването на книги се появи после, когато в Китай започнаха да затварят пристанищата и фабриките и доставките на хартия до Европа намаляха. Това доведе до поскъпване на хартията. Русия увеличи цените на горивата, което се отрази върху цената за печат. Още по-зле стана след началото на войната в Украйна. За една година разходите за печат се увеличиха двойно и от печатниците не дават гаранция, че цените няма да продължават да растат. Имаше периоди, в които предложена оферта само след седмица вече беше различна.
Има недостиг на хартия и това се усеща повече в другите европейски държави. Там печатниците определят квоти на отделните издателства, за да не губят клиенти. Наскоро италианско издателство чрез нас потърси контакт с българска печатница, защото имат проблем с техните. Ние засега нямаме квоти, но може и това да се случи, и за съжаление, вероятно ще пострадат малките издателства. Но пък с по-скъпите хартии проблемът е сериозен – наскоро ни се наложи да чакаме месец и половина за доставка на хартия за детска книга, защото няма наличности дори при производителите.
Общуването с читателите в ковид-кризата обаче не спря, въпреки че един от панаирите беше отменен, а друг беше проведен при много строги изисквания за достъп. За щастие, социалните мрежи ни дават обратна връзка. Все пак ни липсваше общуването на живо, читателите на нашите книги са много интелигентни хора и да се обсъждат книги, а и не само, с тях е удоволствие.
Кажи от първа ръка, отрази ли се здравословно на книгите намаляването на ДДС? Какви други подводни камъни постоянно среща в дейността си едно работещо издателство?
За съжаление, намаляването на ставката се случи, когато започна увеличението на цената на хартията, и това, което трябваше да даде глътка въздух на бранша, да направи книгите по-качествени, да доведе до по-високо заплащане на преводачи и редактори – поне така се надявахме, всъщност не се случи, защото разликата много бързо беше изядена от повишените цени. А и трябва да уточним нещо важно – ние продължаваме да даваме 20% ДДС за печат, което е половината от стойността на една книга.
Отдавна се надяваме на по-сериозна помощ от държавата, ДДС е малка капка, но дори за нея настоявахме години наред – винаги туризмът, хазартът и т.н. бяха по-важни. А броят на четящите хора намалява, разходите се увеличават, пиратството процъфтява, затова все повече издателства предпочитат да издават нискокачествена литература, да си спестяват разходи за добри преводачи, редактори, коректори. Съществува, разбира се, Помощ за книгата от Министерството на културата, където можеш да кандидатстваш и да получиш 1500 лева за печат или превод например, но разходите ни само за печат на „История на българското изобразително изкуство“ от Кирил Кръстев, която издадохме миналата година, са минимум 20 000 лева – колко може да ни помогнат тези 1500. А и когато спечелиш финансирането, не е ясно кога ще го получиш – може да се случи след година, а това забавяне за някои малки издателства би било фатално. Тази година максималната сума беше увеличена на 5000 лева.
Преди време издател от скандинавска държава обясни, че при тях държавата изкупува за библиотеките 5000 броя от всяка издадена книга. Това им дава финансова сигурност, която им позволява спокойно да си вършат работата. При нас години наред гласуваните пари за библиотеките така и не стигаха до тях или им даваха много малка част от сумата. Радвам се, когато имаме поръчка от библиотека, защото не им е лесно да направят подбор на заглавия с оскъдните си средства, и им даваме голяма отстъпка. Отделно ние сме задължени да даваме безвъзмездно на държавата 12 броя от всеки тираж от 500 книги – няма бранш, който е принуден да дарява част от продукцията си по този начин.
Вършат ли своята работа панаирите и алеите на книгата? Какви забележки имаш към организацията им?
Ако приемем, че панаирите и алеите са места, където читателите могат да си купят книги с намаление и им е по-лесно да ги намерят, например по-стари издания, да, вършат работа. Но вече сме виждали какво представляват международните панаири на книгата по света и те нямат нищо общо с нашите. Зимният панаир се опитва да бъде нещо по-различно особено след като привлече Литературния фестивал, но все пак си остава преди всичко място за продажба на книги, където има някакво количество стари издателства, които имат запазени места, а всички други се оправят както дойде. За съжаление, дейността на браншовата организация Асоциация „Българска книга“ почти се изчерпва с организацията на тези панаири. А би трябвало да се опитва да защитава интересите на целия бранш, да повдига важните теми, да се бори най-после да бъде приет закон за книгата, да се опита да направи нещо за качеството на книгите, да заяви позиция при нарушаването на авторските права от някои издателства, които вредят на имиджа на книгоиздаването като цяло.
Как се изгражда висок литературен вкус? Ти сама казваш в едно предишно интервю – като се издават добри книги. Доколкото познавам заглавията ви, сам мога да свидетелствам, вие наистина го правите. И все пак – как читателят на кримки, освен ако не става дума за фен на Чандлър, ще посегне към Бунин, би ли поразсъждавала над този процес?
Чандлър не е единственият писател на криминална литература, който може да изгради добър вкус, има дори съвременни автори, които са на много високо ниво. Например Джон Банвил, който преди пишеше кримки под псевдонима Бенджамин Блек, но вече твърдо застава с името си зад тях. Ние вече издадохме една, с която той започна поредица с главен герой детектив Страфорд. Различното при Банвил е, че използва този популярен жанр, за да повдигне важен обществен въпрос, задълбава не само в психология, но и в политика и обществени отношения, въвежда ни в реалии, използвайки блестящ език. Ето така става – лесно е, след като прочетеш книга на Банвил, да посегнеш към Фокнър например.
Но нека започнем от началото – почти невъзможно е да изградиш добър литературен вкус, ако като дете не си чел хубави детски книги. Мой приятел ми разказа за срещата си със своята учителка по литература, която на въпроса днешните ѝ ученици четат ли Кърт Вонегът, отговорила: „Какъв Кърт Вонегът може да очакваш от деца, на които им липсва Шарл Перо“.
През последните години се появиха много нови издателства на детски книги, някои от тях имат наистина добри издания – като качество и подбор, и въпреки това родителите продължават да купуват за децата си кичозни и пълни с грешки книги от Lidl например. Вкусът се възпитава още от първите години, от първия досег с книгите. Това не става с четива, които учат децата как да ползват гърнето или четката за зъби, а им разказват с прости думи или дори само с картинки хубава история. Колкото повече имат достъп до истинска култура, толкова повече у тях се изгражда критична мисъл, стремеж към научаване на нови неща, интерес към света и хората.
При децата лесните послания, назидателните четива нанасят дори повече поражения, отколкото при възрастните. Когато пораснат, те не могат да различат един диктатор, не разбират защо войната е недопустима, не осъзнават, че трябва да защитят жертвите, а и самите те лесно стават жертви, не виждат причина да отстояват свободата си, не развиват усещане за общност, не схващат, че добруването на всеки член на обществото води до добруване и на теб самия. Лесните послания водят до неосъзнатост, до липса на контекст, на разбиране за добро и зло, до приемане, че Земята може и да е плоска.
Издадохте доста интересни книги на руски автори. Влияете ли се при избора им от отношението им към войната в Украйна? Или в крайна сметка не може да искаме героизъм от всички талантливи руски писатели, защото една заявена категорично позиция срещу войната там си е жив героизъм, ако не живееш в чужбина като Шишкин и Акунин?
Ние не знаем какво се случва в Русия. Въпреки че десетилетия са ни втълпявали, че с руснаците си приличаме, това изобщо не е вярно. Не можем да си представим какво бихме правили на тяхно място. Преди време в България гостува руската опозиционна журналистка Наталия Геворкян, която от близо 30 години живее в Париж. В телевизионно студио водещият направи паралел между режима на Путин и управлението на Бойко Борисов, тя каза: „Ние нямаме нищо общо с вас, най-малкото това (посочи кадрите с протести срещу Путин, които вървяха като фон на разговора) там никога не би могло да се случи“.
Ние тук можем високо и ясно да кажем какво мислим, не се страхуваме да излезем на улицата, да напишем плакат с нецензурен текст към властващите. Независимо от руската пропаганда, а и не само, на която сме подложени, все пак имаме достъп до достоверни източници. Независимо от корупцията и овладяването на някои структури от мафията тук все пак са ни останали демократични механизми, можем да гласуваме и е възможно да не ни управлява един и същ човек 20 години. Ние все пак сме в НАТО и ЕС. Това в Русия сега е невъзможно и е така от много години. Режимът на Путин затяга примката си все повече. Не знам защо Евгений Водолазкин, чиито книги издаваме, влезе в експертен съвет, който ще определя кой е писател, след като той ясно заяви, че е против войната в Украйна още на 24 февруари, след като в книгите му чета ясна критика срещу диктаторските режими. Не знам какво се случва с руските писатели, които останаха в Русия – дали се свиват от страх, дали гледат да спасят семействата си, дали не опитват по някакъв начин да ограничат щетите. Дали изобщо имат надежда. Дали биха били герои, ако се обявят срещу Путин и влязат в затвора като Навални.
Ако тук има много хора, които все още не разбират, че войната в Украйна не е военна операция, че там убиват жени и деца, че Русия е агресор, представете си какво е там и до кого изобщо може да стигне информацията за геройството на един и на колко души може да повлияе.
Шокът от тази война ни накара да възприемаме Русия по различен начин и да полагаме усилия любовта ни към руската култура да не бъде разрушена. Това е тест за способността ни да правим разлика между писателя и литературното му творчество. Изключително трудно се оказа да приемем, че любимите ни автори или музиканти може да са лоши хора, и да продължим да четем книгите им и да слушаме музиката им.
Нищо друго да не си чел за Путин, само книгите на Анна Политковская да си прочел, ще научиш и кътните зъби на режима му. Но защо толкова ценни книги, изграждащи мирогледи, не успяват да стигнат до една по-широка публика и да я ограмотят?
Защото е по-лесно да не променяш възгледите си, защото е трудно да признаеш, че си грешил. Ще мине време, докато хората започнат да посягат към книги, които са различни от схващанията им, да четат и Политковская. Но ще се случи. Нашето общество като че ли е във фазата на отрицанието на 2-годишните деца, които казват на всичко „не“. Но то се развива и ще порасне, ще намери своята индивидуалност, ще спре да се лута между нуждата от протекция и инстинкта за самоутвърждаване, ще започне да мисли и да се интересува повече от света, ще спре да се страхува от „Зимата идва“, ще започне да вижда повече и да търси повече. Само трябва да почакаме търпеливо. И да отговаряме кротко на въпросите.
През лятото издателите, както е известно, „се готвят за скок“. Така че последният ми въпрос към главния редактор на издателство „Лист“ нека да бъде: с какво ще зарадвате читателите през есента и до края на годината?
Все така се опитваме да откриваме важни автори, които все още са непознати на българските читатели. Работим по книга на Мерилин Робинсън, която е непозната у нас, но е голяма звезда в САЩ и по света. Тя е женският глас на традицията и ценностите, който ни е липсвал досега.
Почти готова е и „Империя“ от швейцарския писател Кристиан Крахт – много нестандартна книга и с чудесния превод на Любомир Илиев. Ще издадем още от книгите на Сол Белоу, Джон Банвил, Сесар Айра, Дино Будзати и др. Също и още една книга с вълшебните приказки на Фани Пейчева с илюстрации на София Попйорданова, а в серията „Детски шедьоври от велики писатели“ ще влезе „Приказка за цар Салтан“ от Александър Сергеевич Пушкин с илюстрации на Пенко Гелев.
Гергана Димитрова създава издателство „Лист“ през 2016 г. Преди това работи в две други издателства, също и като редактор във вестник „Труд“ и други печатни издания. Има юридическо и икономическо образование.
