Постановъчен екип: диригент Павел Балев, режисьор Вера Немирова, сценограф и костюмограф Юлиян Табаков, хореограф Анна Пампулова, диригент на хора Цветан Крумов, светлинен дизайнер Даниел Йовков. Действащи лица и изпълнители: Герман – Валерий Георгиев, Лиза – Ирина Жекова, Графинята – Бойка Василева, Княз Елецки – Иво Йорданов, Граф Томски/Златогор – Пламен Димитров, Чекалински – Христо Ганевски, Сурин – Гео Чобанов, Чаплицки – Велин Михайлов, Нарумов – Людмил Петров, Управител – Владислав Владимиров, Полина/Миловзор – Даниела Дякова, Гувернантка – Вяра Железова, Маша – Галина Великова, Прилепа – Мария Павлова. Хор, балет и оркестър на Държавна опера Варна. Концертмайстор Анна Фурнаджиева, асистент режисьор Димитър Левичаров, помощник режисьор Радинела Василева, корепетитори Жанета Бенун, Веселина Маринова, Соси Чифчиян, Руслан Павлов.

„Дама пика“ е ценно украшение за репертоарния афиш на всеки голям оперен театър – със силата на драматизма, гениалното съчетание на симфоничното и вокалното начало, ярките образи с трудни солови партии, редуването на мрачна мистика и непринудена жизнерадост, резките музикални и психологически контрасти и трагичните развръзки, тя не случайно се сочи за връх в оперното творчество на Чайковски. Безспорният композитор фаворит на публиката (наред с Бетовен той държи първенството с голяма преднина пред другите класически автори) тук поставя на изпитание и изпълнители, и зрители – със сложните творчески задачи и емоционални протуберанси на драмата си (напълно отговарящи на собствената му емоционална и психическа нестабилност), с музикалните и текстови цитати, тя е далеч по-многопластова и натоварена с психо-емоционален заряд от литературната си основа.

Горепосоченото не дава кураж и творчески потенциал на всеки режисьор, диригент или театър да я включи в редовната си продукция. Именно затова смелостта и размахът на ръководството и творческия екип в тази постановка на Държавна опера – Варна, осъществена изцяло „със собствени сили“, заслужават поздравления преди всичко заради качеството на крайния резултат. Поканата към режисьорката Вера Немирова и диригента Павел Балев, наред с другите участници в екипа, бележи своеобразен апогей в поредицата прояви за честването на 75-годишнината от създаването на Варненската опера.

Започнали и двамата професионалната си кариера в Германия, достигнали творческа зрялост на реномирани сцени зад граница, очевидно Немирова и Балев в последните години трасират поотделно, а сега и заедно, пътя към нашата публика, като предлагат качество от световно ниво. След двете предпремиерни представления в края на април в зала, на 26 юли спектакълът събра многобройна публика в уникалната атмосфера на Летния театър. Всяко пренасяне „на открито“ на оперен спектакъл, вече игран в салон, е пълно с предизвикателства – липса на разнообразни декори и сценична механизация, наложително озвучаване и др. Но и тук постановчикът е овладял максимално необичайното пространство на Летния театър, сценографът Юлиан Табаков изобретателно е разнообразил естествената зеленина и висящите статуи. В озвучаването почти бяха избегнати изравнеността или пропаданията в звуковата картина, които са чести спътници на открито (особено релефен и „чуваем“ бе оркестърът – крайно важен и пълноценен елемент в драматургията на оперната тъкан, където постигнатите от маестро Балев удивителни динамични амплитуди и темброви нюанси стигаха почти натурално до публиката). Находчиво-причудлива бе хореографията на Анна Пампулова, като цяло сценографията и костюмите на Юлиан Табаков са впечатляващи с модерния и стилен дизайн.

От първия поглед към кастинга се вижда (а сценичната реализация го доказа убедително), че очевидно трупата на Варненска опера не се нуждае от „прелетни звезди“, след като със собствения си солистичен състав може по блестящ начин да покрие вокално и артистично такова предизвикателно произведение. Тук режисьорът и диригентът са намерили съмишленици и в главните персонажи, и във второстепенните, както и в хора, балета и оркестъра. Своеобразният „триъгълник на смъртта и любовта“ (Лиза-Герман-Графинята) заедно и поотделно постигна разтърсващи катарзисни епизоди. Герман на Валерий Георгиев показа тънки психологически и вокални нюанси, които великолепно отразиха драмата на влюбения до смърт в дамата на сърцето си, раздвоен между любовта и гибелната си страст към хазарта. Извървеният път между трезвото заключение в казаното в началото на литературния първообраз, когато Герман е все още ням наблюдател на играта на карти (цитирам по памет): „Защо да залагам наличното, за да спечеля ненужното“, и ненаситната алчност, унищожила и него, и любимата му, във всеки един момент от действието бе представен органично. Ирина Жекова като Лиза се мяташе в любовни пориви и саморазрушителни съмнения – невероятно труден, трагичен образ с постоянно променящи се вокални и сценични задачи, с които тя се справи отлично. Старата Графиня на Бойка Василева бе на висота и в предимно енигматичното макабрено присъствие, и в сантименталния момент на спомена за парижката ѝ младост. Граф Елецки (несъществуващ в Пушкиновата новела) на внушителния и гласово стабилен Иво Йорданов, пластичната и вокално изрядна Даниела Дякова като Полина, другарите от картоиграческата компания в изпълнение на Пламен Димитров, Христо Ганевски, Гео Чобанов, Велин Михайлов, Людмил Петров, както и Владислав Владимиров, Вяра Железова, Мария Павлова и Галина Великова допълниха солистичния ансамбъл по достоен начин. И навсякъде се усещаше умелото ръководство на постановчика Вера Немирова, която заключава за новата си трактовка на операта в сравнение с предишна реализация във Виена: „Самият Чайковски е част от всеки един свой образ. Силуети от неговия комплексен и много изстрадал характер се намират във всеки един от героите му. На първо място „Дама Пика“ поради това е една силна психологическа драма, а на второ и не последно, разтърсваща социална трагедия – в светът на богатите няма място и право на любов за един беден и обикновен човек като Герман“.

Освен всичко друго направиха силно впечатление ясната дикция и правилното произношение на руски от младите певци, които не са учили езика в училище като предишни поколения и са положили специален труд. Изумително бе също как изпълнителите са пренесли вокалните си партии и ансамбли (чрез самоподготовка и поддържане) през прекъсването за тримесечния период от април до юли, за да ги представят сега в пълен блясък в Летния театър – това не става само с хъс (който явно е допълнително мотивиран от Немирова и Балев), но и със суперпрофесионализъм.

Съществена забележка към комуникативността на представлението е лошият превод на английски и небрежната редакция на съответните субтитри, та чак до изопачаване на текста чрез грешни родове, глаголи и епитети. Това ощетява поетичното либрето, подготвено в стихове от брата на композитора, Модест, с участието и на автора, и е съществена пречка за международната публика пред достъпа ѝ до съдържанието на операта. Затова пък преводът на български бе коректен и съответен както на поетичното ниво на текста, така и като адекватен ритъм на субтитрите.

А колко обещаващо е присъствието на Павел Балев и Вера Немирова във Варненската опера – от този сезон в новите си ангажименти като постоянни гости в репертоара ѝ – за това свидетелства общият им поглед към следващата „голяма хапка“ догодина – този път съвсем нерепертоарната „весела опера с тъжен край“ на Леош Яначек „Хитрата лисичка“.

Момчил Георгиев