Ювал Ноа Харари, авторът на популярната и у нас книга „Сапиенс. Кратка история на човечеството“, може с право да претендира за титлата на най-четения и търсен интелектуалец в света. Неговите книги са преведени на повече от 50 езика и от тях в целия свят са продадени над 23 милиона екземпляра, а тарифата за лекциите му има шестцифрено изражение. Той е консултант на величия от калибъра на Марк Зукърбърг и Бил Гейтс.
Може ли този човек да бъде измамник? Да – ако вярваме на Даршана Нараянан. В дълга статия за списание CurrentAffairs, озаглавена „Опасната популистка наука на Ювал Ноа Харари“ (Darshana Narayanan, The Dangerous Populist Science of Yuval Noah Harari, „Current Affairs“), тя твърди, че „той е историк, който в много отношения е измамник – най-вече по отношение на науката“. Младата американска невробиоложка, с докторат по биология от Принстънския университет, смята, че хората са изкусени от Харари „не поради завладяващата сила на неговата истина или ученост, а заради неговото разказваческо майсторство“. Нараянан казва, че като учен знае много добре колко трудно се излага сбито сложна материя на разбираем и увлекателен език. „Но също така мога да позная, когато науката бива жертвана в името на сензационализма: Ювал Харари е пример за „научен популист“. Това е етикетът, с който авторката дамгосва израелския историк.
Странно наистина, че никой досега не се е сетил да провери фактическата достоверност на работата на Харари. „Научните популисти, също като политическите си колеги, са източници на дезинформация“ – заявява Нараянан и се опитва да го докаже чрез внимателен прочит на „Сапиенс“. Тя пише, че спекулациите на Харари се базират на „систематично лошо познаване на науката“. Неговите предвиждания за нашето биологическо бъдеще изхождат от генетичен наглед за еволюцията, което според авторката свежда нещата до твърде опростенческо виждане за действителността – „и което е още по-лошо, се отклонява опасно в посока на евгениката“. Тя подкрепя обвинението си със следния цитат от Харари:
Защо не се върнем на Божията чертожна дъска и не проектираме по-качествени сапиенс? Ако генетичното инженерство е в състояние да създаде гениални мишки, защо не и гениални хора? Ако аз мога да създам моногамни гризачи, защо не и хора, програмирани да останат верни на своите партньори?
Нараянан подлага на критичен прочит авторовите тези в различни научни сфери като еволюция, социология, техника, медицина, и с неприкрито густо разнищва всеядните медийни изяви на Харари, специално в контекста на ковид пандемията. Особено остра е тя, когато става дума за неговите обяснения, засягащи биологията и предвижданията за бъдещето; области, които били доминирани от идеологията на Силициевата долина, в лицето на най-видните ѝ представители Лари Пейдж, Бил Гейтс, Илон Мъск, към чиито последователи авторката зачислява Харари.
Всъщност няма нищо предопределено в съдбата на човечеството, пише Нараянан, и тук вече преминава към офанзива на широк фронт срещу сциентизма и капитализма: „Нашата автономия ерозира не поради някаква космическа карма, а заради новия икономически модел, изобретен от Гугъл и усъвършенстван от Фейсбук – форма на капитализма, която ни манипулира с цел извличането на печалби“. Научаваме, че този икономически модел е бил наречен от социоложката Шошана Зубоф „надзорен капитализъм“ (surveillance capitalism).
Заключителният пасаж на инвективата резюмира главните линии на критиката на Нараянан: „Харари ни изкуси с разказваческото си умение, но внимателният прочит на книгите му показва, че той принася науката в жертва на сензационализма, често допуска груби фактически грешки и представя спекулативното като безспорно. Основанията за неговите твърдения остават неясни, защото той рядко предлага подобаващи бележки под линия и други справки, и е забележително стиснат, когато става дума за посочване на мислителите, формулирали идеите, които представя за свои. Най-опасно от всичко е, че налива вода в мелницата на надзорните капиталисти, давайки им зелена улица да манипулират поведението ни както устройва най-добре техните комерсиални интереси. За да се спасим от актуалната и бъдещите кризи пред нас, ние трябва категорично да отхвърлим опасната популистка наука на Ювал Ноа Харари“.
Силни думи, без съмнение. Но доколко може да им се вярва? Аз също се дразня от готовността на Харари да се изстъпва като авторитет по всички въпроси под слънцето, на всеки форум по света, застанал в смирената поза на съвременен пророк, сякаш живо превъплъщение на своите библейски предци. Аргументите на авторката изглеждат убедителни, но нека не забравяме, че те също подлежат на критичен оглед.
Никога не бях чувал за Current Affairs и на пръв поглед, съдейки от видяното в интернет, останах изненадан най-вече от превъзходното типографско и художествено оформление на това „списание за политика и култура“. При втория поглед бях вече разочарован: „Current Affairs – пишат издателите – бе основано през 2016 г. с една проста мисия: да направи всички останали списания презрени и излишни, и по този начин да допринесе за началото на една славна ера на демократически социализъм… Ние публикуваме умни, уникални, внимателно обосновани текстове по теми, с които парцали като Economist и Time не смеят да се заемат“.
Този горделив и леко креслив тон ми е неприятен, но това не може да бъде аргумент против текста на Нараянан. Критиката е основата на нашия духовен суверенитет, тъй че по принцип би трябвало да аплодираме, когато видим как някой клати паметника на установен авторитет. Във всеки случай, аз ще продължа да чета Харари, но имайки едно наум.
Стоян Гяуров е журналист и преводач, роден през 1950 г. в Хасково. Завършва английска филология в Софийския университет, след което работи в държавното радио. От 1990 до 2012 г. е редактор в Дойче Веле, Бон. Превел е книгите: „Светът на късната античност” от Питър Браун, „Невинни ръце” от Александър Демант, „Мойсей Египтянина” от Ян Асман, „Бъдещето на класическото” от Салваторе Сетис, „Фараонът Пруст” от Михаел Маар.
