Диан Чобанов завършва ДМА „Панчо Владигеров“(1995 г.) при проф. В. Казанджиев и Университета за музика и сценични изкуства във Виена (2001 г). От 2003 до 2010 г. е постоянен диригент на Камерния оркестър Шьонбрун, Виена; 2004–2010 г. е щатен диригент на Софийската филхармония; 2007–2013 г. – главен диригент на Държавна опера Стара Загора; 2009–2014 г. – постоянен диригент в Хърватската национална опера в Загреб; от 2012 г. е главен диригент на Хърватския камерен оркестър, Загреб.
Дирижира с голям успех концерти и оперни представления във Виена, Будапеща, Верона, Франкфурт, Амстердам, Прага, Загреб, Риека, в САЩ, Бразилия и др. Маестро Чобанов е дирижирал Радио-симфоничния оркестър Виена, оркестъра на „Арена ди Верона“; Фестивалния оркестър Будапеща, Дохнани оркестър, Будапеща и др.

Наскоро той дирижира Симфония №4 от Густав Малер в рамките на „Софийски музикални седмици“.

Вашият музикален драматург Драгомир Йосифов прави доста обстоен и дълбок анализ на Симфония №4 от Густав Малер. Каква е вашата интерпретация?

Това беше симфонията, която можеше да се изпълни в условията на пандемия, защото има камерна обработка. Ние направихме първото изпълнение през ноември 2021 г.

Има три камерни преработки на Симфония №4. Вие на коя се спряхте?

На съвременния диригент и композитор Симон Клаус. Започвам оттам, че думата „хумореска“ е почти ключова в тази симфония.

Това предполага лекота.

Симфонията претърпява метаморфози. Самият финал е хумореска по текстовете на Клеменс Брентано и Ахим фон Арним. Това са два сборника с прочути немски народни песни от цикъла „Вълшебният рог на момчето“. Оттам произхожда и конкретният текст за небесния живот или „небе, пълно с висящи цигулки“.

Красива метафора.

Да, това е изключително поетично и провокативно заглавие. И Малер написва тази четвърта част като част от Третата симфония. После се отказва. Има един процес на промяна на неговите естетически възгледи, защото точно в този период – между Третата и Четвъртата симфония, някъде около 1890–1892 г., започва отдръпването му от програмността, тоест от конкретното обвързване на текста с музикалното описание на сюжета. Четох коментари на Бруно Валтер по този повод, как в един момент Малер се отказва от първоначалната си идея.

Каква е вашата драматургична гледна точка?

Идеята за реализацията на Симфония №4 минава през различни метаморфози. Първоначалната идея, датираща от 1896 г., е за написването на програмна симфония в шест части: 1.Светът като вечно сегашно време; 2. Земният живот; 3. Каритас; 4.Утринни камбани; 5. Безгрижен живот; 6. Небесният живот. Впоследствие след известно отдръпване на Малер от идеята за строга програмност Симфонията остава четиричастна, без конкретни заглавия. Моята драматургична гледна точка към Симфонията – това е пътят на човек от Земята към Небето, най-общо казано, коментиран и преживян с усмивка, понякога едва доловима, понякога през сълзи, а понякога доста широка. Дори и смъртта – и като физическо, и като философско понятие – е като една насмешлива гротеска, вид dance macabre, вдъхновен от цикъл картини на Ханс Холбайн, в които водещият мотив са танцуващи скелети, свирещи на цигулка. Оттам и идеята за скордатура на соловата цигулкова партия с цял тон нагоре в търсенето на изострен и екстравагантен тембър. Предписанието на композитора е за наподобяване на еврейския старинен народен инструмент фидел: Wie ein Fidel.

А останалите части на Симфонията?

Както споменах, втората част е конфронтацията със смъртта, третата е пътят и трансформациите, пречистването, през които душата преминава по пътя си към небето, и във финала на третата част се отварят небесните порти. Това се чува съвсем ясно в един конкретен такт, в който ми мажор внезапно залива слушателя с триумфален звук. И в резултат четвъртата част коментира насладите на небесния живот.

Самият Малер споменава, че „песента е обрисуван живот в райските селения през наивния поглед на едно дете“.

Точно така. Вярно е. Всичко е през погледа на едно дете. Връщам се на първата част, която е доста по виенски написана.

Какво имате предвид?

Ще ви кажа конкретно какво имам предвид. Темата в първата част е бавна, френска полка, която половин век преди това битува във виенската интонационна среда. Има и валсови моменти. След като се запознах със Симфонията, установих, че третата част е една детска тема, която аз припознах от моите деца, наполовина австрийци. Тази песен е: Es tanzt ein Bi-Ba-Butzemann…(„Из нашата къща танцува Би-Ба-Буцеман“). От този детски поглед той създава един шедьовър на контрапункта в първата част.

Има ли и други негови симфонии, пригодени за по-малки оркестри?

Аз попаднах на информация за диск на Втората му симфония, направена за трио. Тази симфония носи в себе си и една камерност. Познавам много хора, които предпочитат камерния вариант.

Красиви послания на музиката, но като липсва музикален дом в Пловдив, как се осъществяват те?

Наистина има известна бездомност от пет години насам. Ситуацията е следната: концертната зала, която е собственост на Министерството на културата, респективно на Държавна опера Пловдив, е затворена поради необходимост от ремонт. Сградата беше започнала да се руши. Покривът имаше пробойни; постоянни наводнения, падане на мазилки, къси съединения. Залата беше затворена като мярка за безопасност, естествено. Тя е заключена от 2017 г. Ние ползваме част от него културния дом „Борис Христов“, собственост на града. Имаме определен брой дати за концерти. Проектът за ремонт е от пет години. Вече четвърти министър се сменя в Министерството на културата. А още сме на завършен първи етап на проектант. Не е задвижена следващата стъпка за изпълнител.

Явно още е висящ този въпрос.

Да, иначе има предвиден бюджет. Ако този ремонт не се случи до средата на годината, има опасност да загубим тези средства и за тази година. Липсата на добра акустична среда за работа се отразява пагубно на оркестъра.

Кои са акцентите в деветото издание на Opera open в Пловдив?

Открихме го на 24 юни с премиерата на балетния спектакъл „Анна Каренина“ по романа на Толстой и селектирана музика на Чайковски. Това е ново балетно заглавие. Има такава световна тенденция – много хореографи взимат готов сюжет, намират подходяща музика и правят спектакъл. Световната премиера на този спектакъл беше в Загреб. Нашата премиера е пловдивска: с Лео Муич, хърватско-сръбски хореограф, с когото аз съм работил неведнъж; сценограф е Цвийета Шуйн, дизайнер – Айен Ларс. Участват Марта Петкова, Никола Хаджитанев, Емил Йорданов, цигуларката Лия Петрова и други.

А другите изненади?

Другите са „Набуко“ от Верди на 23 и 24 юли. „Дон Жуан“ на Моцарт. На 1 юли беше „Орфей и Евридика“ на Глук, продукция, направена на границата на невъзможното. Изключително атрактивна е, участват над 100 души на сцената като човешки картини. Стефано Пода работи така. Той е режисьор, художник и хореограф. Диригент е Лучано ди Мартино, а на хора – Драгомир Йосифов. Паралелно вървят много мюзикъли, концерти за по-широк кръг публика. Ние инвестираме не само в изпълненията, но и в осветление, в мултимедия.

А втората част?

На 24 август продължаваме с „Тоска“ с тенора от Аржентина Хосе Кура. Той е и диригент и композитор. Два дена след това ще се проведе конкурс за тенори на името на Камен Чанев под ръководството на Хосе. Спътницата на Камен в живота създаде фондация „Камен Чанев“ и конкурса „Гласът на Камен“. Спечелилите награда, ще участват в майсторски клас на Хосе Кура и в гала-концерт на Античния театър. В комисията е включена и Красимира Стоянова, също близка приятелка Камен Чанев. Това събитие ще се проведе за първи път на 26 август. През септември предстои „Мария от Буенос Айрес“, танго опера от Пиацола, жанрово по-достъпна музика.

От известно време оркестърът се попълва от чуждестранни музиканти. Защо?

Защото няма достатъчно желаещи и добри музиканти, които да имат добро професионално равнище. За конкретни инструменти в България нямаме наши оркестранти.

А същевременно изнасяме музиканти. Тук те са ниско заплатени. Чуждестранните музиканти по-високо заплащане ли ще получават?

Не, в момента има много безработни прекрасни музиканти в цяла Европа. Имаме музиканти от Белгия, Япония, Испания, Италия и от Виена. Ще попълним състава и с нов концерт-майстор. По този начин искаме работата в оркестъра да тръгне в малко по-друга посока.

Мария Митева