В залите на СГХГ 40 произведения, представителни за стилистиката от двата периода в изкуството на Любомир Далчев, показват развитието на авторския му почерк. Документалните филми, свързани с живота и творчеството на Далчев, както и създадените специално за изложбата видео инсталации обогатяват историята за бележития скулптор. В галерия „Васка Емануилова“ експозицията „Продължение на разказа…“, предлага среща с фотографии от ателието на скулптора, нереализирани проекти, документални и архивни материали, непоказвани камерни произведения и рисунки. Разказът за Любомир Далчев е труден за реконструиране по ред причини – отбелязват организаторите, негови творби са в неизвестност, други са унищожени.
Пътят между двете галерии минава през пространството между църквата „Св. София“ и Централния военен клуб, където се намира единствената скулптурна галерия на открито в България, съществуваща от 1974 г. Тя е от произведения на Любомир Далчев, собственост на СГХГ. Негови творби са разположени и около Градската галерия, в Княжеската градина, градината до Художествената академия, както и в много други български градове.
Годишнината ще бъде отбелязана и с издание, състоящо се от албум, биография и каталог на негови произведения. Това е първото систематизиране на огромното творчество на автора и второто монографично издание за него след публикуваната през 1942 г. студия на Никола Мавродинов.
Изложбата се организира в партньорство с Държавната агенция „Архиви“ и със съдействието на Националната галерия, Съюза на българските художници, Националната художествена академия, Къщата музей „Панчо Владигеров“, Историческите музеи в Панагюрище и Севлиево, Художествената галерия – Казанлък, Градска художествена галерия „Борис Георгиев“ във Варна, Художествените галерии в Стара Загора, Плевен, Враца и частни колекционери.
Куратори на изложбата: Аделина Филева, Галина Декова, Красимир Илиев. Сътрудници: Ивайло Аврамов, Огнян Христов и Диана Стоилова. Дизайн на залите в СГХГ и видеоинсталации: Венелин Шурелов. Дизайн на зали във „Васка Емануилова“ и рекламни материали: Надежда Олег Ляхова. Реставратори: Илинка Чергарова, Милан Михайлович, Светлана Христова.
Любомир Далчев е роден през 1902 г. в Солун. Брат е на поета Атанас Далчев и на архитекта Борис Далчев. Преминал през модерната школата на Рим и Париж и завършил живота си в САЩ през 2002 г., Любомир Далчев е космополитна фигура без аналог в българското изкуство. Творческото му присъствие прехвърля мост между две противоположни и несъвместими ситуации в българското изкуство – преди и след 1944 г. Започва развитието си през 30-те години на ХХ в. като живописец. През 40-те години със скулптурната декорация на Съдебната палата в София се налага като един от най-способните монументалисти. Вмествайки изразния език на реалистичната форма, здравия конструктивен строеж на фигурата и фината вътрешна воля на жеста и мимиката в мащаба на архитектурната композиция, той е предшественик на теорията за синтеза от 70-те години на ХХ в. След 1944 г. създава десетки паметници и е автор на мемориални комплекси (Пловдив, Перущица и др.). Произведения като „Самуиловите воини“, „Блудният син“, „Йов“, „Маутхаузен“ демонстрират умението му да изобрази конфликтите на съвременния човек в драмата на историческите процеси. В своето изкуство на крайно съпреживяване Далчев поставя началото на нова школа в българската скулптура, която процъфтява с първите изяви на неговите ученици (В. Минеков, Г. Малакчиев, Н. Терзиев, И. Нешев, А. Кафеджийски, К. Дамянов и много други).
Художественото му наследство и влиянието върху цяло поколение от творци, забележителното отстояване на творческата автономност дават основание модерната българската скулптура в нейния генезис и развитие през ХХ в. да се обобщава като „Векът на Далчев“.
