неутрално
Не ми харесва „Стамболийски“ да е паркинг.
неутрално
Просто пазете градовете от архитекти.
Просто е!!!
разстроено
Гледам, всички дървета отпред и около църквата се предвижда да ги отсекат… колко тъжно, а те имат освен естетична и друга функция – когато се чака за служба, сватба или друго събитие отпред – да има къде да се скрият хората, я от вятър, я от слънце, или дъжд… да не говорим, че точно дърветата придават чар на църквата в момента.
Гражданите коментират градоустройството благодарение на лесния достъп до Мрежата? Прекрасно! И все пак… Това, което мога да кажа от свое име, не е за блог, по-дълго е. То обаче е тясно свързано, да не кажа – заковано, с трите цитата от блога на „Новинар“. Но трите мнения са преценени погрешно като неутрални и разстроени. Не са такива, протестни са и има защо. За щастие дори за статия, посветена на резултата от конкурса, не са нужни много повече думи. Общината направи поредния си устройствен гаф, за да оправдае добре дошли ненужни разходи под благовиден предлог. Както в случаите с досегашните софийски конкурси, се разчита „на едни пари за усвояване“, а архитектите, както винаги, не са първопричина, нито втора, нито трета отговорна инстанция, а са повече или по-малко осъзнати съучастници на администрацията.
Колкото участниците са по-прочути и известни, толкова по-легитимиращо безобразието е участието им. И властта добре знае това! Масимилиано Фуксас е архитектурна звезда, вярно – от втория отбор, но все пак минава за велик! Неговата архитектура е екстравагантна, скъпа, оригинална – и толкоз! Напълно достатъчно обаче да оправдае желанието на възложителя – на него такава архитектура му трябва – да шашва простаците и да пълни джобовете на изпълнителя, а той от своя страна – по лесно разгадаема крива – се отплаща на възложителя. „Света Неделя“ е копие под индиго на конкурса за „Къро“ („Вторичен градски център“). За там държавата направи световен конкурс, недостъпен за скромните национални участници, а САБ „в знак на протест“ направи паралелен конкурс (по същата програма, но безплатен), за да докажем на света, че и ние не пасем трева (абсолютно вярно)! Този път стана същото – вместо да се противопостави на начинанието заради неговите пороци, САБ направи отново паралелен конкурс, с който доказа, че българските безименни проектанти не са по-лоши (а доста по-трезви) от звездите, но какво от това? По този начин САБ официално призна конкурса за нужен и добър, като единственият му недостатък е, че не можахме (пак) равнопоставено да се състезаваме на терена – запазен периметър за „големите бюра“.
А защо конкурсът да е безобразие? Защото в заданието отново няма генерална транспортна схема на града, нито на центъра му! Как така се затваря „Стамболийски“? Защо отгоре все пак трамваят остава, след като отдолу има метро? Така ли ще остане скопено Ларгото – стеснено веднага след „Каката“? Защо Общината не изследва предварително какви римски сгради има отдолу (такова беше решението на журито – като единствен полезен резултат от предишния конкурс за същото място)? Защо ще се хвърлят пари, за да бъде променено (може би съсипано) едно прекрасно софийско пространство – такова каквото е в момента – едно от двете-трите най-хубави в София…
Блогърите, наред с дразнещи глупости и несправедливи съждения, всъщност поставиха трите опорни точки, които Общината (а не участниците, те изпълняват заданието ѝ) трябваше да има предвид, а именно:
1. Транспортната роля на „Тодор Александров“, „Мария Луиза“ и „Стамболийски“, тоест главния софийски кръстопът, е водещият проблем от всяка гледна точка.
2. На второ място идва неоспоримото присъствие на „Света Неделя“ заедно с хълмчето си и старите си върби като образцов пример за неприкосновено запазване. „Римските останки“ като фактор, с който следва да се съобразим, в случая идват на десето място или още по-назад. Особено когато не знаем за какви старини става дума.
3. Определящи градоустройството не са идеите на архитектите, а са властовите желания. Последните могат и вероятно трябва да се влияят от архитектите, но още преди, а не след заявените погрешни властови намерения. Не е никак просто, Славейко!
Павел Попов (1945–2022) е архитект. Работи в Архитектурния факултет на УАСГ от 1974 до 2008 г., в катедра „История и теория на архитектурата“. Специалист в областите архитектурни конструкции, енергийна ефективност, храмова архитектура и архитектурна композиция. Има признати от ИНРА изобретения за конструкции на зални и високи сгради. Работи като супервайзер на строежа на международното летище в Багдад през 1982–1983 г. Има дузина построени сгради и над 50 идейни проекта. Участник в национални и международни конкурси. Собственик от 1990 г. на архитектурното бюро „Арконада“ ЕООД, което през 1991/1992 г. изготвя програмата и заданието за двете фази на националния конкурс за Общ устройствен план на София. През 1996 г. „Арконада“ прави Устройствен план на територията на АПК Двореца – „Балчик“. От 2003 до 2007 г. е председател на Комисията по професионална етика в Камарата на архитектите в България. Публикува архитектурна теория и критика от средата на 80-те години. Има отпечатани стотици статии. Част от публикациите, свързани със софийското градоустройство, са издадени в сборниците „София на карта“ (2001 г.) и „София в преход“(2009 г.). Книгата му „Композицията като абстракция“ (2007 г.) е свързана с опита му на преподавател по архитектурно проектиране, а „Виж гредата!“ е посветена на архитектурата на храма във връзка с новото строителство. Дългогодишен сътрудник на вестник „Култура“, вестник „К“ и списание „Култура“.
