Регина е автор, който се чувства уютно в света на дигиталния образ. За нея компютърните технологии са преди всичко инструмент, който допълнително разширява универсума на печатната графика. Графиката винаги е била органично свързана с развитието на технологиите – самата ѝ поява е функция на едно от най-важните изобретения в човешката цивилизация, а именно на печатната преса.
От средата на XV в. до днес графиката реагира незабавно на развитието на технологиите и в този смисъл тя е изкуство, което е иманентно съвременно по отношение на всеки един период в развитието на човешкото общество през последните шест века. Рецепцията на модерните дигитални технологии е естествен и логичен процес, в резултат на който инструментариумът на графиката бе разширен значително и това засяга всички етапи от изграждането на произведението: от генезиса на образа и възможностите той да бъде обиграван, до отпечатването като финално действие. И Регина Далкалъчева е сред художниците, чиито творчески усилия са насочени именно към това традиционното изкуство на печатната графика да се вписва естествено в контекста на съвременния свят.
Включените в изложбата „Криптографики“ произведения могат обаче да бъдат разглеждани и от ъгъл, който дава различна перспектива към създаденото от художничката. Композициите имат сложна пространствена структура, която пренебрегва сетивния ни опит – става дума за множество пространства, около които се извиват, пресичат ги или ги пронизват линии (нишки) – по-плътни или по-ефирни, цветни или ахроматични, които ту се извиват като камшик, ту се заплитат във възли, сливат се и се разделят. Авторката като демиург придърпва, преплита, усуква нишките, а ние, следвайки ги като в Лабиринта, преминаваме през разклоненията на нейната многоизмерна вселена.
За мен в тези графики има скрити конотации, които препращат към една от най-популярните теории в съвременната физика и по-конкретно към теорията за струните. Според тази теория всемирът може да бъде описан като структура, в която съществуват 10 (или 11, ако включим и времето) измерения, като това би обяснило едновременното действие на всички природни сили. Проблемът обаче е, че на този етап науката не може да представи експериментални доказателства за съществуването на този многоизмерен свят (грубо казано, неспособни сме да достигнем до него по емпиричен път).
Изложбата на Регина Далкалъчева обаче е поредно доказателство, че изкуството, където ключова роля играе въображението на художника, не познава ограниченията – в него всичко е възможно. Както в графичните листове, така и в арт книгите художничката изгражда многоизмерен свят, в които пространствата се разкриват (разлистват) пред зрителя в много пластове и в много посоки едновременно. Играта с пространствата обаче в никакъв случай не е самоцел, защото в тях са вплетени дълбоко лични мотиви. Те съдържат фрагменти от реалността, привлекли погледа на авторката, в които тя съзира цял един свят, скрит под повърхността. Тя заснема различни обекти, след това манипулира образа, като го трансформира до степен, в която „парчетата действителност“ вече придобиват нов смисъл. И този скрит свят вече е в нейната собствена реалност, представена в графиките и арт книгите.
Същевременно, изграждайки многоизмерни светове, авторката се движи и в руслото на традиция, която съществува от поне 250 години – традиция, родена може би именно в полето на печатната графика, като художниците графици се оказват сред най-дръзките в играта с пространствата и конструирането на светове, в които формалната логика изглежда нарушена (през XVIII в. Джовани Пиранези увлича зрителя в пътешествия из „Фантастичните затвори“, а два века по-късно Ешер изправя публиката пред предизвикателството на пространството парадокс).
Работите на Регина Далкалъчева могат да бъдат погледнати и от друг аспект. Макар че твърдението, че всеки човек е микровселена, донякъде е банализирано, по същество то остава вярно. И всяко произведение на изкуството в някакъв смисъл е проекция на вътрешния свят на своя автор. Чрез работите, включени в изложбата, Регина Далкалъчева обаче представя не толкова проекции, колкото разгръща пред нас вътрешния си космос, в който нишките са като нервни влакна, които водят към различни състояния и пластове на паметта.
Това като че ли още по-отчетливо се вижда в арт книгите, които могат да бъдат сгънати както в традиционната форма на кодекса, така могат да бъдат разгърнати и като пластични обекти, в които взаимоотношенията между илюзорното и реалното пространство придобиват нов интензитет.
Особена роля в произведенията на Регина Далкалъчева играе и още един елемент, а именно буквите. Тя обиграва буквите от латиницата, защото по силата на историческите обстоятелства днес това е онази азбука, чиито знаци всички разбираме, дори те да не са част от собствената ни културна традиция. В графичните листове тези букви присъстват като знаци, които обаче носят в себе си неограничен брой потенциални възможности. Като комбинираме буквите в думи, а думите в наратив, всички ние сме участници в процес, при който в ход е неспирното изграждане на многоизмерна текстуална вселена.
И отново се връщам към арт книгите, в които графичните листове са вписани в нов, различен контекст – те вече не са самостоятелни, самодостатъчни произведения, а са част от сложен комплекс. Образите са фрагментирани, буквите са подредени в текстове в духа на хайку (много от тях, написани от самата Регина) и като че ли кръгът се затваря, защото словото и образът влизат в синтез, създават резонанс и отекват с нова сила. И текстовете, и визуалните фрагменти се разкриват пред зрителя постепенно, но не при прелистване, а при пространствено преконфигуриране на арт книгата. Този подход сам по себе си е метафора, загатваща за наличието на множество скрити под повърхността (криптирани) смисли. И всяко включено в изложбата произведение съществува едновременно и като криптирано послание, което изисква от нас усилие да го разчетем, и като част от кода, който отключва портала към личната вселена на Регина Далкалъчева.
