Размишленията, които ви предлагаме в рубриката „Мисли, следващи дните“, са повод да се изправим отново пред въпросите за човека и смисъла на живота, за времето, историята, изкуството, за онова, което е било и ще бъде и занапред предизвикателство за нашите съмнения и търсения. Това са мисли на философи, на писатели, на всички онези, които неуморно са търсили Истината. Те са пореден повод да се запитаме на свой ред кои сме и накъде отиваме. Мислите, които публикуваме днес, са на Eлиас Канети от книгата му „Провинцията на човека“.

 

***

Човекът е събрал мъдростта на всички свои предци, а вижте само какъв глупец е.

***

Човечеството като цялост никога повече няма да може да бъде задоволено.

***

Ако хората само имаха и най-малката и незначителна представа за това, което става в тях, с ужас биха се пазили от много думи и изрази като от отрова.

***

Никога хората не са знаели толкова малко за себе си, колкото в нашата „епоха на психологията“. Те не могат да се спрат. Бягат от собствените си превращения. Не ги изчакват, изпреварват ги, предпочитат да са всичко друго, но не и това, което биха могли да бъдат. Препускат с автомобил през пейзажа на собствената си душа и тъй като спират само на бензиностанциите, смятат, че освен тях не съществува нищо друго. Инженерите им не строят нищо друго: яденето им мирише на бензин. Сънуват черни локви петрол.

***

Вече нямаме мярка за нищо, откакто човешкият живот е престанал да бъде мярата.

***

Действай така, както никога вече не би могъл да действаш.

***

Музиката поне за това е най-добра утеха, понеже не създава нови думи.

***

Всеки глупак, когато си пожелае, може да смути и най-сложния дух.

***

Не вярвай на човек, който винаги говори истината.

***

Наследството на Господ е отровено.

***

Настъпиха времена на нови вещи и на никакви нови мисли.

***

 

В действителност дейността на човека обаче се е атомизирала и хората трябва силно да се блъскат, за да забележат, че всеки от тях върши нещо. Каква празнота между тях! Какви унижения! Колко безсмислено вилнеят всички! Защото са подгрявани отвън, те вилнеят все по-бързо. Тяхната първа повеля е: прави нещо, независимо какво.

 

 

Човек може да си помисли, че побеснялата ръка е тази, която ги подстрекава от действие към действие; наистина краката им все повече загубват значението си. На всички тях едновременно могат да им бъдат отсечени ръцете, тогава има опасност обаче да натискат копчетата с носове, не по-малко опасни копчета. Те действат и това, което правят, е нищожно; и понеже е нищожно, то е лошо. Знаят, че животът им е кратък, но дори и мигът не им е свят.

 

***

Да се преценяват хората по това, дали приемат историята, или се срамуват от нея.

***

Вятърът, единствено свободното нещо в цивилизацията.

***

А кой е първородният грях на животните? Защо животните трябва да изстрадват смъртта?

***

Хората могат само един друг да се спасяват. Затова Господ се предрешава като човек.

***

Какво е човекът без почит и какво направи почитта от човека!

***

Човек никога не е достатъчно тъжен, за да направи света по-добър. Твърде скоро огладнява пак.

***

Какво може да се разкаже без голямо безсрамие?

***

Страхувам се от историята, ходът ѝ, върху който не може да се влияе, фалшивите примери, които ежедневно създава.

***

Страхотна заблуда се намира в израза „човекът“; той не е единство; той съдържа в себе си всичко, което е изнасилил. Всички хора го съдържат, но не в еднаква степен. И така те са в състояние да направят най-лошото един на друг. Те имат упорството и силата да стигнат и до пълно унищожение. Може да им се удаде и тогава може би ще останат поробени животни дори след като вече няма хора.

***

Най-опасното на техниката е, че отклонява от това, което човекът в действителност представлява, от това, от което действително се нуждае.

***

Съкрушителна мисъл: че може би въобще няма нищо за знаене; че всичко грешно възниква само защото хората искат да знаят.

***

Нищо не е по-красиво и по-безнадеждно измежду всичките вълнения на човек от желанието да бъде обичан заради самия себе си. Кой си ти измежду безбройно многото други, че да ти се полага това предпочитане? Не искаш да бъдеш заменяем; никой не бива да те замести. Една неповторимост на облика трябва да стане пространствена и душевна. Все едно Земята има само едно небе и небето само една Земя, човек претендира да бъде толкова важен и ако притежава едното, да бъде именно другото. В действителност обаче човек е изпълнен с много планети и безброй небеса му разкриват дверите си.

 

***

Омръзнало ми е да прозирам душите на хората; толкова е лесно и не води до нищо.

***

В един-единствен човек можеш да се докоснеш до страданието на целия свят и докато не го изоставиш, нищо не е загубено, и докато той диша, диша и светът.

***

Всичко, което човек си записва, съдържа някакво зрънце надежда, дори и да произлиза от отчаянието.

***

Все по-непоносима ми става случайността на повечето убеждения.

***

Забележително и успокоително е да се види как след изминаването на две хиляди години основният етически въпрос е останал същият, само е станал по-неотложен, и който днес каже: Обичайте се, знае, че не е останало много време за това.

***

Изоставената Земя, претоварена с букви, задушена от познания, и никакво живо ухо по нея, което да се вслуша в студа.

***

Ще стане по-добре. Кога? Когато управляват кучетата ли?

***

Колко лесно се казва: да намериш себе си! Как се стряскаш, когато това наистина се случи!

***

Хората понасят толкова много, че изпадат в заблудата, че могат всичко да понесат.

***

Най-страшното още не е помислено, камо ли представено.

 

***

Човек трябва да изгради морала си от лутанията на един застрашен и изложен на немалко повратности живот и не бива да се страхува от никакви последици, стига да е прав за себе си. Може да стигне до извод или решения, които в обичайния хорски език звучат ужасно и все пак да са единствено правилните. Безсмислено е да се живее според живота и опита на хората, които не си познавал, които са живели в друго време, при други обстоятелства, в отношения от друг характер. Трябва да притежаваш богато и възприемчиво съзнание, за да можеш да стигнеш до собствен морал. Трябва да имаш значителни намерения и да се придържаш към тях. Трябва да вярваш, че много обичаш хората и винаги ще ги обичаш, в противен случай този личен морал ще се насочи срещу другите и няма да бъде нищо повече от претекст за собствена гола изгода.

 

***

Добре е понякога да се мразиш, не много често; в противен случай пак ще ти трябва да натрупаш твърде много омраза към другите, за да уравновесиш омразата към себе си.

***

Да си представиш какво животните биха похвалили у човека.

***

Краткостта на живота ни прави лоши. Тепърва би трябвало да се провери дали евентуалното му удължаване също не би ни направило лоши.

***

Всеки би трябвало да стигне до фундаменталния си аскетизъм: моят би бил този на мълчанието.

***

Да станеш по-добър? Дори да съумееш, при други обстоятелства пак ще си същият, значи не си станал по-добър, а само по-рафиниран.

 

***

Възловият въпрос на всяка етика: да се каже ли на хората колко са лоши? Или да се оставят да бъдат лоши, без да го съзнават. За да може да се отговори на този въпрос, първо би трябвало да се прецени дали познанието за собствената им лошота предоставя възможност на хората да се подобрят, или може би именно това познание прави лошотата им неизкоренима. Може би злината трябва да си остане злина, след като са определени точно границите ѝ: би могла наистина да се скрие, но винаги ще съществува.

 

***

Хората, на които се осланяш, и хората, които се осланят на теб, каква комедия.

***

Ами ако винаги само най-лошите оцеляват – обратен дарвинизъм.

***

Безочливостта на човека: застава така, сякаш е сам.

***

Думи, без които не може да се живее – Обич, Справедливост и Доброта. Оставяме се да ни мамят и го осъзнаваме само за да вярваме още по-силно в тях.

***

Всеки да пази в тайна най-дълбоката си болка.

***

Най-ужасната маса, която човек може да си представи, би се състояла само от познати.

***

Човек не бива да допуска някои неща, но единственото, което никога не бива да допуска, е да бъде победител.

***

Повечето религии не правят хората по-добри, а само по-предпазливи. Каква е ползата от това?

***

Може би всички досегашни идеи са се въртели около една-единствена, която все още чака да бъде промислена. Може би всичко зависи само от това, тази мисъл наистина да се появи на бял свят. Може би все още не е сигурно дали тя ще бъде промислена.

***

„Човешки“ – никога ли няма да успеят да те откажат от тази дума, с която означаваш себе си? Има ли непоклатима представа за човек?

***

Непогрешимият белег на голямата книга: че при четенето ѝ човек се срамува, че въобще е написал някога и ред; че след това обаче против волята си отново започва да пише, а именно така, сякаш никога не е написал един ред.

***

Животът на повечето хора в крайна сметка се състои предимно от наставления, които те самите или други безсмислено им дават.

***

Странно е как се доближаваме до истината единствено с думите, на които вече не вярваме напълно – истината е като съживяване на умиращи думи.

***

Така да се говори, сякаш изречението, което казваш, е последното, което ти е позволено.

***

Как е възможно човек да опознае така добре живота и въпреки това толкова да го обича! Може би той се досеща колко малко значи неговото знание.

***

Човек, който казва, че не може да съжалява за нищо. Бог ли е? Или камък?

***

Човек казва, че иска да стане по-добър, а всъщност иска само да му е по-леко.

***

Най-трудното: да се освободиш от живот, в който дълбоко си навлязъл. Да се отскубнеш от многото имена в него, които въобще не те засягат. Да издишаш заграбения въздух, който е станал неприятен. Най-сетне да разтвориш ръцете, стискали здраво лъжовното.

***

Светец е онзи, който е съумял да насочи всички нравствени мъчения срещу самия себе си.

Мъдрец обаче е онзи, който вече не измъчва и самия себе си. Той знае, че съвършенство не съществува и е престанал да се въодушевява от него.

***

Глупостта престана да бъде интересна, разпространява се светкавично и е еднаква при всички.

***

Съществува една стена на плача на човечеството и аз стоя пред тази стена.

***

Няма болка, която да не може да бъде по-голяма, единствено болката е безкрайна.

***

Истинската стойност на спомена се съдържа в това прозрение, че нищо не отминава.

***

Да си отдъхнеш сред животни: те не знаят какво им предстои.

***

Да излезеш на улицата, накичен с откази, и да повтаряш само Не Не Не.

 

***

Най-„дълбокото“ е било най-страхливото. Не бива да премахваме в мислите си стената, срещу която се борим.

Да поемеш непоносимата тежест. Да не се отречеш от нищо. Да не се оттегляш с танцова стъпка.