Утопични модели на обществото се създават, откакто съществува човешка цивилизация. Продукцията на представи за по-добър или съвършен начин на живот започва да изтънява около 80-те години на миналия век и съвпада с началото на разпада на социалистическия блок. За сметка на това започва свръхпродукция на антиутопии (кино, театър, постмодерно изкуство, литература, електронни игри и т н.). Паралелно с това се развиват реалполитически модели за национална и международна сигурност.
Днес можем да кажем, че липсата на утопическа продуктивност е показателна за състоянието на несигурност. Дефицитът на позитивни представи за начин на живот поражда усещане за непредвидимост на света, в който живеем, и задава скъсен хоризонт. Това е благодатна почва за все по-голям произвол, случайност и непоследователност в оценките, решенията и поведенията на хората.
След края на утопиите, последната от които рухна с така наречения социализъм, обществата останаха с моделите на либералната демокрация и нейните разновидности, както и с глобализирания свят на корпорациите и високите технологии. Медийното влияние мина на друго ниво, повече хоризонтално, отколкото вертикално. Не се говори „отвисоко“ (моделът октопод), а според модела морска звезда – мрежови хоризонтален модел. Този тип управленски структури се въведоха от глобалните компании, които работят на много места и в различни часови пояси. В тях няма строга йерархия, а по-скоро спонтанно образуване и разпадане на работни екипи, натоварени с дадена задача/проект. Те сами управляват работното си време и избират местата, от които да работят. Когато един член отпадне или отсъства, другите поемат работата му, по подобие на израстващите прекъснати лъчи на морската звезда, която няма централна нервна система.
Този вегетативен модел, който функционира като парасимпатикова нервна система, на практика е безсмъртен и защитен от фалит. Или поне в много по-голяма степен е способен да се реорганизира и да регенерира в сравнение с октопода, който е уязвим, когато се отсече главата му. Според него работят и терористичните мрежи.
Съвременната пропаганда се възползва от този институционален модел. Тя е субверсивна, тоест подривна, тъй като действа в негативен режим. Не създава, а руши. Много по-малко канализира, отколкото посочва път.
Какво означава това на равнището на всекидневния живот на хората? В момента, в който някой реши, че животът му се подобрява – нова работа, жилище или брак, в съзнанието му нахлуват „предупреждения“, че е застрашен от лошата здравна система, на която не може да се разчита, че образованието му не е подходящо, за да напредне професионално, че му липсва подходящото семейно възпитание, че цените растат, а качеството на продуктите е все по-съмнително, че всичко се урежда с познати и роднини, че почвата е отровена, а въглеродните емисии ни тровят, политиците ни лъжат и крадат и т.н. Настъпва процес на силна девалвация на постигнатото, на нарастване на чувството за несигурност на света, в който живеем, на убеждение, че единственото спасение е в бягството. Светът не може да се поправи, децата са обречени.
И тогава започват да се въобразяват изходи: престъпни мрежи, политическа и гражданска безучастност, криминално поведение, социални помощи, отказ от информация, знание и образование, паника между дълговете към банките и опашките пред кабинетите на изтощените лични лекари.
Какво следва ли? Краят на лидерството, на авторитетите, на експертното знание и доверието в медиите.
Докато не се появи провиденциалната мисия на новия тип Тамерлан.
Всичко дотук е написано, за да спрем да се удивляваме от поддръжниците на Путин в България (активни и пасивни). Пропуснали сме не само заплахата от световна война, а списъкът на темите, които разкъсват съвременния свят, е безкраен: от абортите, през гейовете и вирусите. Няма нито един елемент в него, който да не е оспорен и да няма своя преобърнат подривен образ в криво огледало. На практика всичко – от храната, водата и електричеството в дома ни, до какви са Тръмп, Путин или Шарл Мишел, е обект на едни по-други вируси, вирусите на радиационната мрежова машина. Светът се пренаписва и редактира пред очите ни ежесекундно със скоростта на телетекст.
И ако се върнем към въпроса за жилавата устойчивост на привържениците на Путин в България, това описание може да се нарече благоприятна почва за растеж на провиденциалната му имперска претенция. Светът, не само България, отдавна работи за избуяването на хибридната му реколта.
На този фон войната е по-малкото зло, защото дори и да спре чрез упражняването на някакво насилие (естествена или принудителна смърт, лечение, съд и изолация), тя веднага ще се възобнови другаде и под друга егида. Според модела на морската звезда.
Албена Стамболова
