Много специално нещо е да бъдеш един от първите читатели на литературен текст. Това вероятно може да се случи само ако си приятел на автора. И да, с Чавдар Ценов сме приятели, близки приятели.

Много специално нещо е текстът на приятел да те докосне, да откриеш вътре важни неща от собствения си живот, да разпознаеш таланта му. Благодарна съм на Чавдар за това преживяване за това, че ме допусна до себе си в момент, когато автор и произведение са все още едно цяло, в болезнения момент на раздялата с написаното.

Повестта „Старецът трябва да умре“ има любопитна, бих казала неочаквана драматургична структура, която прави четенето ѝ истински интригуващо.

Двама мъже, които се занимават с литература, по стечение на обстоятелствата прекарват известно време заедно. Те са различни и като характер, и като социален статус, и като вкус към живота. Единият започва да споделя живота си с другия…

Чавдар Ценов дръзко смесва различни литературни форми и екзистенциални пластове и с някаква поетична свобода ги преплита, за да създаде своята история – историята на един писател.

През всекидневните разговори между двамата мъже, през споделени съкровени моменти, през понякога натрапени откровения, чрез „литература в литературата“ – части от важна повест на споделящия, през разговори с негови близки, в които разбираш, че героят често спекулира, дори откровено лъже, и пренареждаш възприятията си за него, а накрая го опознаваш, както се опознава дългогодишен приятел, на когото е лесно да простиш, защото в него виждаш собствените си слабости… и го чувстваш близък. А тази близост с героя е съществено важна за възприемането на текста.

Възможността да проследиш житейска история, която се е случила преди години и след това е превърната в повест, е нещо истински интересно.

Чавдар винаги е човъркал в сериозните теми на живеенето, а тук го прави със зрялост и, без съмнение, от първо лице, вграждайки личния си опит от трънливия процес на писането, на създаването. Затова и героите му са толкова автентични.

Какво от живота си превръщаме в литература? Колко сме искрени, когато разказваме за себе си? Какъв данък плащаме на егото си, на суетата си, когато сме дръзнали да се разголим пред останалите? Как съхраняваме любопитството и вдъхновението си? Къде свършва въображението и къде започва лъжата? Едни от големите въпроси на творчеството, които Чавдар Ценов е превърнал в повест.

За мен от особена важност в повестта са едни привидно несвързани със сюжета малки моменти, в които авторът, с аскетични средства и със силата на поезията, сякаш фиксира мигове от живота на героите си и така улавя копнежите им. Няма да посмея да преразкажа такива моменти, защото ще ги обезсмисля. Поезията в добрата литература не може да се преразкаже, за жалост или за радост, но съм сигурна, че читателят ще ги открива и ще им се наслаждава.

Друго нещо, което читателят ще открие и ще оцени, е драматургичната връзка на заглавието с няколко смислови нива на повестта.

Не се случва често литература, която изисква от читателя интелектуално съучастие, а в същото време се чете с лекота.

Повестта „Старецът трябва да умре“ ще бъде представена на 3 юни, петък, от 15 часа на сцената на Пролетния базар на книгата пред НДК.

Иглика Трифонова