Битката между екранното и хартиеното време изобщо не е млада битка. Бойният арсенал на монитора покорява чувствителни територии от детското време, докато армията на книгите разчита единствено на старата си слава. Изглежда, че всичко е загубено. Но книгата на Алисън Дейвид всъщност е за това, което все още може да бъде спасено.
Авторката пише тази книга като изследовател на процеса четене при децата. Според нея най-ценният подарък, който родителите могат да направят на детето си, е да го научат не просто да чете, а да възпитат любов към четенето за удоволствие.
Много харесах как е преведено заглавието – „Да отгледаш читател“(оригиналното заглавие е „Help Your Child Love Reading“), защото именно в отглеждането е отговорът. Алисън Дейвид пише за детето си, споделяйки личен опит: „Гледах как Луис напъпва, избуява и разцъфва чрез силата на четенето.“ Все едно описва етап от развитието на цвете. Намирам, че метафорите тук никак не са случайни. Защото преди да се случи химията с опрашването между душата на детето и душата на книгата, първа е биологията. Да си припомним как преди всяко отглеждане, е засаждането: семето на четенето за удоволствие се нуждае от специална среда. Или, с думите на авторката: четенето се нуждае от тишина, за да пусне корени и да израсне.
Оказва се, че малко родители си дават сметка за шума и за шума като наркотик, който превръща децата в зомбита. Инвазията на различни дигитални игри, постоянно включените екрани – всичко това е онзи невидим шум, който краде от времето на детето, от възможността да развива въображение и концентрация. Цитирано е проучване сред 4000 ученици в Англия, което е установило, че при децата, които имат телевизор в стаята и собствен мобилен телефон, се наблюдава значителен спад на постиженията им в четенето.
Книгата няма за цел да заклейми новите технологии. Според авторката трябва да си представим, че четенето в конкуренция с екраните, е като баланса при здравословното хранене: децата не бива да бъдат лишавани, а само ограничавани. „Както ограничаваме количеството бонбони и чипс или пък времето, в което през лятото детето се излага на слънце, така трябва да постъпваме и с екранното време.“
Когато родителят чете на детето си, той уплътнява идеята за семейна идентичност и превръща четенето в част от семейните ценности. Децата се превръщат в читатели именно в скутовете на своите родители – думите са на писателката Емили Бухвалд. Едно лонгитюдно изследване на ранното детство в САЩ достига до извода, че за децата, в чието семейство някой чете поне по три пъти на седмица, е почти два пъти по-вероятно да са сред първите 25% по четене, в сравнение с децата, на които се чете по-рядко. Авторката се стреми да дава насоки за различните етапи от възрастовото развитие на децата. Така например много е важно да се знае, че не бива да се разчита на училището да възпита у детето удоволствие от четенето. Защото училището поставя акцент върху четенето като техника, а не като чувство. Друга грешка на родителите е да „изоставят“ детето, когато то се научи да чете само – да спрат да му четат на глас. Оказва се, че това е възраст, в която децата все още не са автоматизирали процеса четене и ако са сами в него ще им бъде по-трудно да осмислят страниците, дълго ще четат механично и това ще бъде четене без разбиране.
Книгата изобилства с практически примери, статистически данни и ситуационни предложения. В края ѝ ще намерите и препоръчителни списъци с книги за четене. Може да ви се стори, че общата интонация на текста е като поредица от съвети. Все пак подзаглавието е Наръчник за родители. Написан е за родителите от Обединеното кралство, но универсалността на идеите не се спира пред никаква география, макар да си мисля че, за съжаление, тази книга е единствено за родители на деца в цивилизования свят. Защото четенето е предимно маркер за цивилизация.
Фондация „Детски книги“ е основана през 2013 г. в обществена полза. Учредител на фондацията е Валентина Стоева – носител на званията „Рицар на книгата“ и „Посланик на библиотеките“, а изпълнителен директор е Лора Филипова, също носител на званието „Посланик на библиотеките“. Сред целите на фондацията са да насърчава четенето сред децата чрез различни инициативи; да променя нагласите на възрастните спрямо важността на четенето от ранна възраст, да изследва промените в обществените нагласи спрямо детските книги, като поставя фокус върху интересите на децата; да работи активно за развитието и популяризирането на българските автори, илюстратори и преводачи чрез различни кампании.
От 2017 г. фондацията е член на европейската мрежа за насърчаване на четенето EURead.
