Всяка пролет Италия очаква с трепет своите Оскари – наградите Давид на Донатело. Ден преди раздаването им по традиция италианският президент приема в двореца „Куиринале“ всички кандидати. Ето как ги поздрави Серджо Матарела: „Наградата Давид на Донатело е голямо събитие за италианската култура. Нейната история е дълга, интензивна и дълбоко вкоренена благодарение на упоритостта на основателя ѝ, Джан Луиджи Ронди, и е истинска енциклопедия на нашето кино“.
След повече от двадесет години настоящото, 67-о издание се състоя на 3 май в храма на италианското кино – Чинечита. Там режисьори, актьори, продуценти и професионалисти прекосиха „на живо“ алеите, павилионите, прочутия декор на Древния Рим, стъпиха на дългия 150 метра червен килим в сърцето на филмовата индустрия, за да отпразнуват оцеляването си след двегодишния застой поради пандемията.
Церемонията започна с приветствие на министъра на културата Дарио Франческини, който потвърди чрез цифри и данни доброто състояние на италианското кино. Пиера Детасис – журналист, кинокритик, президент и артистичен директор от 2017 г. на Академията на италианските кинонагради, не скри удоволствието си от атмосферата и организацията на празника. Определеното от Академията жури раздаде 25 награди Давид на Донатело в различни категории: Давид за цялостна кариера на актрисата Джована Рали с близо 70-годишна кариера в киното, два специални Давида на актрисата Сабрина Ферили и режисьора Антонио Капуано.
„Ръката на Бога“ на Паоло Сорентино и Freaks out („Различните“) на Габриеле Майнети имаха 16 номинации, последвани от „Тук се смея аз“ на Марио Мартоне с 14, Ariaferma на Леонардо Ди Костанцо с 11. Както се очакваше, „Ръката на Бога“ (Сребърен лъв на миналогодишния Венециански фестивал) заслужено спечели най-важните награди – за филм, режисьор, операторска работа (на Дария Д’Антонио), поддържаща женска роля (Тереза Сапонанджело) и Давид на младите. Сорентино не скри радостта си, но особено трогателен беше моментът, когато самият той поднесе специалния Давид на „своя“ режисьор и ментор Антонио Капуано, играещ себе си в „Ръката на Бога“.
Freaks out на Майнети се „задоволи“ с 6 Давида – за операторска работа, сценография, грим, прическа, продуцент и визуални ефекти.
Силвио Орландо получи Давид за най-добра мъжка роля в Ariaferma на Леонардо ди Костанцо, който взе и Давид за оригинален сценарий, а 17-годишната Суами Ротоло получи наградата за най-добра женска роля в „На Киара“ (реж. Йонас Карпиняно).
Много от наградените благодариха смислено и сърдечно, но особено покориха думите на малкия Джуд Хил-Бъди от „Белфаст“ на Кенет Брана. Той замести режисьора и взе статуетката за най-добър чуждоезичен филм, доказвайки се като истински майстор на словото. Само на 11 години.
Филмът „Маестро Енио Мориконе“ получи три Давида – за документален филм, монтаж и звук. Режисьорът Джузепе Торнаторе развълнуван благодари на композитора и човека Енио Мориконе, починал малко преди завършването на филма, за дългогодишното им сътрудничество и посвети наградата на майка си и съпругата на Мориконе.
Както всяка година, на церемонията се почитат починалите творци. Залата се изправи на крака с нестихващи ръкопляскания пред монтираните кадри от филми и интервюта на красивата Моника Вити, последвани от снимки на други отишли си големи имена. После дойде и монтажът, обединил всички стогодишнини през 2022 г. – на Виторио Гасман, Уго Тоняци, Пиер Паоло Пазолини, Карло Лидзани.
Не можеше в такова смутно време да липсва и поклон пред Украйна. В знак на солидарност с борещия се там за независимостта си народ беше прочетен монологът на Чарли Чаплин от неостаряващия му шедьовър „Великият диктатор“.
