Изложбата на Мими Добрева в галерия „Стубел“ среща публиката с някои от последните платна на една художничка, която съзнателно е умиротворила пантеистичния си възторг от буйната стихия на природата.

В немалко досегашни картини авторката даваше свободен и спонтанен израз на своите емоции пред натурата. Опияняваха я сякаш възможностите на живописта да интерпретира определени флорални мотиви в неизчерпаемото им богатство и разнообразие на видове, форми и пластически градации.

Онези, които следят етапите на нейното развитие, знаят, че тя умее да интерпретира подобни мотиви по един уникален начин, разкривайки забележителния си талант. Варирайки с голяма вещина и със забележителен естетически усет тонове, полутонове, нюанси и вальори на зеленото, чрез картината тя изграждаше дълбоко преживян образ, тип израз на художническа реакция спрямо визуалната реалност, който някога Сезан наричаше реализация на една „хармония, паралелна на натурата“.

Произведенията, показани в сегашната изложба, без да изневеряват на основните насоки и на принципите на пластическия ѝ мироглед, разкриват една по-различна картина. Отново виждаме пейзажи, които този път обаче свидетелстват за определено изместване на акцента.

Кредото на авторката – и като стилистика, и като съдържателна основа – се формира на базата на размислите и на чувствените обертонове, породени от смяната на сезона, от неумолимия ход на времето. Емоционалното начало в творческия процес – така характерно за нейната живопис – сега е пропуснато, така да се каже, през филтъра на съзерцанието, на носталгичното светоусещане и на минорното умонастроение.

Диалогът с природата се лишава от живата и от чувствената непосредственост, както и от високия градус на скрито напрежение, но печели откъм една „тиха“, ненатрапчива и неафиширана дистанцираност, която дава възможност и на авторката, и на зрителя, по-автентично и по-дълбоко да усетят и да преживеят невидимите духовни нишки, които ни свързват със света.

Пространственото съжителство на първоелементите – вода, въздих и земя, от една страна, сякаш ни връща към изконните основи на битието ни, а от друга, осигурява поле за разнообразни стилови решения. В същото време характеристиките, които ръководят и определят насоките на изграждането на картината, могат да се резюмират с няколко ключови думи – лаконизъм, аскетика, сдържаност, опростяване. Редукцията е принцип, който е валиден не само при подбора, количеството и характера на фигуративните и на предметните мотиви, но така също и при колоритните решения – доминират приглушени, фино степенувани, монохромни или сдържани полихромни тоналности.

Пространствените планове в картините на Мими Добрева имат двойствен характер. От една страна, те определят параметрите на третото измерение, на дълбочината, но заедно с това, в унисон с някои от принципите на сезанизма, осигурят равномерното пластическо насищане на цялото платно макар и по начин, твърде различен от стилистиката на великия френски живописец.

Редуцирането откъм иконографски и стилистични компоненти се явява модел, който е от съществено значение за пълноценното възприемане и за въздействието на картините на Мими Добрева. Така програмно са осъществени някои особености на съзидателния процес, които в определен „формулен“ вид са резюмирани в известната максима „По-малкото е повече“.

В картините виждаме морски хоризонти, дюни, пясъци, храсти, терени, оскъдна крайбрежна растителност. Извор на всички тези мотиви е районът на Приморско. Пейзажите като правило са безлюдни, понякога тук-там се срещат самотни фигури или оскъдна предметна среда, които само подчертават отминаването на кулминационния момент и прощаването с лятото. Всякакъв намек за фабулност или за някаква занимателност се изключени предварително от общия замисъл. Композицията е грижливо конструирана, като в същото време формира у зрителя усещането за естественост, за непринуденост и непреднамереност на погледа.

В своето професионално развитие художничката очевидно е възприела ориентация, която недвусмислено свидетелства, че белезите на творческата зрялост не се свеждат до натрупване или до изобилие от елементи, а до отказ от многогласието в името на концентрацията. В този пункт, струва ми се, се съдържат както смисълът, оправданието, така и очарованието на нейните картини.