Повече от 650 експоната, разкрити в 40 археологически обекта, представя традиционната годишна изложба на Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН. Експозицията „Българска археология 2021“ бе открита във вторник с участието на 20 регионални музеи в страната.
„Тя е петнайсета поред, най-богатата и най-разнообразната досега според представените обекти и артефакти“, сподели пред журналисти директорът на музея доц. д-р Христо Попов.
Десетте експозиционни витрини сглобяват като пъзел картина от различните епохи по днешните ни земи (от праисторията, през Античността, Средновековието до Възраждането) на базата на откритията от българските археолози през миналото лято.
Още в началото на изложбеното пространство откриваме акцент върху продължаващите проучвания на палеолитните обитания в пещерите Козарника (българско-френски проект на НАИМ и Университета в Бордо) и Бачо Киро (също съвместен проект на музея, но с Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг) – кремъчни и каменни артефакти от средния палеолит. Интересни са и находките от праисторическите селища – неолитното „Извор“ край Алдомировци (култова масичка със зооморфно изображение), халколитното от района на Суворово (подставка с графитна украса, 4700–4600 г.пр.Хр.); от праисторическия солодобивен и градски център Провадия–Солницата (керамични антропоморфни глава и съд, 4600–4350 г.пр.Хр.), от селищната могила край село Порой (наниз от костени мъниста и част от коруба на сухоземна костенурка, късен халколит), от некропола на селищната Козарева могила (керамична фигурка на бременна жена), както и от праисторическите медни рудници Ай бунар (каменни рударски чукове и остатъци от рудни късове/малахит от V хил.пр.Хр.). Виждаме и находки от селищната структура от ранния халколит край Чирпан (женска антропоморфна фигура, апликирана върху съд, и тетрадрахма на Филип II Македонски от 315–295 г.пр.Хр.).
Златни накити привличат погледа във витрината с артефакти от некропола от бронзовата и римската епоха край село Изворово, община Харманли. Те са поредните, на които се натъкват археолозите след разкритите през 2008 г. 360 златни маниста. Учените търсят отговори на въпросите за произхода и изработката на бижутата. Интересни са и находките от селището от бронзовата епоха при Орешец – в разкритите жилища липсват огнища, но има множество фрагменти от дълбоки гърнета (пирауноси) с прилепнали подставки, в които е наклаждан огън за приготвяне на храна. На голямо огнище обаче се натъкват археолозите, проучващи обект от бронзовата и ранната желязна епоха край Илинденци (освен характерна керамика са намерени още връх от стрела и игла с украса, направени от кост по подобие на метални образци).
Към III–II в.пр.Хр. са датирани красивата мраморна женска фигура (може би на богинята Артемида) и мраморният постамент с почти напълно запазен надпис на старогръцки език, разкрити край т.нар. Храм на Аполон в античния Одесос (днес Варна). Според д-р Николай Шаранков, разчел епиграфския паметник, той е сред най-ранните свидетелства за култа към египетските божества Сарапис, Изида и Анубис в Западнопонтийския регион, както и най-ранният подобен паметник по днешните ни земи.
Изключително интересни са и находките от археологическия обект Рациария край видинското село Арчар, проучван повече от 120 години и безогледно опустошаван от иманяри. Сред останките на т.нар. Големи римски терми от императорски тип (на места зидовете са запазени до 4 м височина) са намерени пръстени и костена плоча с изображение на римски легионер (III–IV век) и др. Медна апликация (вероятно за мебел) – протоме на бик (I–III век), пък илюстрира проучванията в античния Алмус (днешен Лом), а два пръстена, златен и железен, с геми (II–IV век) – археологическия обект край видинското село Слана Бара. Уредниците в НАИМ обаче са избрали мъничката бронзова фибула с форма на гущерче (II век) за емблема на тазгодишната изложба. Закопчалката е сред находките от археологическия обект край село Чукевезер, община Драгоман, заедно с изящна бронзова статуетка на богиня от същата епоха и средновековен бронзов кръст.
Изящни са и бронзовата статуетка на мъж (II–III век), на която се натъкват пловдивски археолози в района на античната Източна порта; бронзовата фигура на орел (III век) от обект в Стара Загора и бронзовата статуетка на Хермес/Меркурий (II–III век) от землището на софийското село Мировяне.
Почетно място във витрината на многослойния обект край село Дъбница заема поклонническата ампула за миро (VI век, Мала Азия). А как са попаднали златните накити (пръстен и наушници с перли, XIII–XIV век), характерни за висшите благородници от Второто българско царство, в тайници от проучваните жилища на Трапезица от XV век – това е все още е загадка за учените.
За пръв път в годишната археологическа изложба виждаме и доста късни експонати. Бронзовата пафта с цветен емайл от XVIII век и златните монети на султан Махмуд II (1808–1839) са открити миналото лято при проучване в Кремиковския манастир.
Непосредствено преди откриването на изложбата, когато бе обявена протестна готовност от работещите в българските музеи, галерии и библиотеки, директорът на НАИМ при БАН заяви: „Последната седмица не е особено радостна за нас. За пореден път българските научни работници, включително археолозите, трябваше да обясняват, че трудът им не е без значение (…) Все още нямаме информация за теренните проучвания през 2022 г. Очакваме Министерството на културата да реши кога, как и в какви параметри да бъде проведена сесията за финансиране на археологически разкопки. За нас е важно да има дългосрочност в планирането им, което да е обвързано с конкретни ангажименти от страна на нас, археолозите.“
„2021 беше тежка година за нас – коментира директорът на НАИМ доц. д-р Христо Попов в интервю за февруарския брой на сп. „Култура“, посветен на българската археология. – Вследствие на пандемията всички сфери на обществото, включително тази на културно-историческото наследство и неговото опазване, се сблъскват със сериозни трудности. Работата на археолозите няма как да бъде дистанционна. Тя е свързана с физическо присъствие и на специалисти, и на работници, тоест с пряк достъп и близък контакт. А що се отнася до самата археология и професионалните резултати – все по-добре вървим напред, но резултатите през последните години са впечатляващи вследствие на предишни обстоятелства, включително постепенното увеличаване на средствата за проучвания и т.нар. спасителни разкопки по трасетата на магистрали, жп пътища и газопреносната мрежа…“
