Валентин Велчев пред Андрей Романов: Добре известно е, че патриарх Вартоломей е особено близък с т. нар. ултралиберали като Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и много други, които, ако съдим по действията на Вселенската патриаршия, явно са решили да я превърнат в „троянски кон“, чрез който да прокарат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията в православието. 

 

 

 

В началото на 2022 г. в Русия предстои да излезе книгата на българския православен апологет Валентин Велчев „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“. В България тя бе посрещната със силен интерес в научните и богословските среди, като в момента на книжния пазар вече е нейното четвърто издание. Предвид епидемичната обстановка в страната, се наложи да проведем това интервю с г-н Велчев по телефона. Малко по-късно той ме помоли да му изпратя първоначалната версия по електронната поща, за да я редактира, както и да добави някои бележки в края, които хвърлят повече светлина по разискваните въпроси.

 

- Г-н Велчев, Вашата книга е замислена като полемика с покойния Стивън Хокинг и неговата визия за света и философията на науката. Как се роди тази идея и защо избрахте Хокинг за Ваш опонент и противник?  

 

През 2010 г. излезе бестселърът на Стивън Хокинг и Ленард Млодинов „Великият дизайн”, който беше като голям камък, хвърлен в блатото на религиозно-атеистичната полемика. Спомням си, че този труд твърде силно разбуни духовете на християни, мюсюлмани, юдаисти, както и на вярващи от други религии, първоначално в родината на Хокинг – Великобритания, а малко по-късно и по целия свят. 

 

Трябва да отбележа, че атеизмът изключително умело е успял да предeфинира целта на науката и днес тя вече не търси обективната истина, а задачата ѝ е сведена до това на всяка цена да намери някакво натуралистично (материалистично) обяснение за появата на света и на човека. В тази връзка, двамата автори твърдяха, че природните закони са достатъчни, за да организират материята във всичките ѝ форми, по думите на Хокинг – „без да е необходим Бог“. 

 

Всъщност, натуралистичната позиция винаги е била прекалено редукционистка и опростенческа – тя свежда всичко до игра на атомите, които в шеметния си танц образуват звездите и галактиките, живите същества, като в крайна сметка стигат и до формирането на човешкия мозък, осъществяващ нашата съзнателна дейност. Но всички структури на материята – от космически системи до атомите – накрая ще се разпаднат до лъчение и неутрино. Не е чудно, че тази нихилистична философия никога не е допринесла с нищо за развитието на науката, културата и изкуството – според нея подобни дейности са само страничен продукт на еволюцията и са също толкова безсмислени, колкото и човешкият живот, природата и мирозданието.

 

Само с няколко месеца разлика, през същата тази 2010 г., излезе и моята книга „Вяра и наука“, в която аз бях разгледал посочените проблеми, но от диаметрално противоположна гледна точка. Първоначално се бях постарал да прокарам демаркационната линия между съзнанието и слепия случай, т.е. да намеря критерии, които позволяват да разграничим сигналите и обектите – дело на разума, от онези, възникнали в резултат от случайността и природните закони. Подобни критерии се използват например, за да открием дали дадени електромагнитни вълни носят характерните черти на послание от извънземна цивилизация или са излъчени от някакъв непознат досега космически обект, да разпознаем дали „каналите“ на Марс имат изкуствен произход или са следствие на природни процеси[1] и пр. Когато приложих посочените критерии към Вселената, генетичната програма и живите организми, беше изумително да открия, че тези удивително сложни структури покриват всички изисквания да са дело на съзнателен агент, а възможността да са се образували вследствие на природните закони беше напълно изключена. 

 

След като се запознах обаче с произведението на Хокинг и Млодинов, аз реших да преработя съдържанието на книгата „Вяра и наука“, така че тя да се превърне в дебат с тезите, които защитаваха двамата автори. За целта се наложи да съкратя някои части, а други да преработя, както и да добавя няколко нови глави, поради което „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“ съвсем основателно може да се счита за капитално нов труд. През есента на 2018 г. тази книга беше публикувана от издателството на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като до края на 2021 г. претърпя три издания, а за началото на 2022 г. вече е налично четвъртото преработено и допълнено издание, което ще бъде достъпно и в електронен вариант на български и руски език. 

 

Рецензенти са професорът по биология Христо Гагов, професорът по философия Георги Каприев, докторът по богословие Вениамин Пеев и докторът по физика Мартин Паралиев (в момента работи към Швейцарската академия на науките), на когото изказвам и допълнителна благодарност за това, че ми оказа съдействие за един по-прецизен запис на математическите формулировки.

Около година преди да завърша книгата „Великият Дизайнер“, т.е. през пролетта на 2017 г., споделих, че работя над един толкова амбициозен проект на мой познат, който се занимава с издаване и разпространение на православна литература, а той ме насочи към госпожа Каталина Събева (управляващ директор на агенция „Антея“), за която ми сподели, че поддържа работна връзка с литературния агент на Стивън Хокинг. В телефонен разговор с нея се разбрахме да изложа основната идея на книгата на не повече от 30-ина страници, които тя щеше да предаде лично на този човек, когато се видят с него през месец октомври на Международния панаир на книгата във Франкфурт (Германия). 

В уреченото време бях готов с текста, но няколко дни преди започването на Панаира, разбрах, че българският преводач не си е свършил добре работата, поради което се обадих на г-жа Събева и я помолих да предаде на литературния агент на Ст. Хокинг, че ще му изпратя написаното веднага щом бъдат отстранени нередностите в него. Впоследствие обаче реших да довърша книгата и едва тогава да изпратя писмото до Хокинг – за съжаление, обаче, в деня, в който я приключих (14 март 2018 г.) медиите разнесоха вестта за неговата смърт!

- Как посрещнаха българските учени Вашия труд? Все пак е добре известно, че повечето от тях са материалисти.

 

За да бъда максимално откровен, трябва да призная, че първоначално очаквах да срещна ожесточена конфронтация най-вече сред биолозите (а може би и сред астрономите, космолозите, философите на науката и пр.). Оказа се обаче точно обратното – всички онези учени, които се запознаха с лансираните в книгата аргументи, ме приветстваха твърде топло и сърдечно, като възприеха идеите ми за напълно правдиви.

Книгата пожъна голям успех – след представянето ѝ в Софийския университет последва покана от Българската академия на науките, а после и от Съюза на учените в Пловдив. През лятото на 2019 г. специално ме поканиха да я представя и на две големи научни конференции: едната с участието на учени от Швейцария, Германия, Великобритания, САЩ и Канада, а другата – на учени от Русия, Израел, Сърбия и др. На тях изнесох кратък доклад върху текста, който бях подготвил за Стивън Хокинг: "Is It Possible to Present a Scientific Argument for the Existence of God". 

Същият този текст, вече преведен на руски език, от близо 2 години се рецензира в едно от най-престижните международни списания за философия на науката – „Вопросы философии“, което излиза под ръководството на Президиума на Руската академия на науките (РАН). Въпросният „аргумент“ представлява всъщност концептуално нова парадигма за появата на Вселената, живота и човека, която е снабдена с математичен апарат, позволяващ нейното емпирично тестване във физиката, космологията и биологията. Проверката на доказателствата на последната теорема на Ферма (Андрю Уайлс) и на хипотезата на Поанкаре (Григорий Перелман) отне няколко години на математиците, така че е възможно и рецензията на учените от РАН да се забави също толкова време.

 

Давам си сметка обаче, че в Русия има твърде силно ядро от световноизвестни учени и, след като книгата се появи в техните среди, очаквам тя да провокира някакъв публичен дебат. Но, както отбелязах, поне досега няма индикации за оспорване на моята теория, а точно обратното – тя се радва на радушен прием сред академичните среди.

 

- Мнозина християнски теолози намират начин за синтез между науката и богословието чрез т. нар. теистично-еволюционна теория. Смятате ли, че такъв синтез е възможен? 

 

Нека първо да поясня, че, освен към еволюцията на организмите, учението на Чарлс Дарвин може да бъде приложено и към неживия свят. В този смисъл, то може да се разглежда като универсална натуралистична парадигма, чрез която се обяснява самоорганизацията на материята към все по-висши структурни равнища. Веднага обаче трябва дебело да подчертая, че тази парадигма изобщо не разполага с необходимото емпирично потвърждение, за да бъде наречена „научна теория“ (виж линка към бел. [2])! 

 

Наистина при тълкуването на Светото Писание би трябвало да се съобразяваме с научните постановки, но само ако те са доказани. Например, християнската екзегетика няма никакъв проблем с теорията на относителността, квантовата механика, учението за клетката като основна структурна и функционална единица на организмите и пр. Еволюционната парадигма на Ч. Дарвин, както вече отбелязах, през цялото време си остава на равнище „непотвърдена хипотеза“, поради което ние не сме длъжни да съгласуваме православното богословие с нея

 

За читателите, които не се занимават с апологетика, ще кажа, че теистичната еволюция (т.е. въпросният „синтез“, за който ме питате) е концепция, според която Бог създава материята с иманентно вложена в нея способност за възход от по-прости към по-сложни форми на организация на системите както във физичния, така и в биологичния свят. Затова Бог просто използва, направлява и контролира процесите на естествената еволюция (а директната Му намеса се налага извънредно рядко), за да създаде Вселената, Земята, живите същества и човека.

 

Този възглед има множество вариации, но най-общо радетелите му са съгласни, че еволюцията като цяло се дължи на естествени причини, т.е. протича по същите (или твърде близки) механизми, които са застъпени и в Дарвиновото учение. От друга страна, Божията десница трябва да се е намесвала поне на няколко етапа в еволюционната история – като започнем от създаването на материята, преминем през подреждането на генетичния код, а по-нататък и за да се осъществи скока при по-висшите растителни и животински таксони. Но най-вече Бог е слязъл специално, за да запали искрата на човешкото съзнание в някои индивиди от маймуноподобните ни предци (фиг. 1)!

 

Още в началото трябва да отбележа обаче, че доктрината за теистична еволюция не представлява нито научна теория, нито може да бъден приета за теологично становище. Според християнството Бог е сътворил материята от абсолютно нищо, като в такъв случай се нарушава един от най-фундаменталните природни закони, а именно законът за запазване на енергията.[3] Но позоваването на свръхестествена намеса дори на един-единствен етап (а Божията намеса тук се предполага поне на няколко етапа!), изхвърля автоматично подобна концепция от орбитата на науката.[4] 

Колкото до богословието, концепцията за теистична еволюция води до игнориране на основополагащи положения на християнската етика и антропология и отваря широко вратите за т. нар. джендър-идеология: 

– абортът не е грях, защото става на етап, когато ембрионът повтаря стадии от развитието на предшествениците – безгръбначни, риби, земноводни, влечуги и пр. (според биогенетичния закон на Хекел); 

– ако отпадне (т.е. бъде тълкуван метафорично) текстът в Битие 1:27, според който Бог е създал човека като мъж и жена, не съществуват вече никакви пречки полът да бъде размит в десетки разновидности; 

– бракът може да е между партньори от един и същи пол, понеже думите "затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и те ще бъдат една плът" (Бит. 2: 24) са само фраза от красиво измислена басня и т.н.

А по отношение на догматиката проблемът е още по-сериозен. Немският професор по информатика Вернер Гит отбелязва, че в теистично-еволюционното учение Всевишният се явява като автор на белязаната от страдания, жестокост и смърт еволюционна стратегия, поради което се извращава Неговата любяща същност. Нещо повече, обезсмисля се дори изкупителното дело на Христос. В борбата за съществуване омразата, агресията и убийството осигуряват оцеляване на най-приспособените и следователно водят развитието на прачовеците към прогрес. Затова “потомците на маймуните нямат нужда от Спасител”.[5] 

Свети Йоан Дамаскин твърди, че алегорическото тълкувание на Рая е част от ранна ерес и не принадлежи на Църквата. Ето защо нека да обърнем внимание на това, че ако придадем фигуративно и метафорично значение на разказа в началото на Битие, както правят поддръжниците на теистичната еволюция, ние бихме могли да интерпретираме нещата по свое усмотрение, във всякакви възможни смисли и значения. А оттук пък стигаме до икуменизъм, защото адептите на множество религии, както и всякакви езотерици, окултисти, теософи, масони, и пр., и пр., също твърде успешно прилагат метафоричното и алегоричното тълкуване на различни текстове от Библията в подкрепа на своите учения. 

Един известен богослов заявява: „Опитайте се да промените доктрината за Сътворението по какъвто и да е начин, и вие ще сте променили всички останали аспекти на християнската вяра”. Аз съм споменал още в началото на книгата, че когато започнах да изучавам богословието на Православната църква, ми направи впечатление, че светите отци са поддържали добре балансиран модел на учението за Сътворението, при който са избегнати крайностите, които наблюдаваме днес: от една страна, протестантския научен креационизъм, а от друга – т. нар. теистична еволюция, възприета напоследък от римокатолицизма. Поради тази причина мога убедено да заявя, че съм градил тезите си изключително върху основата, положена през вековете от най-видните учители и апологети на християнската Църква!

 

Или ако трябва да обобщим, концепцията за теистична еволюция влиза в противоречие не само с науката, но и с цялото християнско вероучение, поради което би трябвало тази теория да бъде обявена за една изцяло еретична доктрина!

 

- Доколкото ми е известно, някои от съвременните православни богослови също са ревностни защитници на теистично-еволюционното учение, например популярният дякон Андрей Кураев. Знаете ли каква позиция заема по въпроса Българската православна църква?

 

Трябва да призная, че не съм попадал на становище на Светия Синод, в което да е разгледана концепцията за теистична еволюция. Но е добре известно, че Българската православна църква е изключително консервативна [6], така че едва ли някой духовник от нейния висш клир би погледнал с добро око на една толкова либерална доктрина. Сещам се за поне два документа, които, макар и косвено, свидетелстват, че подобен възглед не би намерил никакво място в българското православие. (Ще се възползвам от възможността да копирам определени части от тези документи, за да бъда пределно точен.) 

 

Например, в „Становище(то) на Св. Синод относно Събора в Крит (2016)“ ясно е артикулирано, че Българската православна църква не допуска никакъв вид икуменизъм(!), поради което винаги е заявявала откровено, че текстът на документа „Отношенията на Православната Църква с останалия християнски свят” трябва да бъде основно преработен. И понеже патриарх Вартоломей, на всички предсъборни срещи, гледаше твърде високомерно на искането на българските архиереи и в продължение на дълги години не пожела да промени този документ, то БПЦ отказа участие на Събора в Крит, като към нея в последствие се присъединиха и още три Поместни православни църкви. Ето какво четем в становището на Светия Синод:

„На заседанието си от 01.06.2016 г., протокол № 12, Св. Синод в пълен състав реши да предложи отлагането на Великия и Свят събор на Православната Църква като подготовката за неговото провеждане да продължи. В противен случай, Св. Синод заяви, че БПЦ-БП няма да участва в него.

Впоследствие с подобни предложения излязоха и Светите Синоди на други Поместни православни църкви – участници в организирането на Светия и Велик събор на Православната Църква. Организаторите на Великия и Свят събор на остров Крит не взеха предвид тези предложения. Впоследствие за своето неучастие заявиха четири автокефални Поместни църкви (в хронологичен ред): Българската православна църква (решение от 1 юни т.г.), Антиохийската патриаршия (решение от 6 юни т.г.), Грузинската православна църква (решение от 10 юни т.г.), Руската православна църква (решение от 13 юни т.г.). …“

В края е направен следният „Основен извод“:

 

„Проведеният Събор на остров Крит не е нито Велик, нито Свят, нито е Всеправославен:

1. Поради неучастието в него на редица Поместни автокефални църкви, така и поради допуснатите организационни и богословски грешки. Въпреки това ние уважаваме и оценяваме усилията на всички организатори и участници за неговото провеждане.

2. Внимателното изследване на документите, приети от Събора на остров Крит, ни води до извода, че някои от тях съдържат несъответствия с православното църковно учение, с догматичното и канонично предание на Църквата, с духа и буквата на Вселенските и Поместните събори.

3. Приетите от Събора на остров Крит документи подлежат на по-нататъшно богословско обсъждане с цел изправяне, редакция, коригиране или заменяне с други (нови документи) в духа и преданието на Църквата.“[7]

Другият документ е „Становище(то) на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет по повод Истанбулската конвенция“, което залегна като основание и за становището на Св. Синод по този въпрос.

Най-добрите наши богослови излязоха с професионална позиция, която отразява автентичното православно становище по въпроса за Истанбулската конвенция. Най-общо можем да го разглеждаме като синтезирано в четири основни точки:

 

„I. Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т.н.) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.

II. Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, съгласно която полът е изцяло социален конструкт.

III. Истанбулската конвенция и заложените в нея модели на обществено поведение, морални предписания и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България” (Конституция на РБ, чл. 13 [3]).

IV. За православното съзнание единствения начин за осъществяването на пола, като възможност за живот, е семейството – като брачен съюз на мъж и жена.“[8]

Надявам се, от казаното става ясно, че щом Българската православна църква не допуска по какъвто и да било начин икуменизма и джендър-идеологията, няма как да приеме и теистично-еволюционното учение!

 

- Да разбираме ли, че и в книгата си Вие сте прокарал една, може би незабележима на пръв поглед, демаркационна линия между консервативното и либералното богословие? Смятате ли, че православието по някакъв начин е заплашено от западното либерално богословие?

 

Да, точно така! Не съм сигурен обаче дали тази линия е незабележима, може би за масовия читател да е така, но за богослова и апологета тя е съвсем ясно очертана.

Колкото до втория въпрос, ще отбележа, че в резултат от масовото навлизане през XIX и XX век на т. нар. „либерално хуманистично богословие“, една нова вълна на „обновление и реформация“ заля по-голямата част от западния протестантски свят, което говори, че процесите на отстъпление от християнската ценностна система там са провеждани систематично и целенасочено поне през последните 50-100 години.

Към средата на ХХ век под натиска на феминизма в лутеранството, а не след дълго и в англиканството и пр., са ръкоположени първите „жени-свещеници“. Но идеолозите на сексуалната революция изобщо не се задоволяват с този „частичен успех“, а продължават, като изискват църковна благословия за съжителството и/или „брака“ на еднополовите двойки (защото „Бог обича всички“), което изпразва от съдържание християнското разбиране за семейството. Успехът на тези първи стъпки (колкото и незначителни да изглеждат за някои на пръв поглед!) широко разтваря вратите през следващите години да бъдат деконструирани редица от най-фундаменталните принципи на християнската вяра.

 

По-нататък либералните кръгове в Западна Европа и Америка вече не срещат почти никаква съпротива и успяват с лекота да прокарат цялата джендър-идеология в огромния спектър от протестантски деноминации. За съвсем кратко време (няколко десетки години) техните амвони и ръководства са превзети не само от гейове и лесбийки, но и от „свещеници“ от всичките над 30 „социални пола“. Днес консервативните протестантски общности са на път да се превърнат в малки островчета всред океана от деноминации, които не смятат хомосексуалността и трансджендърната идентичност за грехове.[9]

Добре известно е, че патриарх Вартоломей е особено близък с т. нар. ултралиберали като Хилъри Клинтън, Барак Обама, Джо Байдън, Нанси Пелоси и много други, които, ако съдим по действията на Вселенската патриаршия, явно са решили да я превърнат в „троянски кон“, чрез който да прокарат концепциите на радикалния феминизъм и джендър-идеологията в православието. 

Необходимо е да отбележим, че патриарх Вартоломей винаги е следвал пътя на глобализма и икуменизма. Например, той смята, че Православието трябва динамично да съдейства за разрешаването на политическите, икономическите и екологичните проблеми на този свят. Активен участник е в православно-католическия, православно-ислямския и православно-юдейския диалог. Той представлява Вселенската патриаршия на многобройни икуменически форуми, като явно е решил да учреди „единна световна религия“. 

 

В тази връзка, още през 1994 г. по време на организираната от него междурелигиозна световна конференция „Религии за мир”, проведена в Италия, патриарх Вартоломей призова православните, католиците, протестантите, юдеите, мюсюлманите, както и представителите на езическите религии не просто към примирие, а към „съюз и съвместни усилия в името на духовните принципи на икуменизма, братството и мира, тъй като всички сме единни в Духа на Единния Бог”. А съвсем наскоро (2019 г.) „Религии за мир“ отбеляза десетото си „Световно събрание“ в Линдау, Германия, в което над деветстотин делегати от повече от сто страни се събраха, за да „подхранят“ мултирелигиозното сътрудничество. На този форум патриарх Вартоломей недвусмислено заяви, че е необходимо обединение на религиите, защото „не може да бъде постигнато нищо, ако работим поотделно“!! 

Нали разбирате, че икуменизмът напълно обезличава спасителното дело на Христос, защото ако всички религии са спасителни, то тогава Неговата смърт на кръста е абсолютно безсмислена!! (Какво се случва през последните 100 години във Вселенската патриаршия може да прочетете на линка, посочен в бел. [10])

- Накрая ще завърша с един такъв въпрос. Ако учителят по вероучение чете от Библията как Бог чудно е сътворил Адам и Ева, а в часовете по биология се преподава еволюционната теория на Чарлс Дарвин, няма ли българските ученици да изпаднат в когнитивен дисонанс? И може ли Вашата книга да помогне за разрешаването на този проблем?

 

В българското образование е прието Дарвиновото учение да се изучава като научно доказана теория, но, както подчертах още в началото, еволюционната парадигма винаги е била една съвсем непотвърдена хипотеза. Ще посоча само няколко примера буквално от последните две-три години, в които водещи учени признават, че всичките им опити да обяснят света като закономерно следствие от природните закони всякога драстично са се проваляли. Например в статията „Escaping cosmology’s failing paradigm“[11] вече не се отрича, че нито един космологичен модел не е в състояние да обясни появата на Вселената, поради което водещият астроном на Харвард Ави Льоб е принуден съвсем сериозно (а не само като екзотика!) да разгледа възможността за интелигентен създател „Was Our Universe Created in a Laboratory?“[12] (разбира се, това трябва да е извънземна цивилизация, защото за западната наука темата „Бог“ е табу!). 

С. Джошуа Свамидас, доцент във Вашингтонския университет, в последната си книга „The Genealogical Adam and Eve: The Surprising Science of Universal Ancestry“, признава че генетиката не противоречи на съществуването на Адам и Ева като универсални прародители на всички хора (според неговите думи „при това Бог е могъл да създаде Адам от пръстта, а Ева от неговото ребро, така че първата човешка двойка всъщност не е имала родители“). В действителност Свамидас предлага хибриден модел, според който някаква част от хората произхождат от маймуноподобни предци. Но приложеното доказателство, че съвсем независимо от тях е възможно да произлизаме от една чисто човешка двойка, вече е сериозен пробив. С други думи, както признава самият Свамидас, учените не могат да опровергаят библейската версия за Адам и Ева, от която в недалечното минало (да речем, десетина хиляди години) са произлезли всички съвременни хора.[13] 

 

В книгата аз твърде обстойно съм изяснил защо данните от съвременната научна картина на света не е възможно повече да бъдат интерпретирани според натуралистичната парадигма, както и да я разширяваме и модифицираме. Хокинг и Млодинов са съгласни, че при подобни обстоятелства ни е необходима нова концепция: "Физиците (а и всички учени!) са наистина много упорити в опитите си да спасят любимите си теории, но стремежът към модифициране на една теория започва да намалява, когато промените станат прекалено изкуствени и тромави, и съответно „неелегантни". Ако модификациите, необходими за включването на нови наблюдения, станат прекалено претрупани, това е знак, че ни е нужен нов модел"[14]. С това се опитвам да отговоря на водещия въпрос, поставен още в заглавието, че наближава краят на материализма и нито Хокинг, нито който и да било учен, не би могъл вече да го реанимира!!

Учените от НАСА вече канят свещеници, за да обсъждат съвместно екзистенциални въпроси[15], а очаквам, колкото и парадоксално да прозвучи, че след като телескопът „Джеймс Уеб“ започне да изпраща снимки от най-древните галактики[16], всички научни спорове да се пренесат изцяло в сферата на религията, защото натурализмът ще стане абсолютно незащитим (вж. бел. [2])!!

 

В учебната програма по „Религия-православие“ за гимназиалния курс са предвидени уроци относно библейските и светоотеческите свидетелства за сътворението на света от Бога. В книгата „Великият Дизайнер“ са посочени над 700 бележки, в които са проследени последните научни открития в космологията, астрономията, физиката и биологията, според най-престижните научни списания, книги и учебници в областта на природните науки и философията на науката. В такъв случай учениците ще разполагат с изключително богат теоретичен и емпиричен материал по темата еволюция – сътворение, което ще им позволи да провеждат ползотворни научни дебати, развиващи тяхната способност за аналитично абстрактно-логическо мислене.

 

Определено смятам, че това е много по-добра възможност за формирането им като креативни и критично мислещи индивиди, защото сляпото възприемане и възпроизвеждане на непроверени идеи изобщо не води до някакъв напредък в познавателните способности на подрастващите.

- Бихте ли пояснили откъде нашите читатели могат да се сдобият с книгата „Великият Дизайнер. Задочен дебат със Стивън Хокинг“?

Доколкото знам, издателството на СУ „Св. Климент Охридски“ я доставя във всички книжарници на страната. Освен това издателство „LIBRUM“ я предлага с цветни илюстрации и доставка по пощата, като тя може да се закупи и в електронен вариант, а една значителна част от текста е в свободен достъп за читателите.[17] Надявам се, че книгата ще бъде полезна не само за християните, занимаващи се с апологетика, но и за всички вярващи, атеисти или агностици, които желаят да проникнат в тайните на Мирозданието и да потърсят отговор на непреходния въпрос за „смисъла на съществуването“!

 

 

Интервюто взе Андрей Романов