В различно време в редакцията са работили редица български писатели – Йордан Радичков, Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков, Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев
Някои от най-светлите и романтични спомени от моето юношество датират от края на 50-те и началото на 60-те години на XX век, когато всеки ден след 14 ч. следобед, понякога до късно вечерта, прекарвах времето си в редакцията на вестник „Вечерни новини“. Тогава той се помещаваше в лявото крило на партерния етаж на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“.
Моят баща Йордан Димитров-Гранитски беше свързал съдбата си с този уникален вестник. Уникален не само защото беше единственото вечерно издание по онова време, но и понеже носеше твърде по-различен дух от останалите всекидневници. Дух на сравнителна освободеност и разкрепостеност от сковаващите шаблони и догми на тогавашните идеологически стражи.
В различно време в редакцията на „Вечерни новини“ са работили редица български писатели – нека споменем тук само Йордан Радичков, Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков, Цветан Северски, Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев, Петър Софрониев, Йото Пацов… Някои от тях като Йордан Радичков, Мирон Иванов и Дико Фучеджиев примерно оставиха ярко и талантливо белетристично наследство, което, убеден съм, ще влезе в златния фонд на българската литература през последния половин век. Други като Константин Еленков и Тодор Коруев задълбаха в литературната критика, публицистиката, народопсихологията и есеистиката. А книгата на Тодор Коруев, „Овньо льо вакал, каматан“ по обща преценка на специалистите е с принос в областта на родоповедението, фолклористиката и народопсихологията.
Вестникът приключваше своята работа към обяд и тогава редакцията ставаше едно примамливо и спокойно място. Баща ми се занимаваше с безкрайната си организационна и дописническа работа. Бюрото му бе претрупано от бумаги, справочници, книги, папки и най-различни статистически сламки, а на срещуположното аз сричах на пишеща машина, мечтаех и драсках първите си стихотворения, разкази, есета, и даже едно подобие на приключенски роман. За ужас на поразения ми баща унищожих зад гърба му романовите драсканици, когато те надхвърлиха 200 страници и прецених, че историята е завършена.
Романът, разбира се, беше подражателна амалгама, вдъхновена от текстове на Рафаело Сабатини, Жул Верн, Майн Рид, Емилио Салгари, Джеймс Фенимор Купър, Александър Грин, Уолтър Скот, Джек Лондон и други приключенски автори, които жадно поглъщах по онова време.
Сюжетът беше силно подражателски – кораби, пирати, самодиви, магьосници, прекрасни принцеси, самотни острови, съкровища, пътешествия из загадъчни лабиринти на вълшебни пещери, странствания из мистични гори, и пр., и пр. По онова време обаче вече бях започнал да чета и по-сериозна класическа литература и един ден попаднах на увлекателна биография на големия руски писател Николай Василиевич Гогол. От нея разбрах, че той е изгорил първата си книга – романтичната поема „Ханс Кюхелгартен“, в бурен пристъп на самокритичност. Този жест ми се видя много вълнуващ и достоен за подражание и аз накъсах своя злополучен първи романов опус.
Времето, прекарано в следобедните часове в редакцията на вестника, беше най-хубавото време за мен, защото не само четях и се учех да пиша, но и се разхождах без родителски надзор във вътрешния двор на полиграфическия комбинат „Димитър Благоев“. Мечтаех, драсках разни готически кулички и странни геометрически фигури на картони и плътни хартии, каквито имаше в изобилие на рампата на комбината. Понякога и вършех лудории като например пускане на вода от едни внушителни брезентови шлангове, с които напояваха градината във вътрешния двор.
През 60-те години на миналия век не само комбинатът работеше добре, но и градината се поддържаше в изрядно състояние – различни видове дървета, добре обгрижвани тревни площи, лехи с прекрасни градински цветя и пейки, на които по време на обедната почивка работниците отмаряха или пушеха. Спомням си, че даже веднъж, когато нямаше свидетели така наводних градината, че отнесох строго конско и последно предупреждение…
Разбира се, като всяко жадно за нови познания момче, се интересувах много и от редакционната дейност, познавах всички журналисти от редакцията (както и те мен), автори, сътрудници, художници, дописници, секретарки, дори и чистачките. Виждах как баща ми биваше поглъщан от безжалостната всекидневна месомелачка на журналистическата работа и бавно, но неотвратимо потискаше собствените си литературни амбиции и планове. Той издаде няколко книги с биографични очерци през 60-те години на XX век и пишеше сантиментално-романтична поезия, наситена с патриархално пасторални мотиви. За съжаление, тези стихотворения оставаха в безброй папки или нахвърляни върху хвърчащи листчета и едва след като той напусна тази печална и пуста земя, аз ги събрах и подредих в изящно томче със заглавие „Южни вечери“.
След като се пенсионира, баща ми усилено събираше материали, издирваше по-близки или по-далечни роднини от нашия род и подготвяше книга, която по-късно нарекохме „Родова хроника“. Покрай работата си за тази книга той написа и няколко десетки страници, посветени на любимия му вестник „Вечерни новини“, които сега влизат в книгата със спомени и на други автори, свързани с историята на вестника.
Баща ми беше повече от три десетилетия основната фигура в отдел „Вътрешна информация“ и имаше впечатляващ кръг от познати и приятели, които бяха много полезни за неговата дейност във вестника, както и всекидневни контакти с редица важни институции на тогавашната държава – столичната община, министерства, комитети, Народното събрание, големи предприятия и обществени организации. Това помагаше да се пишат и публикуват интересни и критични материали, може би каквито само в „Стършел“ и „Вечерни новини“ си позволяваха тогава.
Освен споменатите писатели и публицисти, във вестника утвърдиха своята журналистическа кариера и автори като Михаил Топалов, Александър Костов, Любомир Кънчев, Иван Палчев, Петко Мангачев, Богдан Иванов, които през годините по-късно не само издаваха свои интересни и талантливи книги, но и оглавяваха големи всекидневници, като например Тошо Тошев (вестник „Труд“ и вестник „Преса“), или ставаха водещи пера на други вестници или списания.
Струва ми се, че днес, вече повече от три десетилетия след като седмичници и всекидневници като „Литературни новини“, „Вечерни новини“, „Отечествен фронт“, „Поглед“, „Пулс“, „Литературен фронт“, „Антени“, „Славейче“ и списанията „Отечество“, „Космос“, „Младеж“, „Септември“, „Картинна галерия“ и т.н вече са в историята, е разумно и потребно да се върнем към авторите, които ги списваха и им придаваха неповторима индивидуална специфика и творяха образци на литературно, журналистическо и публицистично майсторство.
____
"Вечерни новини"
Предговор
Вестник "Вечерни новини" - легенда на българската журналистика
Тодор Коруев
Георги Ганчев
Богдан Иванов
През август 1951 г. спира вестник "Изгрев" - издание на политическия кръг "Звено", и на негово място започва летоброенето на софийския вестник "Вечерни новини". "Вечерни новини" е една от легендите на българската журналистика в годините на социализма. Единственият у нас вечерен информационен всекидневник, той е с особен статут и структура и макар че обхваща предимно софийски теми и се печата в столицата, разработва на страниците си и много национални проблеми, разпространява се в цялата страна, има кореспонденти във всеки окръг, а също и в много европейски столици чрез кореспондентите на Българската телеграфна агенция (БТА) там.
Всеки ден броят предлага теми от живота на София и страната, журналистически проверки, разследвания, репортажи, критични материали по писма на читатели, богата информация за деня.
Впечатляващи страници за култура и образование с нюх към актуалното, стойностното в духовната област.
Пъстри и компетентно написани анализи на събития от международната политика и спортно четиво.
Веднъж седмично рубриката "Трибуна на писателя", в която най-известни български майстори на перото вземат думата по проблеми на културата и на съвремието.
Всяка сряда се печата списваната с голям успех хумористична страница "Добър вечер".
Всяка събота страница с популярно четиво за постижения в науката и техниката.
Всяка година, през април, Месец на краткия български разказ, в който участват най-добрите родни писатели.
Веднъж месечно излиза специално приложение със съветската Агенция по печата "Новости" (АПН) за сътрудничеството между НРБ и СССР.
Патент на вестника са фоторепортажите от злободневието и фотопортретите на именити българи, осъществявани от фотографа-художник Христо Юскеселиев и някои от най-популярните наши майстори на фотографията.
Патент са и специалните рекламни приложения - част от своеобразната физиономия на вестника.
Важна характерност: с годините "Вечерни новини" се налага със съдържателност, краткост, пъстрота и оригиналност на материалите, освободеност от шаблона на някои други вестникарски издания по онова време, като предлага широка картина за развитието на страната.
Редакционна политика е назначаването на млади хора на работа, които с талант, знания и амбиция внасят модерни идеи и дух в списването на вестника.
Всичко това създава голям авторитет и популярност на "Вечерни новини", за да се стигне до истински феномен в българската журналистика: в пек и в студ, още от 2 часа следобед, пред софийските будки се нареждат дълги опашки от читатели в очакване на поредния брой от любимия вестник, макар че той обикновено пристига два часа по-късно! Още повече, че при тогавашната техника 125 000-130 000 тираж не може да се отпечата така бързо.
Интересна подробност: тази част от тиража, която с нощни влакове пътува към всички краища на страната, е обновявана с актуални новини и коментари до последния момент, за да бъде в тон с най-новите събития в страната.
Главни редактори на вестника са били Ангел Тодоров, Тотю Белчев, Мишо Захариев, Делчо Кръстев и Васил Гаджанов.
Най-напред в редакцията на ул. "11 август" № 19 в София, а после в Полиграфическия комбинат "Д. Благоев", са работили известни писатели, публицисти, журналисти като: Владимир Топенчаров, Йордан Радичков, Дико Фучеджиев, Мирон Иванов, Петко Караделков, Крум Ризов, Михаил Топалов, Никола Статков, Кънчо Табаков, Чавдар Гешев, Вики Леви, Стефан Нойков, Любомир Кънчев, Александър Костов, Васил Захариев, Димитър Цолов, Константин Еленков, Цветан Северски, Станко Нацев, Георги Апостолов, Йото Пацов, художниците Антон Петков и Калин Николов, фотографът-художник Христо Юскеселиев и много други.
В различни периоди от своето съществуване "Вечерни новини" е орган на Софийския градски комитет на БКП, на Столичния градски народен съвет, на Градския комитет на Отечествения фронт или просто Вечерен информационен всекидневник с относителна независимост при цена за брой от 2, 3, 5, 20 стотинки и при обем от 4 страници в делничните дни и 16 в събота.
10 000-ят брой е извъртян от машините в Полиграфическия комбинат "Д.Благоев" на 29 декември 1984 г.
"Вечерни новини" е първият български всекидневник, който се печата всяка събота в таблоиден формат най-напред от 12, после - от 16 и след това - от 32 страници, като в тях влиза и приложението "Рекламен магазин" с много реклама от граждани, институции и организации. Първият брой в таблоиден формат излиза на 9 януари 1982 г.
На 24 юни 1991 г. редакцията слага начало в издаването на таблоидното седмично издание "Дневна поща" - вестник от 16 страници за всички и за всичко, което интересува читателите. Той стои встрани от политическите пристрастия.
В опит да порасне на обем и да предложи на читателите ново, още по-високо качество, "Вечерни новини" пуска по будките на 7 юни 1990 г. за първи път у нас така наречения "дебел брой". Много от неговите страници са цветни - с любопитно, съдържателно, интригуващо четиво за съботно-неделните дни.
Броят е сполучлив, получава адмирации от читателската аудитория, но за съжаление твърде скъп, за да може редакцията да си позволи редовното му печатане.
Въпреки това "Вечерни новини" остава символ на новаторство, високи постижения, голяма популярност и дръзки идеи в българската журналистика и неслучайно мнозина негови читатели го помнят и днес.
