Досегашната заявка на ДАНИИ е, че ще управлява европейски средства в размер на 860 млн. евро по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“. Основна цел на споменатата европейска програма би трябвало да бъде да свърже бизнеса и науката, които да работят заедно и да насърчават трансфера на технологии. Досега такива дейности бяха разпределени между Министерство на образованието и науката (с програмата „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР) и Министерство на икономиката (с програма „Конкурентоспособност“).
В европейски план подобни на ДАНИИ структури са швейцарската Innosuisse и британската Innovate UK – звена, които отговарят за връзката между науката и пазара, улесняват технологичния трансфер от университетите към фирмите и подпомагат пазарното приложение на нови идеи. И докато двете споменати организации са в държави извън Европейския съюз, то в Кралство Испания от 2018 г. съществува „Общ изследователски център за трансфер на знание и иновации“ (Transfer of Knowledge and Innovation) към Университета на Кордоба.
И всички тези тенденции са заради залегналата концепция за „иновациите“ в програмата „Хоризонт Европа 2021“, т.е. става въпрос за административни звена, които ще контролират разпределението на европейското финансиране. Чрез кандидатстване по програмата „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ ще се насочват средства към бизнеса и научните среди, ще се работи с центровете за върхови постижения и центровете за компетентност, създадени със средства от досегашната научна програма НОИР, ще се цели трансформация и на българската икономика към икономика с добавена стойност, т.е. с перспектива за растеж. Под иновации обаче колкото у нас, толкова и на европейски ниво се подразбира предимно новото в технологията и индустрията, т.е. акцентира се върху тяхната приложност и свързаността им с т.нар. точни науки.
В съвременните общества освен технологии, патенти, индустрия, бизнес и икономика, би трябвало да съществуват култура, изкуства и духовност. Затова неслучайно в „Хоризонт Европа“ са залегнали следните фрази и понятия: „зелените“ технологии и материали, използвани за културното наследство; нови методи за публично управление и устойчиво финансиране на музеите и на други културни институции; културните и творческите индустрии като движеща сила на иновациите и конкурентоспособността; опазване и укрепване на културното наследство посредством авангардните цифрови технологии; традиционните занаяти в бъдещето – нов подход; към конкурентна и устойчива европейска музикална екосистема; игрите и културният облик на нашето общество; по-екологичен начин на живот в творческите и приобщаващите общества посредством архитектурата, дизайна и изкуствата. С други думи, се забелязват наченки на разширяване на концепцията за иновациите, които по-скоро имат връзка с идеята за „трансфер на знание“ и осъществяват връзка с хуманитаристиката и изкуствата.
И у нас в момента е от първостепенно значение да се избистри концепцията за „иновации и обмен/трансфер на знания“, т.е. за разпространение на научноизследователската дейност сред обществото в широкия смисъл на думата и във всички области, създаването на изключително привлекателна точка за дейностите в сферата на иновациите и предаването на знания и творчески практики в областта на изкуствата и хуманитарните науки. Иновационните събития и програми съдържат у себе си огромни възможности за всички участници в тях (изследователски групи, университетски фондации, компании и институции, възползващи се от предаването на знания), но преди всичко за обществото, крайния потребител на всички тези дейности, оценяващ социалното въздействие на научноизследователската дейност.
Истинската научноизследователска дейност съдържа в себе си новост, а нерядко за достигането до нейния продукт се използват иновативни методи и методологии. Затова разделянето и/или противопоставянето на научните изследвания от иновациите буди недоумение поне в сферата на европейските административни клишета, усложнени и от чудовищна бюрокрация, която борави с преводни и неизяснени формули.
За постигане на оптимален ефект (с несъмнен потенциал, като се има предвид богатството и многообразието на изследванията в сферите на неексперименталните науки) от стратегиите за предаване на знания и иновации в областта на изкуствата и хуманитарните науки е необходимо да се обединят инициативите и стратегиите, за да се увеличи многократно ефектът и продуктивността на вложените усилия.
Вече се търси на европейско ниво консенсус в рамките на университетите и най-вече – между факултетите по изкуствата и хуманитарните науки, какво точно се разбира под „предаване на знания и иновации“ в тези области. От съществено значение е консенсусно да се дефинира какво точно означава тази концепция и за научните изследвания на изкуствата и хуманитарните науки, още повече на фона на модела за предаване на знания и иновации, в който понякога доминират приложните науки.
Необходимо е в гореизброените държавни институции от типа на новото Министерство на растежа и иновациите у нас да участват представители на други институции и бизнеса, способни да разработват съответни стратегии и да създават критична маса, когато става дума за представяне на хуманитарни и художествени иновации пред обществото. В този смисъл се налага да са разчита на бизнес конференции и търговски камари, както и на обществените органи, ръководещи университетите и висшите училища.
По силата на всичко това, целейки както да се консолидират многостранните усилия, така и да се изработят общи стратегии за по-точно дефиниране, трябва да се предложи още в началото на френското председателство на ЕС през 2022 г. провеждането на поредица от съвместни инициативи (като кръгли маси, дискусионни форуми за дефиниране на модела за обмен на знания и иновации и в тези дисциплини, изучаване и оценка на успешни проекти в областта на изкуствата и хуманитарните науки (с участниците в научноизследователската дейност, бизнеса, обществения и политическия живот, установяване на контакти и увеличаване на ефективността на взаимодействието с компании и институции, заинтересовани от обществените и икономическите постижения на научноизследователската дейност в тези области, като се има предвид, че развойната и научноизследователската дейност в областта на изкуствата и хуманитарните науки има за основа културата, творчеството, обществената ангажираност, критиката. В резултат би трябвало да се изготвят консенсусни документи с обществен, медиен и политически отзвук, които да бъдат консултирани и модерирани преди всичко от Министерството на образованието и науката.
Главните стратегически насоки, които в момента изглеждат най-обещаващи за предаването на знания в областта на изкуствата и хуманитарните науки, са: а) дигиталните хуманитарни науки (изкуственият интелект, компютърната лингвистика, цифровото общество, дигиталните изкуства и т.н.); б) комуникационните предизвикателства (фалшивите новини, постистината, свободата на изразяване, социалните мрежи, новите форми на аудио-визуално общуване); в) иновациите и общественото посредничество на изкуствата и хуманитарните науки (посредничество, интеграция, миграция); г) културно наследство и туризъм (знание, консервация, експлоатация); д) изкуствата, хуманитарните науки и здравето (етика на биологичните изследвания, обучение в хуманност на лекарите, терапевтичните ползи от културата и изкуствата); е) изкуствата, хуманитарните науки и бизнесът (инструктиране, философски консултации, бизнес етика, теория на аргументацията и преговорите); ж) наука и изкуство (възможности за плодотворни взаимовръзки между експерименталните науки и художествения изказ).
В обобщение, предлагам новото министерство на растежа и иновациите на Република България да намери начин да включи както в названието, така и в дейността си формулировката „трансфер на знание“, да работи в тясно сътрудничество с Министерството на образованието и науката, което номинално и отговорно се занимава с научните изследвания и тяхната новост/иновативност, както да се инициира дебат за концепцията относно иновациите и тяхната понятийна широта, обхващаща също хуманитарните науки и изкуствата, който може да се състои на общоевропейско ниво още през м. януари 2022 г. на Съвета на министрите на образованието, научните изследвания и иновациите. Европа освен технологии, индустрия и икономика е преди всичко дух и традиция. На традицията и духовността се дължи най-вече растежът на обществата на Стария континент, тъй като без тях Европа се лишава от фундамента си, а донякъде и от предимството си.
Емануел Мутафов е български византолог, преводач, професор по средновековно и възрожденско изкуство, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН.
