Часове ни делят от откриването на Новогодишния музикален фестивал. Със своите 35 издания – основан от Емил Чакъров през 1986 година, и само с един пропуск, отменен заради пандемията – в дните 15 декември – 1 януари заживяваме с празничната коледна и новогодишна атмосфера. Тазгодишното мото е `Музиката е енергия`, а жизнеността си ще ни предадат както вече утвърдените наши млади музиканти, така и новите имена, които са тръгнали по пътя, направил ни различими като българи по света. 

Фестивалът традиционно е подкрепян от Министерството на културата, както и сега, макар крехкият бюджет, който временното правителство да е бил онаследил, защото е важно да се подпомогне и съхрани такъв значим и дългогодишен фестивал, какъвто е Новогодишният, ни осведоми проф. Борислава Танева, вече бивш зам.-министър с ресор „Сценични изкуства, художествено образование и авторско право”.

Тя изказа своите адмирации, че се обръщат към младите хора – нашето бъдеще. „Смисълът на нашия живот е да преподадем знанията си и младите да имат своята изява. Форумът  Новогодишен фестивал е престижен и задължаващ. Предоставяйки им възможност за сценични изяви, вие подпомагате тяхното развитие и надграждането им като изпълнители“.

Тази година Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров” отбелязва своята 100-годишнина. Затова и тазвечерното начало ще бъде поставено с тях. Откриват Фестивала с Академичния симфоничен оркестър – професионален състав, с който Академията се гордее.

„Коледно вълшебство“ ще ни поднесе заедно със солистите, едни от най-талантливите възпитаници, които в момента учат там.

„Дворецът на културата е туптящото културно сърце на София, защото тук стават най-важните и забележими събития в културния календар на България – е мнението на ректора проф. Сава Димитров. – Ще чуете три различни по характер концерта. Следващият ден – 16 декември, след като открием, ще е с камерни състави, съвременни и класически произведения, от различни епохи и стилове.

Последният концерт на 22 декември е с нашия студентски бигбенд. Намираме в НДК голяма сцена с много разнообразни зали, така че ще представим богата продукция. На този юбилеен фестивал ще намерят място като изпълнители студентите и много от младите преподаватели в Академията.“

С два концерта ще бъде отбелязано началото на Новогодишния музикален фестивал. Вторият е вокален рецитал – „Другото белканто“, на сопраното Мила Михова, а на рояла – Василена Атанасова (в зала 9 от 19 ч.). Ето какво споделиха двете изпълнителки:

Мила Михова: Използвахме 2020-2021 година, за да обърнем внимание на камерната музика, решихме да намерим интересни произведения. През пролетта представихме рецитала „Славеят и розата“, след него дойде поканата на НДК да направим нещо и за Новогодишния музикален фестивал. Завръщам се във Фестивала, след като преди три години, заедно с пианиста Ричард Баркър, представихме „Бисери на белкантото“.

Там фокус бяха белкантовите композитори Росини, Белини и Доницети. Идеята беше да се покаже огромното влияние на Росини върху другите двама композитори, които са негови последователи, приятели и са се учили от неговия стил на писане и от дълбокото му познаване на човешкия глас.

Този път решихме да обърнем внимание на „Другото белканто“ – неслучаен избор на заглавие за концерта. Дълбоко вярвам, че белканто не е просто стил на композиране – белканто е нагласа към пеенето. Всяко едно пеене трябва да бъде красиво. Независимо дали пеят деца, оперни певци, джаз музиканти. И това е отправна точка. Другото важно нещо е, че у композиторите, които сме подбрали за тази програма, белкантото оставя своята следа като композиционна линия, особено в ранния Верди – тема и на моята докторска работа.

Затова започваме с ария от „Разбойници“, която е една от първите му опери. След това имаме фокус върху Саверио Меркаданте – белкантов композитор, малко познат на българската публика. После се гмурваме в дълбоката вода на Джакомо Майербер – френският белкантов композитор, и основоположник на френската Гранд Опера – три камерни песни с мащаба и продължителността на истински арии. След това ария от операта „Робер –  Дяволът“.

След Майербер влизаме в зоната на Рихард Щраус и Ерих Корнголд. Това е стил, който на първо четене няма нищо общо с белкантото, но когато един изпълнител владее белкантовата техника на своя глас, на музициране, на гласоводене, на фраза, той разбира и Щраус. Защото Щраус е пишел изключително добре и за певци, познавал е добре оперния глас, съпругата му е била оперна певица, за която е създал последните 4 песни, ролята на Саломе, както и част от песните, които ще изпълним.

Така че изборът на програмата всъщност е наследството, което белкантовите композитори оставят след тях. И е изискана, много сложна, емоционална програма. Голямо предизвикателство за нас двете с Василена.

При Василена Атанасова, въпреки многобройните специализации в чужбина като пианист, голяма част от концертната ѝ дейност е свързана със съпровод на певци. Защо? –се питаме всички.

„Оперната музика е в моето сърце, тъй като съм дъщеря на двама оперни певци – веднага отговаря тя. –  Още когато учех пиано в Музикалното училище, винаги с огромно желание опознавах различни опери, различна камерна музика, песни с глас и пиано и в период от моя живот взех категоричното решение да се специализирам, за да работя изцяло и само с певци, тъй като там е моята душа.

Това е втората ни програма с Мила Михова и е огромно предизвикателство тази комбинация от различни композитори, арии, песни. Като немски възпитаник, щастлива съм че ще представим тези четири песни от Рихард Щраус, арията на Мариета от „Die tote Stadt“ (Мъртвият град) от Корнголд и се надявам да успеем да ви докоснем.