„Това е хрониката за онова лято, когато разбрах, че съм жив“ – такава е равносметката на един от героите, от пътуващите герои в новия роман на Александър Секулов. Авторът не се нуждае от представяне – стихове, поеми, романи, пиеси. Заслужил е много награди.
Би трябвало да започна с това, че Секулов е верен на стила си, а той обичайно наистина е. В тази своя книга обаче той е и различен. Да, обичта към морето, значението, което то има за героите му, недоизказаността в разкриването им, силата на женския образ – всичко това можем да открием и в „Жена на вятъра“. От друга страна обаче, писателят се е отдалечил от филигранната словестност и орнаментиката, която познаваме от предишни негови книги, оставил е сюжетът да „бърза“, авторовият език не „прибира“ в себе си, не доминира над езика на героите. Можем да открием своеобразната „власт“ най-вече при разказвача на историята, автора на тази хроника за морско пътуване, но той в най-голяма степен отразява мислите и чувствата на самия писател.
Няколко мъже – един, който намира себе си в тази земя, Гърция – „милостта на Господ към хората“, друг – странен в облеклото и в поведението си, падащ си малко скитник, с куче, още двама – капитан, притежаващ нещо като лодка, и младо момче – единственото, което може да разговаря с него. Тази странна мъжка група се отправя на пътуване, пътешествие с яхтата на капитана и с една жена – Катерина.
В това пътуване са вплетени още истории, както се случва при всяко пътуване, което не може да върви с правилен и равномерен ход, все направо. Ако е така – то няма да е и истинско пътуване.
Жената е много важна в романите на Секулов. Тя отразява мъжете, чрез нея те се изразяват, чрез нея можем да ги разберем по-добре. Катерина, „жена на вятъра“, е такава. Без минало, или поне ненаучено и неразказано, и без бъдеще – защото животът ѝ ще приключи в сегашното. Но тя ще бъде по някакъв начин единствена и специална за всеки един от мъжете, с които пътува през морето.
Морето и вятърът – също любими на писателя – и тук са не просто фон, не просто пейзаж, а са в същността на героите, присъствие в живота им, което ги прави такива, каквито са. Много движение има в тази книга. Разказвачи и разказани – всички са пътешественици, прекосяват морета и континенти, светът е сякаш едно море и една лодка.
Новият роман на Александър Секулов е плътен, неразточителен, много мъжки, но и облъхнат от присъствието на жената. Той е и роман, който оставя читателя със светло чувство. И както пише Елена Алексиева за него: „Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история“. Историята, която писателят дава на читателя си, е такава, че може да бъде приета като дар. И разбрана като споделеност.
