Йорданка Белева разговаря със словенския писател Фери Лаиншчек

Югославия и социализмът си тръгнаха отдавна, но толкова много книги се появиха оттогава за тях. Не Ви ли прилича този тематичен бум на нов вид социалистическа федеративна република, която отказва да се разпадне именно благодарение на писателите?

Романът ми „Страх за пеперудите в бурята“ е третата част от трилогия, в която черпя от историята, или по-скоро се опирам на теми от миналия век. Действието в първия роман, „Ще отделя пяната от вълните“, се развива по време на Първата световна война. Действието в романа „Муриша” протича по време на Втората световна война. А действието в „Страх за пеперудите в бурята“ е по време на войната за Словения, тоест по време на разпадането на Югославия. Предишният век е и векът, в който словенците живяхме обединени с останалите народи в Кралството на сърби, хървати и словенци, а по-късно и в Югославия. Така в тази трилогия, която се занимава с индивидуалните съдби, описвам и времето, в което Югославия е създадена, съществувала, била е кралство и социалистическа република, а накрая също така и се е разпаднала. Тоест през последния век словенците са преживели много и в крайна сметка тези социални процеси ни доведоха до независимост и самостоятелна държава.

Какво означава за вас израза „югославско време“?

Роден съм през 1959 г. и в младостта си вече живеех в периода, в който комунистическата система своеобразно се демократизираше. Преди всичко живях във време, белязано от множество свободомислещи социални движения и, разбира се, от борбата за независимост на Словения. Самият аз не изпитах тоталитарния комунизъм върху гърба си, живях във времето на постепенното му разрушаване. Последните години в Югославия, естествено, това са 80-те години, или по-скоро времето преди разпадането ѝ, бяха изпълнени с кипеж, надежди, мечти за независимост и демократизация. Спомням си ги със стремежа към демократизация и желанието за свобода във всяко едно отношение.

Кои са новите идоли на Балканите и към кого/какво е новият култ към личността?

Всъщност не познавам достатъчно живота на Балканите днес, за да го коментирам. Всяка от страните, възникнали след разпадането на Югославия, се сблъсква със специфични проблеми и ми се струва, че общите знаменатели помежду им стават все по-малко. Отделните страни са се демократизирали по различен начин – някои по-успешно, други – по-малко. Във всеки случай ми се струва, че в нито една от тези страни процесът на демократизация все още не е завършен. Все още можем да говорим по-скоро за управление на политическите елити, отколкото за върховенство на закона, а следователно и за правова държава.

Вашият роман „Страх за пеперудите в бурята“ не е типичния роман за това как войната в Югославия разделя хората, даже напротив – Лиля и Марко се откриват след години именно благодарение на тази война. Страниците на романа ни посочват огромната пропаст далеч преди военния конфликт – а именно: безсмислието на системата и смазващите ѝ за личността механизми. Отмина ли страха за пеперудите в бурята?

Страх за пеперудите в бурята е метафора, която говори за взаимоотношението, за което питате. За съжаление тя все още е актуална тук, както и на много други места по света. Дори смятам, че в по-ново време, особено във времената на политически репресии, които излизат на преден план в епохата на вируса, тя отново придобива някакво много зловещо значение.

Можем ли да направим сравнение между политическата изолацията по време на социализма и доскорошното затваряне на света по време на последната пандемия – и в този смисъл балканският човек по-трениран индивид ли е по отношение на несвободата?   

Може и да са възможни подобни сравнения, но все пак смятам, че живеем в много различни времена, както и в различни социални отношения. Също така предпочитам да избягвам стереотипните обозначения. В моите представи например тъкмо балканецът е онзи, който не е свикнал да бъде несвободен и не може просто така да бъде покорен.

Политизираме ли и борбата срещу вируса Covid-19?

Мисля, че борбата с вируса е силно политизирана. Това важи особено за страните, в които политиката е заела мястото на медицината и науката.

Вие как преживяхте затварянето на света?

Никога не се чувствам добре, когато са подкопани основните цивилизационни стойности. Свободата и правата на човека със сигурност са ценности, които ни позволяват да живеем човечно на този свят и да водим достоен за човека живот. За съжаление това е и времето, когато истината е застрашена от фалшиви новини и различни медийни манипулации.

Как изглежда литературната ситуация сега в Словения?

Литературният живот в Словения все още е доста оживен. Мисля, че словенските писатели задават всички съществени въпроси като се опитват и да отговарят на тях.

В класацията на неправителствената организация „Репортери без граници“ Словения е на 36-о място по свобода на медиите, само за сравнение – България е на 112 място.  Журналист сте по образование, как гледате на политическото обсебване на медиите?

Отдавна вече не съм журналист. Напуснах редиците на журналистите още по време на комунизма, когато всъщност ме отстраниха от радиото. А иначе винаги съм подкрепял пълната свобода на медиите и независимата журналистика. За съжаление, по различни причини, те са все по-редки и у нас. Не само политиката, но и икономиката спомагат за това журналистите да бъдат притиснати в ъгъла.

Кой ваш успех определяте като най-голям?

Фактът, че след всички тези години на писане все още имам вдъхновение и мога да творя.

Фери Лаиншчек е словенски писател, поет и сценарист. Роден е през 1959 г. в семейство на лутерани. Носител е на многобройни награди за литература, сред които (двукратно) наградата Кресник за романите „Вместо кого цъфти розата“ (1991) и „Муриша“ (2006), наградата на фонда Прешерен за романа „Донесена от мъглата“ (1993). По негови произведения са заснети цели шест пълнометражни филма, а „Петльова закуска“ е най-гледаният словенски филм в независима Словения. Живее в Мурска Собота.

Превод от словенски Лилия Мързликар