Дъщеря й София все още не е гледала представлението й, не защото не иска, а защото майка й всячески се опитва да отложи този момент в бъдещето.

Александра Сърчаджиева разказа за отношенията с биологичния си баща Йосиф Сърчаджиев. Алекс е била е само на 1 годинка, когато Йосиф изоставя нея и майка ѝ Пепа Николова.

"Баща ми е жив човек, който върви по своя път. Нещата, които разказвам за него, са разказани по възможно най-деликатния начин. Аз не го обиждам. Всеки има своя история, всеки решава как да изживее живота си. Простила съм всичко на баща ми. Знам, че това е неговият избор и нямам право да му се сърдя.

Неговите очи няма да ги видя в пубиката, нека бъдем реалисти, да не хвърчим в облаците. Разбира се, че съм сигурна в това, аз съм здравостъпил човек на земята. Но, ако дойде да ме гледа, бих се радвала. Може да разбере много неща за мен", призна Сърчаджиева в ефира на bTV.

Дъщеря й София все още не е гледала представлението й, не защото не иска, а защото майка й всячески се опитва да отложи този момент в бъдещето.

"Бях категорично против да го гледа. Тя имаше толкова силна връзка с Иван. Виждам хората как се вълнуват от това, което разказвам. Затова знам, че много ще плаче за баща си. За крехките си 10 години толкова сълзи изплака, че искам занапред да плаче само от щастие", добави Александра.

"Година и половина ми отне да се осмеля за направя този спектакъл, да поподна на точните хора - режисьора Шошо и Яна, който застанахме зад мен, сценографа Фичо, Радена Вълканова, която ми помага на сцената по брилянтен начин. Действието се развива в тв студио, в което отивам на интервю. Благодарна съм, че това нещо ми се случва.

Преди представление не спя, в главата им настава каша от емоции. Това е вид терапия за мен, но и терапия за публиката. Всеки припознава себе си, всеки открива някаква своя история - всички преминаваме през любов, загуба, деца, мъже, родители... Под сцената виждам много очи, които ме гледат с огромна любов. Благодаря", заяви Сърчаджиева.